I. ТЕОРЕТИЧНИТЕ ОСНОВИ НА ВЪПРОСА ЗА ПРОГРАМАТА И
ДОКУМЕНТИТЕ НА ПАРТИЯТА
Преди да преминем към анализа на конкретната позиция на другаря Абдулаев, е необходимо да възстановим теоретичните марксистко-ленински основи за разбирането на ролята на Съветите в революционната борба, а също и да се обърнем към програмните документи на нашата партия.
Съветите на работническите депутати като форма на политическа организация на работническата класа възникват по време на революцията от 1905 г. и получават доразвиване през 1917 г. В.И.Ленин вижда в тях зародиш на нова революционна сила, диктатурата на пролетариата.
Важно е обаче да се разбере диалектиката на тяхното възникване и развитие.
Съветите не са създадени по заповед отгоре; те са възникнали в резултат на реалната класова борба. Но болшевишката партия изиграва решаваща роля в превръщането им от органи на стачна борба в органи на революционна власт. Ленин пише: „Съветите на работническите депутати са органи на масовата пряка борба.“
В съвременните условия, когато преживяваме временно поражение на социализма и наблюдаваме относителната слабост на работническото движение, задачата на партията не е да се откаже от историческите форми на организации на пролетариата, а творчески да ги развие, адаптирайки ги към съвременната ситуация, запазвайки тяхната революционна същност.
Тази позиция е напълно съобразена с Програмата и Устава на нашата партия. Хартата на РПР директно заявява, че „непосредственото средство за постигане“ на нашите цели е „установяването на истинска демокрация“ и „за това е необходимо да се стремим към формиране на съвети от трудовите колективи“. Сред основните области на работа на партията на всички нива, Уставът откроява „възраждането на съветската власт като власт на работниците“.
Освен това, Програмата ясно определя, че „партията е длъжна да се стреми към всеобщо обединение на представителите на органите на самоуправление на труда и военните колективи в областни, градски и регионални съвети на работниците и съвети на служителите“. Тази разпоредба е пряко свързана с обсъждания въпрос.
Тази партийна линия беше потвърдена и уточнена в неотдавнашната Резолюция на Руския работнически съвет „За възстановяване на градските работнически съвети“ от 16 март 2025 г., в която се отбелязва „необходимостта от възстановяване на градските работнически съвети“ и се определят конкретни задачи за тяхното създаване.
ЗА НАШАТА ПРОПАГАНДА ЧРЕЗ СЪВЕТИТЕ ДНЕС: ТРАДИЦИИ И НОВИ УСЛОВИЯ ЧРЕЗ ВИДЕО ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕТО НА ПЪРВИЧНИ ПАРТИЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ
II. КРИТИЧЕН АНАЛИЗ НА ПОЗИЦИЯТА НА ДРУГАРЯ АБДУЛАЕВ
Нека сега се обърнем към конкретните твърдения на другаря Абдулаев К.Ш., изложени в неговите писма. В първото си писмо той излага следните основни тези:
1. Преименуването на РКР на РСР и лозунгът за възстановяване на градските работнически съвети не съответстват на настоящата политическа ситуация.
Тук другарят Абдулаев допуска методологична грешка, смесвайки форма и съдържание. Използването на историческото наименование „Съвет“ вместо „Комитет“ не означава механично копиране на минал опит, а подчертава приемствеността на революционните традиции. В условия, когато работническата класа търси свои собствени форми на организация, обръщението към историческия опит на Съветите е важен идеологически ориентир.
2. Препратка към труда на Ленин „Какво да се прави?“ като аргумент срещу създаването на Съветите. Това е фундаментално изопачаване на мисълта на Ленин. В произведението „Какво да се прави?“ (1901-1902) Ленин разглежда задачите на Социалдемократическата партия в условията на нелегална дейност и липса на масово работническо движение. Той не се е противопоставял на създаването на масови работнически организации като цяло, а по-скоро срещу примитивния „икономизъм“ и „домашната“ работа в партийната работа.
Освен това, след опита от революцията от 1905 г., Ленин стига до заключението за значението на Съветите като форма на организация на масите и пише в труда си „Ще запазят ли болшевиките държавната власт?“. (октомври 1917 г.): „Ако народното творчество на революционните класи не беше създало Съветите, тогава пролетарската революция в Русия щеше да бъде безнадеждно дело, защото със стария апарат пролетариатът несъмнено не би могъл да задържи властта, а нов апарат не може да бъде създаден веднага.“
3. Твърдението за „грешката на Сталин“, която се състояла в отхвърлянето на производствения принцип на формиране на Съветите.
