През февруари 2022г. Изследователски център „Тренд“ провежда проучване. 70% от анкетираните изразяват положително отношение към Германия. Сред най-младите от 18 до 29 години над 80% изразяват общи позитивни оценки към Германия. В същото проучване 56% изразяват положително отношение към Русия. Сред 18-29 годишните, 31% не могат да преценят а 30% декларират отрицателно отношение.
Тези данни дават основание на автора да направи следния извод: „…изхождайки единствено от текущите обществени нагласи, когато става дума за България би трябвало преди всичко да я наричаме ГЕРМАНОФИЛСКА, преди РУСОФИЛСКА.
И още: “За българите Германия винаги се е възприемала като нашия голям европейски покровител и сега най-близък партньор в Европейския съюз.“/“Българската политическа почва“ Сиела 2024г. Димитър Ганев/
На страница 354 в монографията се споделя: “Високите стойности на позитивно отношение спрямо Русия не би трябвало да будят изненада, особено предвид множеството исторически обстоятелства…“
Въпросът е, кои са историческите обстоятелства пораждащи позитивното отношение на младите българи към Германия?
Две десетилетия след Руско-турската освободителна война, са години на първоначално натрупване на капитал в България. Особена роля са изиграли лихварството, прякото и косвено ограбване на държавната хазна, спекулата с турските земевладения и други способи. О средата на 90-те години на 19 век се е оформило окончателно като класа търговско – промишлената буржоазия, която създава и своите политически партии. В края на 19 век и началото на 20 век Германия изпреварва в своето икономическо развитие Англия и Франция, притежаващи колониите необходими на Германия за износ на своите капитали и стоки.
Тази борба за преразпределение на световните пазари води до Първата световна война.
През първото десетилетие на 20 век в България са внесени значително количество чужди капитали, като в периода 1894-1912г. прирастът бил близо девет пъти. От тези капитали основен дял имат: белгийският, руският, английският, германският, френският и турският.
В края на 1905 и началото на 1906г. в България се учредяват редица чужди банки: Кредитна банка с германски капитали; Българска генерална банка с френски и унгарски капитали; Балканска банка с френски, австро-унгарски и белгийски капитали; До 1911г. банковия капитал тясно се свързва с буржоазните партии: Народната партия с Българската търговска и с Кредитната банка; Народнолибералната партия на Стамболов с Българската кредитна банка „Гирдап“; Прогресивнолибералната партия с Износно-вносната банка; Либералната партия с банка „България“;
На 22.09.1908г. е обявена независимостта на България, която не е призната от Германия, Англия, Франция, Австро-Унгария и Италия.
В периода 1908 – 1911г. България се превръща в истински длъжник на англо-френските банки, което позволява на техните държави да предявят изисквания за използване на българските войски в техните завоевателни стремежи. По същество в Балканската и Междусъюзническата войни, под предлог за защита на националните интереси, буржоазното правителство и Фердинанд обслужват завоевателните стремежи на Англия, Германия и Австро-Унгария и довеждат страната до първата национална катастрофа. На 4.7.1913г. е съставено прогерманско правителство от либералната партия начело с В. Радославов.
Колониалните аспирации на Германия били насочени към колониите на Англия и Франция и към заграбването на УКРАЙНА,ПОЛША и ПРИБАЛТИЙСКИТЕ земи на Русия. Австро-Унгария се стреми към разширяване към Сърбия и Балканския полуостров. В края на 1913г. началото на 1914г. германо-австрийския блок е готов за войната и тя започва през юли 1914г. срещу Сърбия, а месец по-късно прераства в световна. Българската буржоазия е за участие във войната на страната на този блок, където са икономическите и интереси. Правителството официално обявява неутралитет, а в действителност всячески работи за присъединяване към Германия.
Правителството сключва заем за 500 милиона с германската банка „Дисконто Гезелшафт“ предназначен за погасяване на стари задължения и подготовка на армията за войната, чрез поръчки в Германия и Австро-Унгария.
На 6.9.1915г. е подписан таен договор между България, Германия и Австро-Унгария за участие във войната. На 16.10.1915г. Англия и Франция обявяват война на България, а няколко дни по-късно и Русия.
На 14.9.1918г. започват сраженията при Добро поле, като силите на съглашението пробиват южния фронт. Започва Войнишкото въстание, което е потушено с помощта на германски войски. В същото време САЩ чрез своя консул в София Мърфи предлагат на правителството посредничество за сключване на примирие. На 29.9.1918г. е подписано Солунското примирие към което има и тайни членове, за военна окупация на България от съглашенските войски и отваряне за тях на българските пристанища.
