МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Денят на Победата, както е известно, е свързана с 9 май 1945 година, когато в покрайнините на Берлин началник щабът на върховното главно командване генерал-фелдмаршал Кайтел от вермахта, заместникът на Върховния главнокомандващ маршалът на СССР Георги Жуков от Червената армия и маршалът от авиацията на Великобритания Тедер от съюзниците, подписват акт за пълна капитулация на вермахта.
Берлин е превзет още на 2 май, но немските войски оказват ожесточена съпротива на Червената армия още седмица, накрая фашисткото командване, за да избегне напразно проливане на кръв, взима решение за пълна и безусловна капитулация. Но още преди това Сталин подписва указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР, че 9 май става държавен празник Ден на Победата и се обявява за почивен ден. В 6 часа сутринта по московско време, този указ е прочетен по радиото от Левитан.
На 9 май, вечерта в Москва е организиран Салют на Победата, най-големият в историята на СССР: от хиляди оръдия изгърмяват по 30 залпа.
Извън СССР този ден се отбелязва на 8 май, понеже актът на капитулацията е подписан на 8 май в 22 часа и 43 минути, но в Москва, която е с два часа напред, вече е настъпил 9 май.
Днес единствено верни на този велик ден остана руския народ, който не може да прежали жертвите си за освобождаването на Европа от хитлерофашизма. Към тях се присъединяват комунисти, комсомолци, преки наследници на освободителната мисия на СССР, много патриоти и обикновени честни хора от цялата страна от всички бивши републики на Великата страна, от комунистите и патриотите от цял свят.
Байдъновци, европейските бюрократи на финансовия капитал днес забравят за този велик ден и подкрепят всячески фашистката хунта в Украйна. Те си въобразяват че ще могат да се обогатят за сметка на Русия. Но дори и да допуснем невероятното, че това по някакъв начин стане, то пред империалистите ще се изправи нещо, което те смятат за изчезнало – организираната сила на съветските комунисти и патриотичните военни по примера на Луганск и Донецк, а цунамито от тази вълна не се знае къде ще спре!
