Историята на празника Денят на Победата, както е известно, е свързана с 9 май 1945 година, когато в покрайнините на Берлин началник щабът на върховното главнокомандване генерал-фелдмаршал Кайтел от вермахта, заместникът на Върховния главнокомадващ маршалът на СССР Георги Жуков от Червената армия и маршалът от авиацията на Великобритания Тедер от съюзниците, подписват акт за пълна капитулация на вермахта.
Берлин беше превзет още на 2 май, но немските войски оказваха ожесточена съпротива на Червената армия още седмица, накрая фашисткото командване, за да избегне напразно проливане на кръв, взима решение за пълна и безусловна капитулация. Но още преди това Сталин подписва указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР, че 9 май става държавен празник Ден на Победата и се обявява за почивен ден. В 6 часа сутринта по московско време, този указ бе прочетен по радиото от Левитан.
Първият Ден на Победата се отпразнува по незапомнен начин в историята на СССР и Русия. Хората се поздравяваха, прегръщаха се, целуваха се и плакаха.
На 9 май, вечерта в Москва беше организиран Салют на Победата, най-големият в историята на СССР: от хиляди оръдия изгърмяха по 30 залпа.
Извън СССР този ден се отбелязва на 8 май, понеже актът на капитулацията беше подписан на 8 май 22 часа и 43 минути, но в Москва, която е с два часа напред, вече е настъпил 9 май.
Изтерзаната от войната Европа също отбелязваше Денят на Победата искрено и всеотдайно. На 9 май 1945 година почти във всички европейски градове хората се поздравяваха и поздравяваха войниците-победители.
В Лондон, центърът на тържеството беше в Бъкинганския дворец и Трафалгарския площад. Хората поздравяваха крал Георг VI и кралицата Елисавета. Уинстън Чърчил изнесе реч от балкона на Бъкинганския дворец.
В САЩ празнуваха два Дни на Победата (Ден на Победата в Европа и Ден на Победата над Япония).
Тези Дни на Победата се празнуваха от американците през 1945 г. всенародно, чествайки ветераните си и си спомняха за президента Франклин Делано Рузвелт, който направи толкова много за Победата но не успя да я доживее (той умира на 12 април 1945 г.).
А как изглеждат нещата днес? Единствено верни на този велик ден останаха руския народ, който не може да прежали жертвите си за освобождаването на Европа от хитлерофашизма. Към тях се присъединяват комунисти, комсомолци, преки наследници на освободителната мисия на СССР, много патриоти и обикновени честни хора от цялата страна от всички бивши републики на Великата страна, от комунистите и патриотите от цял свят.
Защо САЩ и Англия бойкотират честването на Денят на Победата над фашизма, и подготвят поредната опасна провокация, чрез своите фашистки украински марионетки?
Защото в условията на непреодолима финансова криза САЩ и нейните основни съюзници не могат да излезнат от нея без разчленяването, ограбването и унищожаването на Русия. Без нейните богатства тях ги очакват не леки дни. Затова те изоставиха „демократичната” маска и използват бандеровския фашизъм за разпалване на поредната империалистическа война, в която е съмнително, че ще победят, но поразиите в Европа ще направят. Това на този етап могат да направят САЩ и техните васали. Както шеговито казват днес „те ще водят войната до последния украинец”. Така смятат световните империалисти, издигайки знамето на фашизма.
Русия и нейния президент са на друго мнение. Путин и да иска, и да не иска няма друг път освен да разхлаби въжето около шията си. Но това може да стане, по начина по който Сталин на времето му показа, тоест „звярът трябва да бъде убит в бърлогата си”. Независимо как, сам или в коалиция, но за него друг шанс няма.
Враговете на Русия си въобразяват, че ще могат да се обогатят за сметка на нея. Но дори и да допуснем невероятното, че това по някакъв начин стане, то пред империалистите ще се изправи нещо, което те смятат за изчезнало – организираната сила на съветските комунисти и патриотичните военни по примера на Луганск, а цунамито от тази вълна не се знае къде ще спре!
Милчо Александров
