на Комунистическите и Работнически партии на Донбас, Русия и Украйна
Бел.ред. Декларацията е приета на 16.02.2022 г., осем дни преди началото на руската операция в Украйна. Публикуваме го, защото смятаме, че то представлява важна информация за допълнителното осветляване на ситуацията в Донбас и Украйна.
„Във фокуса на световната политика и в центъра на вниманието на средствата за масова информация отдавна се намира въпросът за постоянно изострящото се напрежение около Донбас. Държавната Дума на Руската федерация прие с голямо мнозинство обръщение към президента Путин да признае Луганската и Донецката народни републики като независими държави. За нашите партии тази ситуация и това обръщение не представляват нещо ново и неочаквано. Тази ситуация възникна още след 2014 г., а предпоставките за нейното възникване, още дълго преди това – с контрареволюцията през 1991 г. и разрушаването на СССР. Нашата позиция по целия комплекс от въпроси, свързани с обстановката в Донбас, в частност за самостоятелността на народните републики, беше изработена и официално утвърдена от комунистите на Донбас, Русия и Украйна на конференция „За стратегията и тактиката на комунистическото и работническото движение в Донбас”, състояла се в Луганск през ноември 2019 г.
Конференцията прие резолюция, в която се препоръчваше на комунистите от Русия, Донбас и Украйна да отстояват съблюдаването на референдума в Донбас от 11 май 2014 г. и да разясняват практическата възможност за съществуването на ЛНР и ДНР като самостоятелни републики /„ без признаване”, като Приднестровието например/, а също така да се води борба за признаването на републиките от РФ и даже за влизането им в нейния състав.
Така че позицията на нашите партии и стоящите на същите позиции организации е изработена още три години преди Обръщението на Държавната Дума. Комунистите добре разбират, че това обръщение и обсъждането му в парламента не са някакъв благороден порив, а точно обратното, те са по заповед на властите. Това е своего рода пробна стъпка за вкарването на този въпрос в преговорите между Русия и западните дипломати и лидери. Но за народа на Донбас това е отдавна назряла, изстрадана задача, решение на насъщен проблем – не толкова за военна безопасност, но преди всичко за икономиката, за подобряването на живота на хората в републиките. Ние сме за признаване не само на книга, но и на дело. За ефективна помощ на хората, за организиране на нормална, а не днешната грабителска икономика, за пресичане опитите на руските и местни олигарси да разграбват народно имущество и които отдавна не се интересуват от реалното положение на обикновените хора, даващи отпор на бандеровските неонацисти.
При това ние от самото начало разяснявахме и сега разясняваме, че помощта от Русия е нужна, но империалистическа Русия не е Съветският съюз, че власовците не са по-добри от бандеровците. Това показа октомври 1993 г.”
Коментар:
На 22.02.2022 г. Русия призна републиките за независими държави и подписа с тях „Договор за дружба и взаимопомощ”. Съобщението за това стана по време на странна реч на президента Путин, която предизвика масов отзвук, но вече не на темата Донбас.
Самият факт на признаването на народните републики е положителен, но той трябваше да стане много по-рано, особено що се отнася до помощ за народа в борбата с разбойническите набези на нацистите от киевско-бандеровска модификация.
В речта си Путин призна, че става дума не толкова за защита на руския народ на Донбас и някаква си там справедливост, а за сблъсък с империалистическите интереси на най-крупния хищник на световния капитал – САЩ и неговите съюзници от НАТО.
Владимир Илич Ленин, към който Путин постоянно предявява някакви претенции, още през 1916 г. в книгата си „Империализмът като най-висш стадий на капитализма” разясни, че най-големите капиталистически страни ограбват цял свят и за място в тази редица се води жестока борба. Силно развита Русия на световния капиталистически пазар не е нужна на никого като конкурент. Ако Путин се беше учил по-добре и повече се доверяваше на материализма, а не на древните религиозни догми и пронацисткия философ Илин, той щеше да знае това и не би въвел страната в империалистическата война.
Да се скарат Русия и Украйна е отдавнашна мечта на САЩ и ЕС. Несъмнено вината за това е и на руската буржоазия, вина пред народа на Донбас, пред народа на Украйна и разбира се пред руския народ. Вината е и на онези, които тласкаха страната по пътя на капитализма, под флага на „демократичния пазарен социализъм с човешко лице”. Е, получиха го. Сега се опитват да се оправдаят с някакви грешки на Ленин и болшевиките. На такива глупости може да повярват само глупаци.
