/ Какво представлява съвремeният бизнес/
Непосредствена причина да напиша тази статия е подценяването на бизнеса като теоретичен проблем. Като един от трите члена на троицата (триадата) „ВЛАСТ, ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, БИЗНЕС”. За властта и за държавата, като нейно институционално въплъщения, макар и повърхностно, се говори и пише по-често, докато бизнесът продължава да е „terra incognita”. Това е една от причините на алегоричният въпрос „Що е то гражданско общество и има ли то почва у нас” все още да няма задоволителен отговор.
Според Уикипедия „Бизнесът е съвкупност от дейности с цел задоволяване на потребности.”
В руската Википедия бизнесът е дефиниран като „Предприемачество, предприемаческа дейност, икономическа дейност, насочена към систематично получаване на печалба от производство и/или продажба на стоки, оказване на услуги. За тази цел се използва имущество, нематериални активи, труд както на самия предприемач, така и на привлечени от страни.”
В престижните западни институти като например „Oxford wordpower Dictionary” бизнесът се определя като: Търговия – купуване и продаване като начин за печелене на пари, работа с която изкарваш пари, компания, предприятие : фирма, магазин, фабрика, които произвеждат или продават стоки или предлагат някакви услуги
Всичките посочени определения на бизнеса, с изключение на две, са очевидни истини, които не се нуждаят от особена обосновка. Първото изключение е понятието „икономическа дейност” или „икономика”. Това е едно от най сложните и трудни за разбиране понятия. Ще го обясня с пример. Ако Трайчо от Радомир произвежда боза само за семейството си, това не е икономическа дейност, не е бизнес. Ако почне да произвежда и да раздава боза на познати и непознати хора, това пак не е бизнес. Дейността на Трайчо става икономическа, т. е. бизнес когато той започне да продава бозата. В този случай дейността му може да се раздели на два относително независими процеса: производство и продажба. Самото производство не е икономика. То си запазва чисто технологичната природа, докато производител е Трайчо – едноличният собственик на средствата за производство на боза. Продажбата обаче е икономическа дейност, защото бозата, с напускането на бозаджийницата, придобива битие на стока, в нея се вселява, наред с природната й душа и една нова, втора душа, която хората нарекли „цена”. Ако обаче Трайчо си назначи наемен работник, който сам ще произвежда бозата, производственият процес, наред с технологичната, придобива и икономическа определеност, защото в процеса, наред с брашното и захарта, се влага и една особена стока – работната сила на наемния работник, която има чудната способност да създава продукт – по-скъп, отколкото самата тя струва, или образно казано – да снася златни яйца. Ако Трайчо участва и в производството непосредствено, той се проявява като двуликият Янус: и като работник, и като бизнесмен, или като типичен представител на най-ниския сегмент на т. нар. „средна класа” – основната съставка на гражданското обшество.
Печалбата е второто изключение. Тя е необходимо и достатъчно условие за съществуване на бизнеса. Тази нейна определеност е най-съществената характеристика на капиталистическия начин на производство , един от неговите основни икономически закони. Необходимостта й като условие е абсолютна и очевидна, и затова не се нуждае от доказателство. Достатъчна ли е като условие за функционирането на бизнеса обаче е проблем. В икономическата литература от много мислители се посочва, че капиталът избягва смутове и кавги и по своята природа е боязлив. Това е вярно, но все пак то не е цялата истина. Капиталът се ужасява от отсъствието на печалба или от твърде малка печалба, както природата – от празното пространство. При достатъчна печалба капиталът става смел. При сигурни 10% той вече може да бъде употребен навсякъде; при20% той се оживява; при 50% той става безумно смел; за 100% той погазва с краката си всички човешки закони; при 300% няма престъпление, на което той да не се реши – дори с риск да увисне на бесилката. Ако смутовете и кавгите носят печалба, той ще ги подбужда. Доказателство: контрабандата и търговията с роби.
Най-елементарното и често срещано определение на Печалбата (в английски език – profit, gain, return) е „превишението в парично изражение на доходите от продажба на стоки и услуги над разходите за тяхното производство или придобиване.”
Днес учените от всички идейни направления са единодушни, че разширяването и задълбочаването на социалното неравенство е основна характеристика на епохата, същностен елемент от съдържанието на всеобщата криза на „капиталистическата свят-система”. (Уълърстейн)
Мнозинството от учените немарксисти се надяват, че тази тенденция може да бъде прекъсната чрез “ремикс” на скоропостижно починалата „държава на всеобщата социална осигуреност”. Те смятат, че инструмент за реализация на тази идея ще бъде „Гражданското общество” .
Учените марксисти от всички направления доказват, че въпросната тенденция е необратима в рамките на капитализма, което застрашава дори физическото оцеляване на човечеството. Възможните варианти за бъдещето му, детерминирано от проблема „бедност”, те виждат разположени между следните две крайни възможности: първо, революционно (или еволюционно) преодоляване на капитализма и установяване на по-прогресивен обществен строй – способен да реши в някаква степен проблема за социалното неравенство и бедността. Но начинът на преодоляване на капитализма и природата на „посткапитализма” са все още проблем (нерешен теоретично въпрос), което е най-яркото проявление на интелектуалния вакуум, в който изпадна човечеството след краха на „реалния социализъм”. Втората крайна възможност е ускорено продължаване на капиталистическата глобализация, което ще доведе до действителен апокалипсис: съкръщаване на човешката популация до 1.5 – 2 млрд. души и превръщането им в зомбирани слуги на едно нищожно малцинство от свръх богати индивиди и кланове, богатството на които ще бъде не толкова капитал, колкото създаване, прахосване и трупане на блага.
Накрая искам да подчертая, че по голямата част от хората разбират, че губим от дадените концесии и дейности на чужди фирми. Недостатъчно разбиране има от прехвалените чуждестранни инвестиции. Мнозинството от хората все още подценяват същността на капитализма. Не се разбира, че прехвалените чужди стратегически инвестиции са форма на неоколониално заробване на страните от Периферията, към които България се присъедини след „прехода” (контрареволюцията – б.р.).
К. Тенев
es Ne�8mn� �O’>К. Тенев
