СПАС СПАСОВ
На 4. май 2018 г. в Софийския университет беше проведена научна конференция, посветена на 200 годишнината от рождението на Карл Маркс. За съжаление (или по-скоро, както се оказа впоследствие, за мой късмет) имах възможност да отделя време да присъствам само на малка част, а не на цялата конференция. Попаднах по средата на представянето на 12 тези, формулирани от колектив от СУ. В интерес на истината, някои от тях бяха неутрално-обективни, но това, което подразни и остана в съзнанието, беше опитът за представянето на капитализма за рационален, респ. за ирационални опитите той да бъде заменен с нещо друго. Фразата на Маркс „Революциите са локомотивите на историята” беше удостоена с „остроумни” интерпретации кой е машинистът на локомотива и кой държи аварийната спирачка. Особен акцент беше въпросът за отчуждението в учението на Маркс. Оживена дискусия предизвика въпросът към коя класа принадлежи компютърен специалист, който притежава само своя лаптоп, но получава по-високи приходи от собственик на квартална бакалница, за когото работят няколко души. Най-накрая известна яснота внесе възрастен преподавател, който обясни, че решаващото е дали продуктът от труда на програмиста му принадлежи и той го продава на други участници в пазара, или принадлежи на неговия работодател, от когото получава заплата. Но дори и той допусна грешката, че работниците уж продавали на капиталистите труда си. А Маркс е пределно ясен: работниците винаги получават от капиталистите по-малко от стойността, създавана от техния труд. И ако те продаваха труда си на капиталистите, това би било нарушение на икономическия закон за еквивалентна размяна на пазара. Затова те продават своята РАБОТНА СИЛА.
Следващия епизод, на който станах свидетел беше, как докладчик, чието име и да бях чул, не заслужава да го запомня, развиваше теория, че материализмът на Маркс противоречал на хуманизма?!? Без да споменава каквито и да са конкретни данни, твърдеше, че изследвания на учени от ЦЕРН доказвали съществуването на Бог. В подкрепа на тезите си използваше сюжети от „научно” фантастичната продукция на Холивуд: как в скоро време богатите хора щели да станат практически безсмъртни, тъй като за тях ще бъде достъпна нова технология – да се вкарат в организма им многобройни минироботи, които ще „поправят” промените, свързани с остаряването. И бунтът на изкуствения интелект (на тези минироботи) ще предизвика гибелта на човечеството. В качеството на доказателство споменаваше имена на „учени”, чиито единствен критерий за авторитет беше англо-саксонското им звучене. Докладчикът се изказа и против революционното насилие. Според него идеолозите на революциите нямали достатъчна подготовка, за да опишат какво ще бъде новото общество и затова прекалявали с критиката си към старото. Не стана ясно дали причислява към тях и просветителите, подготвили буржоазните революции като Русо, Дидро, Волтер, Монтескьо и т.н., но очевидно имаше предвид социалистическите революции и Карл Маркс, тъй като на неговия юбилей беше посветена цялата конференция. Нелепо е подобно отношение от страна на един световно неизвестен анонимник към човека, обявен дори от буржоазната, но все пак авторитетна медия ВВС, за най-велик мислител на второто хилядолетие. За тяхна чест някои от участниците в конференцията възразиха на подкрепяния от ръководството на конференцията докладчик. Но те бяха „сразени” с нетърпящия му възражения „аргумент”: „Не съм съгласен с вас!”.
Много се надявам качеството на докладите на другите участници в конференцията, сред които личат имената и на уважавани авторитети, да са били с коренно различно качество от това, на което станах свидетел, и което ни най-малко не може да накърни гения, чиято годишнина отбелязахме, а остават за сметка да дребните му критикари и, за съжаление, на университета, когото те представляват.
