Великият син на българската работническа класа, видният деец на международното работническо движение, основателят на Народна република България – Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 година в с. Ковачевци, Радомирско. Произхожда от пролетарско революционно семейство, баща му е дребен занаятчия и работник, майка му е селянка – бегълци от Македония. Поради тежкото материално положение на семейството Георги Димитров напуска училището от II-ри прогимназиален клас в София и става словослагател в печатница. Решителен и упорит, любознателен и буен, той още от юноша се отдава на просветна, организационна и синдикална дейност. Работи упорито за усвояване на занаята си, а нощно време чете. Още 15-годишен той е вече в редовете на печатарското синдикално движение и публикува първата си статия във вестник „Печатарски работник. През 1900 година Георги Димитров става секретар на Печатарския работнически синдикален съюз.
Решаващо влияние за оформяне мирогледа на Георги Димитров оказват великото учение на Маркс-Енгелс-Ленин и героичната борба на руската работническа класа. Голяма роля за възпитанието му като революционер изиграват творбите на Христо Ботев, произведенията на Белински, Херцен, Добролюбов, Писарев, Чернишевски. На 18 години Георги Димитров прочита „Манифест на комунистическата партия” от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, „Капиталът” от Карл Маркс и други произведения на марксистката литература. С особен интерес той изучава произведенията на В И Ленин. Класическата книга на Ленин „Държавата и революцията” той изучава по-късно в затвора.
През 1902 година той вече е член на Българската социалдемократическа партия, а през 1903 година взима най-дейно участие в борбите против общоделството, за запазване чистотата на класовото работническо движение и при разцеплението без колебание застава в първите редици на тесносоциалистическата партия начело с родоначалника на марксизма в България Димитър Благоев. Работейки под непосредственото ръководство на Благоев, Кирков, Гаврил Георгиев и други, при разцеплението Димитров е един от основателите на софийската организация на тесните социалисти и неин пръв секретар.
През 1904 година Георги Димитров е избран в ръководството на Българския работнически синдикален съюз, където се проявява като талантлив и безстрашен организатор и ръководител на работническите борби и става любимец на българското работничество, негов смел и пламенен трибун. През 1906 година организира и ръководи героичната стачка на пернишките рудничари, а през 1908 година – масовата стачка на текстилните работници в Сливен и други стачки.
През 1909 година става член на Централния комитет на БРСДП(т.с.) и секретар на Българския работнически синдикален съюз. През периода 1908-1912 години под ръководството на Партията стават 680 стачки, които са най-тясно свързани с името на Георги Димитров. През 1911 година при известната стачка в Перник той лично води стачкуващите пернишки миньори в похода им за София. Като участник в първата балканска социалдемократическа конференция в Белград през 1909 година, както и през време на Балканската и Междусъюзническата война през 1912-1913 години, Георги Димитров води непримирима борба против великобългарския шовинизъм и национализъм, против завоевателната политика на кобургската династия и буржоазните клики – послушни агенти на немската империалистическа експанзия на Балканите.
Когато е начело на революционните борби, той проявява навсякъде храброст и издръжливост, стоически понася несгодите, изпитанията и преследванията на монархо-капиталистическата власт, упорито и безкомпромисно отстоява делото на българската работническа класа. От 1913 до 1923 година Георги Димитров непрекъснато е избиран за народен представител в Народното събрание, където с истински революционен жар защитава интересите на работническата класа и трудещите се маси. През 1919-1920 години той е начело на героичната железничарска стачка – първото мощно стълкновение в периода на следвоенния революционен подем в нашата страна. Заради неговата революционна дейност против империалистическата война буржоазно-монархическата клика хвърля Георги Димитров в затвора по време на първата световна война. ВОСР открива нова ера в историята на човечеството и играе изключителна роля в живота му. През 1921 година Партията го изпраща за свой делегат на Третия конгрес на Коминтерна. Там той се среща с Ленин и Сталин. Личното му запознанство с тях има огромно значение за по-нататъшната му революционна дейност.