Тук другарят Абдулаев не само демонстрира повърхностно разбиране на въпроса, но и изопачава историческата реалност. Конституцията на СССР от 1936 г. не премахва напълно производствения принцип, а по-скоро го трансформира, комбинирайки го с териториалния. Трудовите колективи запазват правото да номинират кандидати за депутати, което осигурява връзката на депутатите с производството. Тези промени отразяват постиженията на социалистическото строителство и промяната в класовата структура на обществото. В съвременните условия на капитализма производственият принцип на организиране на работниците е особено важен и трябва да се съчетае с териториалния принцип, което е отразено в нашата партийна програма, която пряко посочва необходимостта от „постигане на формиране на Съвети от трудовите колективи“.
4. Обвиняване на партийни другари в излагане на активисти на риск от преследване.
Това твърдение противоречи на учението на Ленин за революционната партия. Разбира се, партията трябва да се погрижи за безопасността на своите членове, но революционната борба винаги е свързана с определен риск. Освен това, легалната дейност под формата на работнически съвети (дори и те да имат ограничено влияние) е важна форма на политическа работа и агитация.
В последното си писмо другарят Абдулаев не само не преосмисли погрешните си позиции, но и утежни ситуацията с нови неприемливи твърдения:
5. Фактическото отричане на възможността за съществуване на нашата партия в сегашния ѝ вид.
Другарят Абдулаев пише: „Невъзможно е да се създаде каквато и да е ефективна организация (със слаб, несъществуващ) център в един град и разпръснати из цялата страна членове.“ Това твърдение подкопава самата основа на нашата партийна работа и демонстрира дълбока липса на убеждение във възможността за изграждане на партия.
6. Обидни изказвания към партийни другари.
В последното си писмо другарят Абдулаев си позволява да характеризира партийните си другари като „трамвайни грубияни“ и нарича аргументите им „умствени опити“, което е абсолютно неприемливо в рамките на партийната етика.
7. Преминаване към лични нападки и публични атаки срещу конкретни другари.
Другарят Абдулаев преминава към открита критика към отделни членове на партията, наричайки ги с фамилните им имена („Това е камък във вашата градина, гражданино Чепа“), което напълно противоречи на принципите на другарско взаимодействие и решаване на въпроси в партията.
8. Пренебрежително отношение към колегите си.
Особено тревожно е, че другарят Абдулаев си позволява да проявява презрение към позицията на своите другари от работниците, говорейки саркастично за партийните представители на работническата класа, наричайки ги в кавички „нашите „работници“, сякаш поставя под въпрос класовата им принадлежност.
III. ПРОТИВОРЕЧИЯ В ПОЗИЦИЯТА НА ДРУГАРЯ АБДУЛАЕВ
Анализирайки писмата на другаря Абдулаев, откриваме в тях редица фундаментални противоречия: 1. Противоречието между декларираната привързаност към марксизма-ленинизма и фактическото отхвърляне на тактиката на Ленин за работа сред масите.
Ленин винаги е застъпвал гъвкаво съчетаване на различни форми на труд – както легални, така и нелегални. Отхвърлянето на лозунга за Съветите под претекст за „ненавременност“ всъщност означава отказ от настъпателна тактика и преход към пасивно изчакване на „по-благоприятни условия“.
2. Противоречието между загрижеността за безопасността на активистите и революционните задачи на партията.
Разбира се, трябва да действаме разумно и да не излагаме другарите си на ненужен риск. Но пълното отхвърляне на активните форми на борба под претекст за сигурност води до опортюнизъм. Както е учил Ленин, партията трябва да използва всички възможности за легална работа, съчетавайки ги с нелегални форми.
3. Противоречието между критиката към партийното ръководство и принципите на демократичния централизъм.