На 3.10.1918г. Фердинанд абдикира и на престола застава Борис.
След подписването на Солунското примирие ,България е окупирана от френски, италиански и английски военни части.
На 27.11.1919г. Александър Стамболийски подписва Ньойския договор по силата на който:
1.На България се налагат репарации възлизащи на 2 милиарда и 250 милиона златни франка за период от 37 години;
2.Предаване на огромни количества добитък;
3.Загуба на територии;
4.Вместо редовна армия България да си устрои наемна ,платена жандармерия и малобройна войска;
Влизането на България в ПСВ в коалиция с Германия води до пълно разстройство на стопанския живот:
1.Намаляват посевните площи, добивите от декар и продукцията от животновъдството. Настъпва продоволствена криза засилена от износа на хранителни продукти за Германия, Австро-Унгария и Турция;
2. 70% от предприятията са закрити или почти не работят поради липса на работна ръка;
3.Цените са се увеличили 7.6 пъти;
4.Влошава се положението на народа;
5.Буржоазията трупа огромни печалби;
Резултатът е втора национална катастрофа!!!
През следвоенния период, особено през 30-те години се съкращава стокообмена със западните капиталистически държави за сметка на рязко увеличаване на търговията с Германия. Голяма роля за това има сключването на търговски договор между България и Германия през 1931г. и германско-българската клирингова спогодба от 1932г. Ориентирането на външната търговия на България към Германия, макар и да не съответства на интересите на част от промишлено-търговската буржоазия става при активното съдействие на фашистките правителства, които „… се стремяха да насочат българския внос-износ към Германия. От своя страна германският империализъм използва умело кризисните затруднения в пласмента на българските земеделски произведения. “Ограбването на българското народно стопанство от германския империализъм става главно по линията на нееквивалентния външен стокообмен. В резултат на това цените на внасяните от Германия стоки са обикновено по-високи от тези на световния пазар. Германия успява да наложи и ниски цени на българските земеделски стоки.
Щетите на нееквивалентния стокообмен между България и Германия се изчислява на около 15 милиарда лева, приравнени по покупателна сила на лева от 1939. Това означава изтичане на значителна част от принадената стойност извън страната.
На 1.3.1941г. буржоазна България се присъединява към фашисткия лагер. Договорът е подписан в 16.30часа, а германските войски влизат в България в 12.01 часа, което показва отношението на Германия към България. Българската територия става трамплин за нападение на Гърция и Югославия./Стефан Цанев „Български хроники“/
Българското правителство поема фактически издръжката на голяма част от германските войски на Балканите и изпраща български войски като окупационен корпус в Македония и Тракия, което е своеобразно участие във войната с жива сила.
В периода 1941-1943г. физическият обем на износа се увеличава поради германския стремеж да изсмуче колкото е възможно повече хранителни продукти и суровини, за нуждите на германската армия. По време на войната…голяма част от износа за Германия остава въобще без насрещен внос на германски стоки.
Българската буржоазия покрива големите военнополицейски разходи и вътрешното заплащане на некомпресирания износ за Германия, чрез усилено печатане на нови банкноти и инфлация. Банкнотното обръщение от 4.8 милиарда лева през1939г. достига общо 67 милиарда към края на 1944г.Това води до бързо увеличаване на цените.
„Годините на Втората световна война бяха период на рекордна спекула в страната. Много търговци, кулаци и други спекуланти натрупваха често огромни богатства само за няколко години за сметка на гладуването на народа. Външнополитическата ориентация на българския капитализъм претърпя пълен провал и изправи страната пред нова национална катастрофа.“/Стопанска история/
На Чехословакия фашистките окупатори нанасят щети на стопанството възлизащи на 429-7 милиарда крони. Германия заграбва целия златен запас на Унгария. В Полша Германия избива повече от 6 милиона души и е унищожено и заграбено около 38% от народното богатство на страната. Загубите на Югославия през ВСВ възлизат на 40 милиарда долара , а 1.7 милиона души са убити.
След 9.9.1944г. в НРБ започва формирането на социалистически обществени отношения на базата на социалистически производствени отношения, чрез постепенно постигане на господство на обществената собственост върху средствата за производство.
Към 1985г. в НРБ функционират повече от 3 500 стопански организации и предприятия. Населението на България достига 9 милиона. Всяко семейство спокойно можеше да отгледа и изучи две деца. Всеки имаше работа според придобитото образование и специалност.
Да, българските граждани не живееха богато, но поддържаното от държавата съотношение доходи-цени, позволяваше да живеем достойно и възпитаваме достойни млади поколения.
