В чест на годишнината от публикуването на статията ѝ „Не мога да направя компромис с принципите си“ е време да обсъдим ролята и мястото, които Нина Александровна Андреева играе в историята.
Тя е първата, която открито се обявява срещу политиката на „перестройка“ за демонтаж на социализма, срещу политиката на генералния секретар на Централния комитет на КПСС Горбачов.
Да, разбира се, тя не е единственият човек, който още през 1988 г. пише разтревожени или възмутени писма до вестниците, наблюдавайки разрушителния, ускоряващ се напредък на „перестройката“. Но статията ѝ е толкова добре написана и изчерпателна за времето си, че редакторът на „Советская Россия“ В Чикин решава да я публикува. И става сензация.
Всички знаят, че Нина Андреева е първата, която се обявява срещу „перестройката“. Но по-рядко се казва, че е била пионер в нещо повече от това.
Тя е първият постсъветски ляв политик след разпадането на СССР, който обявява неизбежността на нова социалистическа революция.
Други „комунистически“ (и по същество социалдемократически) фигури също говореха за „възстановяване на съветската власт“ и „възраждане на СССР“, но те заобикаляха въпроса как страната ще се върне по социалистическия път на развитие. Лидерът на движението „Трудова Русия“ В Анпилов открито се противопостави на линията на Андреева за нова социалистическа революция. На 7-ия конгрес на „ТР“ през 1998 г. той се опита да измисли евфемизъм за „потвърждаване на резултатите от Октомврийската революция от 1917 г.“, противопоставяйки го на теорията на „Андреева“ за нова революция. Но беше забавно да се види как делегатите на „ТР“, не разбирайки или приемайки евфемизма на Анпилов, веднага след като заеха подиума, говориха за неизбежността на революцията, съгласявайки се с Андреева.
И така, с коя историческа личност може да се сравни Нина Александровна Андреева?
Тя може да се сравни с Георги Валентинович Плеханов.
Плеханов е първият руски марксист, първият, който разпространява марксизма в Русия. Върху неговите идеи, на неговите плещи, по-късно се появяват такива гиганти като В И Ленин и Й В Сталин, които развиват теорията и практиката на марксизма по-нататък.
Да, след като е пионер в разпространението на марксизма, Плеханов по-късно започва да почива на лаврите си и дори се дружи с меншевиките. Но той изпълнява историческата си мисия. И не е случайно, че Ленин високо цени Плеханов и неговия принос за развитието на руското социалистическо движение.
Нина Андреева, подобно на Георги Плеханов, е „първа“.
Но Андреева, за разлика от Плеханов, е живяла и работила в различни исторически условия. Плеханов е живял в епоха на прогресивно обществено развитие и революционен подем. Андреева е преживяла период на реакция, контрареволюция и упадък.
Следователно, за разлика от епохата на Плеханов, все още не се е появил или израснал нов Ленин и Сталин, които биха отишли по-далеч и биха осъществили социалистическата революция.
В лявото движение, вместо Ленин и Сталин, все повече се появяват Потресов и Либердан.
Но периодите на реакция и регрес не са вечни; те са последвани от периоди на подем, прогрес и революционно развитие.
Това означава, че местата на нов Ленин и Сталин остават вакантни.
И Нина Александровна Андреева изпълни своята роля, като стана „първата“, запалила лъч светлина, който показа изхода от историческата „яма“, пътя към нов възход.
Данил Седой – превод от сайта на ВКПБ – Милчо Александров