В речта си Путин наговори куп нелепости, даже може да се каже в прогресираща тенденция. Според него за да запазят властта си болшевиките сключили Бресткия мир, който бил унизителен за Русия, защото кайзерова Германия се намирала във военна и икономическа криза. Тук няма нищо вярно, освен това,че болшевиките са направили всичко възможно да запазят властта на работниците и селяните. За целта е трябвало да съсредоточат силите си за разгром на Колчаковци и Деникинци и техните съюзници – интервентите от 14 капиталистически държави. Всички останали неща са били второ и третостепенни. За това е писал Ленин в писмото си до украинските работници и селяни.
Ленинските принципи преминаха през проверката на Великата Отечествена война, в която другарите на Путин – любимият му религиозен философ Илин и носещите власовския флаг воюваха на страната на Хитлер. Това е исторически факт и главен класов извод. Путин се опитва да избяга от това: „Разбира се, събитията от миналото не може да се изменят, но ние трябва да говорим за тях открито и честно, без условности и без политически пристрастия.” Браво президенте, точно така – без политически пристрастия – просто глупости! Класовият извод обаче е такъв – власовците и бандеровците през онези години воюваха от другата страна на фронта – против Съветския Съюз и съветския народ. А днес? Днес и помежду си, но на практика работят за интересите на най-мощния и реакционен капитал.
Путин заяви, че Украйна, с придадените й по времето на Ленин територии с пълно право може да се преименува на Ленинска, тъй като Ленин е неин автор и архитект. Защо президентът не отиде и по-нататък – на името на Ленин може да се назове и целия Съветски Съюз, тъй като Ленин е и негов автор и архитект. След това президентът се опитва да противопостави Ленин и Сталин, което не е нищо ново в неговата риторика. Путин не може, по-скоро не иска да разбере, че основните ленински принципи са и сталински такива. Съветската власт като форма на реализация на диктатурата на пролетариата е онзи фундамент, върху който се строеше СССР – без помешчици, без господари, без ротенберговци, векселберговци, абрамовци, усмановци, потанинци, ковалчуковци, дерипасковци, прохоровци и прочие съдружници на Путин.
Ленинските и сталински принципи работеха и обезпечиха на Съветския Съюз победата над фашизма и великите постижения на страната във всички области на живота.
В речта си Путин искрено съжалява, че Сталин не е премахнал от Конституцията положението за суверенитета на републиките и правото на нациите на самоопределение, правото на републиките да излизат от Съюза, като казва: „За бъдещето, както често става у нас, никой не е мислил.”
И тук президентът греши. Правото на свободен избор и излизане от Съюза, както при гражданските брачни съюзи, работи за укрепване на съзнателния избор. На практика в здравите брачни съюзи не се използва правото на излизането от тях, не защото това е само една декларация, а защото ако семейството е здраво, дружно и щастливо, няма необходимост някой да го напуска. Това го потвърди референдумът от март 1991 г., а Елцин, Кравчук и Шушкевич го игнорираха.
В своето изявление Путин критикува и управлението в Киев: „От 2014 г. цената на водата нарасна с повече от една трета, на електроенергията в пъти, на газта за домакинствата – десетки пъти. Хората нямат пари да си покрият битовите разходи, те просто изнемогват.”
Тук ние трябва да кажем на президента: „Стоп!” Нима в Русия проблемите не са същите?
Но нека се върнем към Заявлението от 16.02.2022 г. „ …на работническата класа на Донбас, както и на работническата класа на Украйна и на Русия предстои обща борба против диктатурата на буржоазията. Комунистите на Луганската конференция от 2016 г. определиха борбата за делото на работниците за наша стратегия! Тя трябва да бъде обединяваща за всички сили, борещи се с фашизма, а значи и с капитализма. Въпросът за Работнически фронт и борбата за работническото дело е стратегическо направление в общата борба. Тя трябва да бъде обединяваща за всички работнически организации в Донбас, Украйна и Русия – в цялата страна!”
„Победата ще бъде за трудещите се!”