Така НРБ успяваше да осъществява основната цел на политиката-постигане на общественото благо, такова, каквото го разбираше голямата част от обществото, а не отделна малка част от него.
И дойде 1989година.
Конституцията от 1991г. постави началото на реставрацията на капиталистическите производствени и обществени отношения. Започна приватизацията и унищожихме българската икономика и селско стопанство. Два милиона българи в активна икономическа възраст бяха принадени да изберат живота на запад, като икономически емигранти.
В „Изкуството на войната“ Сун Дзъ казва: „В държава, която набира сила, отвсякъде ще се стичат способни мъже, а държава, която върви към гибел, способните мъже ще я напускат.“
Република България днес не може да гарантира със свое производство изхранването на 6 милиона българи.
Десните, капиталистически управляващи партии, в това число и БСП вкараха България в Европейския съюз и НАТО и Германия отново стана главен икономически партньор. Въведоха плоския данък. Всичко това се обясняваше с това, че ще доведе до възраждане на държавата, на нейната икономика и селско стопанство, че нашия и западния капитал ще инвестират в РБ, че ще осигурим отбраната на страната.
Нищо от това не се случи.
Сериозни чужди инвестиции няма. Нашите капиталисти вместо да инвестира, по думите на финансиста Кольо Паръмов е изнесъл от страната над 50 милиарда. Предоставиха вътрешния пазар на чужди фирми. Проглушиха ушите на народа с евроатлантическите ценности, които все още никой не е огласил и изписал с думи прости.
Икономиката на Германия се срина и специалистите казват, че в резултат на това, българската икономика не е в добро здраве.
Всъщност, новите евроатлантически ценности не са ли старите агресивни стремежи на западния капитал към заграбване на територии с цел завладяване на нови пазари и природни ресурси, които са причините и за двете световни войни?
През август 1918г. Арнолд Рехберг, представител на германския делови свят предлага създаването на англо-германо-френски военноикономически съюз: „Ние трябва бързо да установим ред в Русия… тя е толкова голяма област, че ние сами няма да можем да я експлоатираме…Необходимо е да се установи контакт със САЩ.“
Пред януари 1919г. водещ германски банкер предлага на официални представители на САЩ: „Безусловно нациите на които е предопределено да въведат ред в Русия, са Германия и Америка. Нито Германия, нито Америка ще могат да направят това самостоятелно. Но сега Германия придоби необходимият опит и като се обединят двете правителства ще могат да установят ред в цяла Русия и да разработят ресурсите и.“
/“Тайния фронт срещу втория фронт“ – Лев Безименски – София 1990г./
До скоро редица български „политици, политолози и експерти“ гледаха в захлас демократа Байдън, а днес в същия захлас гледат републиканеца Тръмп, който щял да промени света. Заблуда, наивност, корист или откровена глупост?
Колко е прав Анри Алег твърдейки в своята книга „SOS Америка“:
„В САЩ в същност има само една партия-партията на собствеността с две подразделения-от републиканци и демократи. Една от най-добрите системи, измислени някога от тези, които владеят парите, за да запазят мястото си на върха. Демократическата и Републиканската партии си приличат като двама братя. И едната и другата са изцяло предани на интересите на мултинационалните корпорации и са на едно и също мнение що се отнася до запазването на привилегиите и облагите на богатите.“
Днес е на друго мнение, но през 1980г. е бил прав и Асен Агов който в своята книжка „САЩ-акционерно дружество „политика““ твърди:
„Повече от всякога излязоха наяве тъмните машинации на властта. Това разочарова американците и ги лиши окончателно от вярата, че със своя избор са излъчили най-добрия кандидат за върха на пирамидата във Вашингтон. Но който и да е /президент на САЩ/…Той добре ще помни кой движи фигурите по шахматната дъска на властта във Вашингтон.“
Днес, мераците на евроатлантическата „коалиция на желаещите“, към която по същество ни присъедини министър председателя Росен Желязков, без да пита българския народ, не сънува ли същите сънища.
Тогава, ние в Република България не допускаме ли отново, вече направени грешки?
Пак Сун Дзъ твърди:
„Каруца, която върви по коловоз, където преди се е обърнала друга каруца, също ще се обърне“. И още: „Оглеждайки вече станали събития, може да се предвидят събития бъдещи.“
Знаят ли всичко това младите българи? Българската историческа наука и образование показват ли на младите поне част от тези обективни исторически факти?
Някъде срещнах следната мисъл: „Човек с двигателни проблеми, тръгнал по правилния път, ще стигне до целта по-рано, от човек без двигателни проблеми, тръгнал по грешен път.“
16.04.2025г. ППО на БКП гр. Варна