През 1923 година Георги Димитров заедно с Васил Коларов застават начело на славното Септемврийско антифашистко народно въстание – първото революционно кръщение на Партията и трудещите се маси в нашата страна в открита въоръжена борба против фашистката диктатура. Фашистката реакция тогава го осъжда задочно на смърт, а през 1926 година, при организирането на фашисткия провокационен процес срещу ръководството на Комунистическата партия, той повторно е осъден на смърт.
В емиграция, след 1923 година Георги Димитров работи активно в Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. През 1933 година в Берлин той попада в лапите на хитлеристките палачи, които устройват провокацията с пожара в Райхстага и инсценират Лайпцигския процес. От обвиняем на него Георги Димитров се превръща в безпощаден революционен обвинител против фашистката шайка начело с Хитлер, подготвяща подпалването на втората световна война. Разобличителното и безстрашно поведение на великия революционер му спечелва симпатиите на целия прогресивен и демократичен свят. Той се превръща в знаменосец и вдъхновител на борбата против фашизма и империалистическата война.
На Лайпцигския процес Георги Димитров защитава великото дело на работническата класа, делото на комунизма, делото на мира между народите, високо вдига знамето на борбата против фашизма и империалистическата война. С цялата страст и изкуство на пролетарски революционер той разкрива империалистическия, антинароден, авантюристичен и реакционен характер на германския фашизъм и нищожеството на неговите главатари. От трибуната на съда Георги Димитров се обръща към трудещите се от цял свят с пламенен призив да разгромят фашизма.
Със своето героично държане на Лайпцигския процес той като верен ученик на Ленин и Сталин защитава принципите и програмата на Коминтерна, Съветския Съюз и КПСС от хулите и клеветите на хитлеристите. Прославя нашата родина в целия свят така, както никой друг. Блестящо защитава честта и достойнството на нашия народ от опитите на хитлеристите да го оскърбят и очернят. Столетия ще минат, но винаги гордите думи на Георги Димитров в защита на българския народ ще звучат като мобилизиращ зов по всички краища на нашата родина, ще възпламеняват българските сърца и ще укрепват волята на нашия народ към нови подвизи и дела.
„Печатът не само ме хулеше по всякакъв начин – това ми беше безразлично – но във връзка с мен наричаха и моя български народ „див” и „варварски”; мене ме наричаха „тъмен балкански субект”, „див българин” и аз не мога да отмина това с мълчание.
Вярно е, че българският фашизъм е див и варварски. Но българската работническа класа и селяните, българската народна интелигенция съвсем не са диваци и варвари. Равнището на материалната култура на Балканите безусловно не е така високо както в другите европейски страни, но духовно и политически нашите народни маси не стоят на по-ниско равнище, отколкото масите в другите европейски страни. Народ, който 500 години живее под чуждо иго, без да загуби своя език и националност, нашата работническа класа и селяните, които се бореха и се борят против българския фашизъм и за комунизъм – такъв народ не е див и варварски. Диваци и варвари в България са само фашистите. Но аз Ви питам, господин председателю, в коя страна фашистите не са диваци и варвари?
Още по времето, когато германският император Карл V казвал, че той говори на немски само с конете си, а германските дворяни и образовани хора пишели само на латински и се срамували от немския език, във „варварска” България апостолите Кирил и Методий бяха създали и разпространяваха старобългарската писменост.
Българският народ с всички сили и извънредно упорито се борел против чуждестранното иго. Ето защо аз протестирам против нападките срещу българския народ. Аз нямам причини да се срамувам, че съм българин, и аз се гордея, че съм син на българската работническа класа”.
По времето на Лайпцигския процес работниците, селяните, прогресивната интелигенция от всички страни в света излизат в защита на Георги Димитров, устройват грандиозни протестни демонстрации против фашисткия съд, с искане за освобождаването на смелия антифашистки борец. Благодарение на мощния революционен протест на трудещите се от целия свят и застъпничеството на Съветския Съюз, който му дава съветско гражданство, той е изтръгнат от кървавите лапи на фашизма и на 27 февруари 1934 година пристига в СССР.
