Още от времето на турското робство нашият народ с чувство на патриотична гордост чества деня на славянската писменост 24 май, като ден за почитане паметта на създателите на славянската азбука – братята Кирил и Методий.
Делото на Кирил и Методий е от историческо значение за славянските народи. Защото тяхното дело не е само българско, а общославянско, то е обединяващо звено между всички братски славянски народи. По същество то е прогресивно и революционно дело.
Кирил и Методий са родени в Солун. Те били синове на виден начетен чиновник, който е родом от Македония. Методий е бил военачалник на една област в Македония около 10 години, а след това става монах. Кирил бил много образован. Византийската църква нарежда на двамата братя да създадат славянска азбука. Те изпълнили тази задача и започнали да превеждат църковни книги на славянски език. В борбата между византийската и римо-католическата църкви за политическо надмощие над славяните византийската църква решила да си служи сред славяните на техния роден език. Вместо неразбираемия за славяните латински език, с който си служела римо-католическата църква, славяните започнали да усвояват християнството на роден език. „Кирил и Методий действали на времето си като талантливи представители и проводници на източно-православното християнство на Византия, като такива те създават по поръка на византийската църква, славянската азбука за политическите и религиозни цели на Византийската империя в средата на славянските народи. Но обстоятелството, че византийската църква се заема да пропагандира и внедрява християнството на славянски език, имало особено за южните и източните славяни изключително важни последици: то обективно изиграва ролята на историческа предпоставка за развитието на самостоятелна национална култура за тези славянски народи, от една страна, и от друга, за тяхното сближаване, за приобщаването им към общочовешката култура”. (Вълко Червенков)
Според Черноризец Храбър азбуката била изработена през 855 година. Скоро тя послужила като защитна стена против домогванията на немската агресия към славянските земи. Ростислав, княз на Моравия, където немски проповедници се мъчели да насаждат християнството и германизма, в стремежа си да се освободи от немското влияние, се обърнал към византийския двор с молба да му се изпратят проповедници на славянски език. През 863 година братята Кирил и Методий с преведени книги и с подготвени ученици пристигат в Моравия, посрещнати с радост от целия народ. Славянската култура започнала да процъфтява. Вбесените немски духовници започнали гонения и клевети против братята, поради което те трябвало да отидат в Рим да се оправдават пред папата.
Измъченият Кирил починал в Рим през 869 година. Методий продължил с голямо усърдие делото на славянската просвета още 16 години в почти всички западни славянски земи. Той бил жестоко преследван от немците, трябвало да ходи още два пъти на обяснения в Рим, прекарал две години и половина в един баварски затвор и претърпял много други страдания. Изморен и измъчен Методий починал през 885 година във Велеград – столицата на Моравия.
Кирил и Методий имали много ученици, които след смъртта на Методий били подложени на големи мъчения от страна на немците. Някои от тях били избити, други хвърлени в затвор, трети предадени в робство, четвърти изгонени от Моравия. След като в България са приети радушно, те се заемат за работа с жар. В резултат на тяхната дейност славянската писменост се разпространява в Сърбия и Русия, от Адриатика до Ледовития и Тихия океани.
Демократичният характер на великото дело на солунските братя бе подчертано с гордост от Георги Димитров пред фашисткия съд в Лайпциг: „Още по времето, когато германският император Карл V казвал, че той говори на немски само с конете си, а германските дворяни и образовани хора пишели само на латински и се срамували от немския език, във „варварска” България апостолите Кирил и Методий бяха създали и разпространяваха старобългарската писменост”.
Кирил и Методий създават азбуката, но и много молитви, полемични трудове, църковни служби и песнопения, догматични съчинения и преводи. Най-известното стихотворно произведение на Константин-Кирил Философ е „Проглас към Евангелието”, а на Методий – „Канонът на св. Димитър Солунски”.
Просветната мисия на солунските братя оставя дълбока и трайна следа в историята на Европа. Българската църква ги канонизира за светци и заедно с учениците им се създава култът към „Светите седмочисленици”.
Всяка година на 24 май в България се почита празникът – на братята Кирил и Методий. Той е един от най-светлите български национални празници – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Комунистическа правда – обновена