Другарят Абдулаев изразява несъгласие с партийната линия не чрез вътрешнопартийни дискусии, а под формата на открити писма, съдържащи обвинения срещу другари. Това пряко противоречи на параграф 19 от Устава на РПР, който гласи: „Партията действа на основата на демократичния централизъм, който предвижда колегиално ръководство, редовна ротация и отчетност, подчинение малцинството на мнозинството, като същевременно запазва правата на малцинството да защитава своите права“, възгледи и след вземане на решението, при условие че то бъде изпълнено.“ Особено важно е, че същата точка от Устава категорично гласи: „Фракционизъм и платформи в партията не са разрешени.“
4. Противоречието между декларираното желание за дискусия и категоричното отхвърляне на мненията на другите другари.
В последното си писмо другарят Абдулаев пише: „Ето защо призовавам за дискусия“, но веднага отхвърля всички опити да му се обясни позицията на партията, използвайки обидни изрази и сарказъм: „Такъв тъп овен съм аз. „А ти си умен.“ Това показва нежелание за участие в искрен, приятелски разговор.
Въпреки че параграф 10 от Устава на РПР предоставя на член на партията правото да „критикува всеки член на партията и свободно да изразява мнението си“, формата на тази критика трябва да съответства на параграф 11, който изисква изграждане на вътрешнопартийни отношения „на основата на пълно равенство“ и подчертава, че „кариеризмът и егоизмът, господството и лидерството са несъвместими с членството в РПР“.
5. Противоречието между призивите за изучаване на трудовете на Ленин и изопачаването на тяхното съдържание.
Другарят Абдулаев многократно призовава другите да прочетат Ленин, по-специално неговия труд „Какво да се прави?“, но самият той тълкува съдържанието му в изопачен вид, игнорирайки по-късните оценки на Ленин за ролята на Съветите в революционната борба.
IV. ПРАКТИЧЕСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Въз основа на анализа на партийните документи и писма на другаря Абдулаев могат да се направят следните практически изводи:
1. Инициативите за преименуване на РКР на РСР и за издигане на лозунга за възстановяване на градските работнически съвети са правилни тактически стъпки, които не само съответстват на програмата на нашата партия, но и пряко произтичат от нея. Съгласно параграф 6 от Устава на РПР, член на партията е длъжен да изпълнява „Програмата, Устава и решенията на партията“ и критиката.
Фундаменталната програмна позиция на партията на другаря Абдулаев за необходимостта от създаване на Съвети на всички нива, включително градските, е нарушение на тази точка.
2. Опитът показва, че дори при относителната слабост на работническото движение, подобни инициативи допринасят за политическото образование на работниците и формирането на класово съзнание.
3. Критиката на другаря Абдулаев се основава на неправилно тълкуване на марксистко-ленинската теория и неправилна оценка на настоящата ситуация.
4. Действията на другаря Абдулаев, изразени в открита критика на партийната линия, лични нападки, обиди към другари и пренебрежително отношение към работниците, членове на партията, представляват грубо нарушение на партийната дисциплина и етика. 5. Последното писмо на другаря Абдулаев показва нежеланието му да участва в конструктивна дискусия и нарастващото му противопоставяне на партийния колектив, което е доказателство за умишлена фракционност.
V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Другари! Принципите на партийното единство и дисциплина са фундаментални за нашата организация. Както В.И. Ленин учеше: „Който по някакъв начин отслабва желязната дисциплина на партията на пролетариата (особено по време на нейната диктатура), всъщност помага на буржоазията срещу пролетариата.“
Позицията на другаря Абдулаев К.Ш., отразена в писмата му, вреди на партийното единство, дезориентира работническите активисти и обективно играе в ръцете на класовия враг. Особено опасни са последните му изявления, които преминават от идеологически различия към лични обиди и подкопаване на авторитета на партийните другари, особено на работниците.
Въз основа на гореизложеното, ръководейки се от параграф 8 от Устава на партията, който предвижда прекратяване на членството по решение на партийната организация, „ако действията му са несъвместими с изискванията на Устава“, и интересите на работническото движение, предлагам да препоръчам на заседанието на ЛО да изключи другаря Абдулаев К.Ш. от редиците на партията за фракционна дейност (директно забранена от параграф 19 от Устава), нарушаване на партийната дисциплина, обида на другари и разпространение на възгледи, несъвместими с партийната програма.
Нашата партия трябва да поддържа идейно и организационно единство, без което е невъзможна успешна борба за интересите на работническата класа. Само единна и дисциплинирана партия е способна да изпълни историческата си мисия да организира работническата класа за борба за социализъм.
Член на РПР Кинтерец А. Н. превод от „Фонд рабочей академии“- Милчо Александров
