ПЕТКО Д ПЕТКОВ
Мнозина знаят, че понятието „Бял терор” за масови арести, побоища и убийства след деветоюнския преврат 1923 г. е употребено за първи път от Петко Д. Петков в неговия вестник, за което е заплашен със съд от режима на Александър Цанков. Днешните „демократи” не обичат да се споменава за престъпленията преди 9. септември 1944 г. В новите програми в училищата по история няма и дума за кървавите 1923-1925 г. През тези години са отнети хиляди живота на комунисти и земеделци.
Един от най-непримиримите изобличители е Петко Д. Петков. Той е роден на 4. май 1891 г. в София, син е на Димитър Петков – както Александър Стамболийски министър председател на България, убит на улицата. Петко Петков е общественик, дипломат, привърженик, а после член на БЗНС. През 1923 г. е избран за депутат от блока на труда, сътрудничи с комунистите. Застрелян е на 14 юни 1924 г. в „обществена безопасност”. Зад убийството му стоят военният министър генерал Вълков и организаторът на разстрела поручик Радев. На пратеника на цар Борис – Стефан Каркалашев – служител в канцеларията на царя, дошъл да поднесе съболезнование на ул. „Московска”, майката на Петков – Екатерина Ризова отговаря: „от тоя дворец, пред вратата на който преди 17 години убиха мъжа ми, а вчера и скъпия ми син, аз съболезнования не приемам”. На процеса срещу Каркалашев тя заявява: „моя син го уби правителството, военната лига, в която влизат някои сегашни министри…”
СТЕНОГРАФСКИ ДНЕВНИК – народно събрание – 21 май 1924 г.
П. Петков /з/ – Още след 9 юни вие знаете какви събития преживя България. Вие знаете как един министър – председател бе повален, съсечен и чак до днес не се знае гроба му. Вие знаете един друг министър – Спас Дупаринов бе заклан и хвърлен през прозорците на влака, като се каза, че бягал. Но когато го погребах, хората видяха раните, които са му нанесени от ножове вътре във влака. Вие си спомняте всички за извличането на гл. редактор на „Земеделско знаме” – Стоян Калъчев и Крум Попов – кмет на София, и за избиването им край София. Вие си спомняте и за П. Михайлов и за Радослав Нотев и тяхното избиване, за вдигането с камионетка посред бял ден от гр. София и там някъде край Кюстендил. Вие знаете и за убийството на Цветко Аврамов– републиканец, той загина татък някъде край Г. Джумая. И кой ли не от постоянното присъствие на БЗНС. Има само един жив – Мико Петков – защото е сакат с един крак. Всичко друго отиде на оня свят. Да изброявам ли всички убийства, които стават в цяла България. Да споменавам ли, че след 9 юни вие хвърлихте повече от 50 000 български селяни в затвора, че днес няма земеделци, които да не са минали през затвора, който да не ял бой, който да не е разкарван, тъй като бившите народни представители бяха разкарвани за посмешище на хората в бъчви.
А. Пиронков: /д. сг/ – Хвърлихте ги вие. Вие ги пратихте да мрат за чуждо злато.
П. Петков /з/ – И след това поставихте под терор всички села дето пратихте да ги изтезават разни шпиц команди. Вие се уплашихте, че хората в знак на протест ще гласуват за комунисти. И вие решихте да завършите специална борба с още един удар срещу другия противник – Комунистическата партия – защото вие се бояхте, че в изборите Комунистическата партия ще излезе силна и затуй дойдоха септемврийските събития, когато вие освен 50 000 земеделци, които бяха натикани в затвора, пратихте и още 30 000 комунисти. По цяла България. И ако търсите отговорност за оня терор и за оня полицейски режим, който съществуваше преди м. септември, тая отговорност е на оная маса /сочи министерската маса/, които създадоха свое управление в България, която в цяла Европа го нарекоха „Белия терор” и хора като Анатол Франс, като Максим Горки да издигнат глас на протест пред интелигенцията в цял свят, които създадоха онова управление, което накара Антон Страшимиров – известен писател на всинца ни, който не е дружбаш, да се провикне, че българския народ е клан, както турци не са го клали. Господа, жертвите на Баташкото клане са 3 хиляди души, а ние не знаем жертвите на Септемврийското и юнски събития. Това, което се публикува в чуждия печат, те възлизат на 10-12 хиляди – които са паднали не във време на сражение, а са паднали след, после. При потушаването са убити пленени въстаници и даже има жертви там, където не е имало никакъв бунт. В Пловдив, Пазарджик, Самоков, където са избити маса народ от властта.
Славейко Василев /д. сг/ Ти си аморален тип. Лъжец, мискинин, мръсник такъв. Турчин да бъде на тая трибуна няма така да говори – подлец с подлец!
П. Петков /з/ – народни представители от Свищовско могат да ви кажат, че живи и убити са хвърляни в Дунава. Има хора бесени по стълбовете, а имало и хвърляни от скалите на Лакатик долу в реката. Има убивани на цели групи от картечници и ножове. Това предизвика цяла Европа.
Христо Силянов: – Това е урок. Бунтове да не правите друг път.
П. Петков: – Господа, историята ни дава пример за бунт и революция. С речи революция не се предизвиква. Вие знаете това и ми кажете, как е възможно да накарате същия този българин да излезе от дома си, да вземе оръжие и да отиде в Балкана да се бори и да мре, като оставя жена и деца. Кажете ми как става това. Това става, когато на населението му е до гуша. Аз обяснявам печалните събития, станали през юни и септември и изтъквам това, което е истина, това което не можете да прикриете.
Д-р Й. Фаденхехт /д. сг/ – Вие ще бъдете най-големия тиранин, това го виждам сега. Като Стамболийски ще паднете.
И. Лекарски /д. сг. и други от сговористите/ – Не ви е срам!
П. Петков: – Пак ще ви управлява българският народ, не бойте се!… Господин председателю, дайте ми 10 минути, имам право. Аз съм единственият оратор на групата. По въпроса г-н Влайков говори 50 минути.
Председателя: – Нямате повече думата! Слезте от трибуната! Само 20 минути имате право да говорите.
С. Василев /д. сг/ Недейте правете тази чест на този луд човек. Слез от там бе, идиот, разбойник! Ти нямаш българска кръв, ти си турчин или не знам какъв. Разбойник! Вие предизвикахте българския народ. Скот със скот такъв! И тук четеш морал?
П. Петков /земеделска парламентарна група/ …
Председателстващия д-р Б. Вазов: – Г-н Петков, трябва да се подчините на реда.
