За първи път 2 юни се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив. Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на родината се отбелязва от 1901 г. когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа с включване на сирените е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна, която традиция в знак на почит към паметта на загиналите герои неотменно се спазва и до днес.
Христо Ботев е вожд на българското националнореволюционно движение през 19 век, революционно-демократичен мислител и велик поет. Той е роден на 25 декември 1848 година (стар стил) в гр. Калофер в семейството на известния педагог и просветител Ботю Петков. След като завършва местното училище, постъпва в Одеската класическа гимназия, където следва през 1863-65 години. Пребиваването му в Русия (отначало в Одеса, а след това в бесарабското село Задунаевка, като народен учител през 1866-67 години) оказва решаващо влияние за формирането на революционните му възгледи. След което се завръща в родината и провежда революционно-освободителна пропаганда.
Мечтаейки за скорошно освобождение на България, чрез всенародно въстание, Ботев отива в Румъния – център на българската революционна емиграция.
Известията за избухването на Априлското въстание в България през 1876 година го подбуждат да вземе активно участие в него. На 16 май същата година със своята въстаническа чета от 175 човека, отплува по Дунав с австрийския кораб „Радецки“ и слиза край Козлодуй. Четата му се отправя към Враца, надявайки се на местните революционни сили. Тези надежди не се оправдават. Под натиска на превъзхождащи турски сили Ботев и неговите четници се наложило да отстъпят навътре в Балкана. На 20 май Ботев загива, сразен от турски куршум.
Реакционните управници в миналото се стремят по хиляди начини да изкоренят влиянието на Ботев. Нищо обаче не е в състояние да премахне Ботев от сърцата на трудещите се. Заедно със скъпите имена на Ленин, Сталин и Георги Димитров в борбите на народа срещу монархофашизма боен призив е името на Ботев.
Когато осъдените на смърт борци срещу фашизма се разделят с другарите си, затворите гърмели от мощната предупреждаваща огнена Ботева песен „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“.
На 2 юни трудещите се у нас честват паметта и делото на героите, паднали в националноосвободителните борби на българския народ против гнета на турските еничари и феодали.
Беззаветната борба на живот и смърт на героите от Априлското въстание чутовният масов героизъм, проявен от населението, горещата любов към свободата и независимостта, която вдъхновява априлци, безпощадната им ненавист към турските поробители и българските чорбаджии продължават да възпитават поколенията в дух на пламенен патриотизъм, в омраза към народните врагове.
На 2 юни нашият народ чества паметта на загиналите над двадесет хиляди герои от Септемврийското въстание и във варварския терор на кръволока Цанков през априлските събития на 1925 година.
В двете десетилетия кърваво господство на монархофашистките клики българският народ е подложен на бесните пристъпи на фашисткия терор. Но нито преследванията, нито безследните изчезвания, разстрелите и бесилките могат да спрат постоянно растящата борба на народа против властта на монархофашизма.
На 2 юни трудещите се у нас честват паметта на скъпите синове и дъщери на българския народ, славните партизани и партизанки, политзатворниците и концлагеристите, ятаците и помагачите, загинали в смел открит бой с фашизма.
През революционните 1941 – 1944 години геройски загиват много от най-свидните, най-смелите и доблестни народни синове и дъщери. Поколенията няма да забравят бесилките, опожарените къщи, зверските инквизиции в участъците и дирекцията на полицията, концлагерите, препълнените затвори.
През този период само за две години и осем месеца са арестувани и затворени 64 345 души, на смърт са осъдени 12 861 души. Страната е осеяна от концентрационни лагери Гонда вода, Кръсто поле, Рибарица, Галата, Св. Киряк, Св. Анастасия, Царево село, Св. Никола и други в които са затворени 31 540 души.
На 2 юни честваме паметта на загиналите в отечествената война хиляди смели войни.
Българската армия с нови командири-герои от борбата против фашизма, включила в състава си героичните народоосвободителни войски, заедно с братската Съветска армия продължи борбата до пълното ликвидиране на хитлеровия фашизъм. Чрез Отечествената война нашата Народна армия дава героичен принос в общата борба против фашизма.
ЦК на БКП