През 1935 година Георги Димитров е избран за генерален секретар на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. В доклада си пред седмия конгрес на Коминтерна той се обръща с пламенен призив към революционните, демократични и прогресивни сили в света и ги призовава да се обединят за борба против фашизма, който носи война. Георги Димитров работи упорито за създаването и укрепването на единния пролетарски фронт в международното работническо движение и за обединението в народен фронт на демократичните сили начело с комунистическите партии в борбата против фашизма и войната. Големи са неговите заслуги по отношение на международното комунистическо движение за създаването и възпитанието на ръководни кадри, верни на великото учение на Маркс-Енгелс –Ленин –Сталин, върху принципите на пролетарския интернационализъм – смели революционни борци в защита на интересите на народните маси в своите собствени страни.
Трудещите се в СССР се вдъхновяват от Георги Димитров – пламенния революционер, неустрашимия антифашистки борец. Хората на труда от Костромска област го избират за депутат във Върховния съвет на СССР.
Под ръководството на Георги Димитров, който майсторски използва опита на КПСС, беше извършена болшевизацията на БКП, очистването и́ от временно взелите връх в нея леви сектанти и поставянето и́ здраво върху болшевишки релси.
През 1941 година по време на втората световна война, Партията, начело с Георги Димитров взима твърд курс на въоръжено въстание и става ръководно ядро на партизанското движение и на цялата борба на трудещите се против германските фашистки окупатори и техните български слуги. През 1942 година по негова инициатива са положени основите на Отечествения фронт под знамето на който се сплотиха всички демократични и прогресивни сили в нашата страна.
През време на втората световна война Георги Димитров упорито работи за обединяването на националноосвободителното антифашистко движение начело с комунистическите партии в европейските страни за разгромяването на фашистките окупатори. За големите заслуги които той има в борбата срещу фашизма през 1945 година президиумът на Върховния съвет на СССР го награждава с орден „Ленин”.
Девети септември 1944 година, който става възможен благодарение на победата на славната Съветска армия над хитлеристките пълчища е неразривно свързан с неговото име.
През ноември 1945 година, след 22 годишна емиграция Георги Димитров се завръща в България.
Начело с него, под ръководството на Българската комунистическа партия, успешно завършва Отечествената война и се започва политическото, стопанско и културно изграждане на нова България. Свалена е монархията и е провъзгласена народната република. Приема се новата републиканска Конституция.
На 23 ноември 1946 година Георги Димитров заема поста министърпредседател на Народна република България и поема непосредственото кормило за управление на страната. Неговият голям държавнически талант, широкият му и далновиден поглед във висша степен улесняват комунистическата партия и правителството на Отечествения фронт да изведат България от международна изолация, да положат като крайъгълен камък на нашата външна политика дружбата и сътрудничеството ни с нашия освободител – великия Съветски Съюз,, да укрепят и циментират здраво съюза на работниците и селяните – гранитната опора на народната власт – и да проведат с успех големите социалнополитически преобразования на страната.
Георги Димитров посочва, че дружбата на българския народ със Съветския Съюз е така необходима за него, „като слънцето и въздуха за всяко живо същество”.
След втората световна война той непрекъснато разобличава интригите на империалистическите подпалвачи на нова световна война и призовава трудещите се от цял свят да дадат единодушен отпор на новите претенденти за световно господство. Той призовава към укрепване на антиимпериалистическия лагер и за сплотяване всички демократични сили около Съветския Съюз.
Георги Димитров работи неуморно за укрепване единния интернационален лагер, за сплотяване на всички демократични сили начело с комунистическите и работническите партии, безпощадно разобличавайки национализма. Революционната бдителност, за засилването за която непрекъснато той зове, помогна да се разбият злодейските планове на заговорника Трайчо Костов. Разобличаването и разгрома на неговата банда още повече укрепват единството и боевата способност на Българската комунистическа партия и целия български трудов народ.
На 2 юли 1949 година след продължително и тежко боледуване Георги Димитров умира в санаториума „Боровиха” близко до Москва.
Със своята самоотвержена борба за делото на работническата класа, за мира, демокрацията и социализма, безкрайната преданост към делото на Маркс-Енгелс-Ленин – Сталин, Георги Димитров спечели уважението и признателността на поколения трудещи се от целия свят.
КОМУНИСТИЧЕСКА ПРАВДА
