Работнически фронт на Латвия

Най-опустошителната заблуда за всички работещи е да си мислят, че в Украйна се води война между украинци и руснаци. Въобще не е така! Отново, както подобава на империалистическия свят, буржоазните кланове завладяват ресурси, власт и капитал. Голяма част от това, което официалните руски медии казват за Украйна – опустошение, упадък, несправедливост и така нататък – се отнася в същата степен и за самата Русия. Но двойните стандарти и лицемерието са норма за целия капиталистически свят. Например, под предлог за разпространение на демокрация през 1999 г., НАТО бомбардира цивилното население на югославските градове в самия център на Европа. Говорейки за международното право, Съединените щати и техните съюзници бомбардираха Ирак, Либия и Сирия, използвайки оръжия, забранени от военните конвенции.
Във военните действия в Украйна руската буржоазия преследва собствените си интереси – интересите да поддържа и увеличава своята мощ и капитал. Войната обаче изобщо не започна сега. Тя започна през 2014 г. след така наречената „революция на достойнството“ в Украйна. Това, разбира се, не е революция, защото тя не доведе и не можеше да доведе на власт по-прогресивна класа. Тогава властта премина от ръцете на умерените капиталистически кръгове в ръцете на най-реакционните и шовинистични представители на капитала, пряко подчинени на американската финансова буржоазия. Правилният политически термин за изразяване на случилото се в Украйна по това време е фашистки преврат. Без никакво колебание бяха нарушени основните членове на Конституцията на Украйна, националистическите и неонацистките отряди бяха въоръжени и бяха осигурени с държавна защита. Новото правителство отприщи открит терор срещу дисиденти, предимно срещу комунистите и профсъюзните работници. Потисничеството на национална основа се засили многократно. И така, на 2 май 2014 г. в Одеса нацистите изгориха живи протестиращите, затворени в Дома на профсъюзите. Тогава загинаха 42 души. Задържаните участници в това престъпление са освободени същия ден и все още не са наказани. Но лицемерните медии, които сега викат: „Не на войната!”, тогава мълчаха престъпно.
Виждайки какво прави фашисткият режим с жителите на тяхната страна, работническата класа на Донбас се вдигна на спонтанна борба и започна да се въоръжава. Това беше следствие от фашисткия преврат в Украйна, реакция на самозащита срещу него. Донбас е уникално място в Европа. Работническата класа там е повече от половината от населението. В Донецк и Луганск се формират нови власти – Върховните съвети. За съжаление, въпреки името, това не бяха съвети, построени от предприятия – фабрики и заводи – а обикновени буржоазни парламенти-говорещи цехове, бързо откъснати от работническите маси и нямащи реална подкрепа от трудовите колективи. Поради това тези образувания не успяха да се противопоставят и скоро бяха изгонени обратно от водачите на военното опълчение. И въпреки факта, че декларациите за независимост на ДНР и ЛНР провъзгласиха премахването на експлоатацията на човека от човека и всъщност започна национализацията на промишлените предприятия, народните републики започнаха да губят социалистическия си цвят и „народната“ ориентация , а експлоатацията не беше премахната.
Руската буржоазия побърза да се възползва от ситуацията, която се разви по това време – докато САЩ наливаха масло в огъня на националистическите настроения в Украйна и настройваха създадените от тях фашисти срещу хората в Донбас. Руският капитал положи усилия да потисне класовото съзнание на пролетариата, като взе индустриалните съоръжения на ЛНР и ДНР в своя собственост. Войната можеше да бъде спряна само ако работническата класа вземе властта в свои ръце. Но тъй като това не се случи, сблъсъкът между САЩ и Русия на територията на Украйна стана въпрос на време.
От 2014 г. до днес фашисткият режим последователно извършва терор срещу своите граждани. По време на гражданската война в Донбас въоръжените сили на Украйна и националните батальони нанасят многобройни артилерийски удари по обекти на цивилна инфраструктура, разположени на територията на Донецката и Луганската народни републики, населението на които не желае да помага на нацистите. И в двете републики загинаха над 2600 цивилни, 5500 бяха ранени с различна тежест и впоследствие бяха открити множество масови гробове. Особено активен терор срещу цивилното население на Донбас и Луганск се извършва от отделни военни формирования на Украйна, като Азов, ОУН Б, ОУН М, Десен сектор чиито членове се занимават с масови изнасилвания, отвличания, брутални убийства, изтезания и грабежи. Държавата не се месеше в техните дела, те не бяха подчинени на никакви закони, а международната преса не призоваваше за прекратяване на войната и терора.
Всички тези престъпления имат множество потвърждения от международни организации, които постоянно са извършвали наблюдение там. В един от последните доклади от 22 февруари 2022 г. ОССЕ съобщи за множество нарушения на примирието от въоръжените сили на Украйна, а на 16 февруари 2022 г. евродепутатът от Латвия Татяна Жданок на среща на европарламентаристи съобщи за убийството на 152 деца в Донбас по официални данни на ООН и ОССЕ.
Хората в Донбас гледаха с надежда на Русия като на сила, способна да сложи край на фашизма, но през 2014 г. руската буржоазия не направи това. Основната причина за това бездействие бяха острите противоречия в самата управляваща класа на Русия, които определиха политическия курс на страната през последните 30 години. От една страна, руската буржоазия, поради икономическата си слабост, се опита да се доближи до „западните партньори“, като си затваряше очите за разширяването на влиянието им в Европа. Струваше и՛ се, че единствената бариера, която стоеше между Русия и Съединените щати – комунизмът – е разбит и затова тясното сътрудничество между тези страни е станало неизбежно. Всъщност след разпадането на СССР САЩ и техните сателити се отнасят към Русия не като към съюзник, а като към нова жертва на своята хищническа империалистическа политика. Руската буржоазия не можеше да не усети тази заплаха за своето съществуване, така че вътре в нея започна да се засилва друга партия, която оцени ситуацията по-трезво и под натиска на обстоятелствата беше принудена да настоява за провеждане на самостоятелна политика. Така в управляващата класа на Русия се формират две големи противоположни буржоазни групи, които могат да бъдат наречени компрадори и антизападници. През 2014 г. резултатът от борбата между тези две групировки беше присъединяването на Крим към Русия като победа на антизападниците и оттеглянето на подкрепата за ДНР и ЛНР като отстъпка на компрадорите. Едва след осем години от началото на гражданската война в Донбас, на 21 февруари 2022 г., ДНР и ЛНР бяха признати от Руската федерация за суверенни и независими държави. На 24 февруари беше обявено началото на специална военна операция за демилитаризация и денацификация на Украйна, която събуди надежда у мнозина, че ще се превърне в своеобразна финална фаза на антифашистката гражданска война в Донбас.
Работническите партии винаги се противопоставят на фашизма, те винаги подкрепят антифашистите – но само доколкото се отнася до техния антифашизъм. При фашизма почти всяка възможност на работническата класа да се обедини и да води класова борба е потисната. Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистични кръгове на финансовия капитал, главният враг на работническата класа, удавящ в кръв работническото движение, прогонващ го в нелегалност. Фашизмът забавя прогресивния ход на историята, връщайки го много десетилетия назад. Не от възвишени подбуди, а преследвайки свои егоистични цели, руската буржоазия всъщност изпълнява антифашистка функция в Украйна. Много се надяваме, че войната ще приключи скоро и народът на Украйна ще може да диша свободно.
Трудовият фронт на Латвия осъжда съчувствието към фашизма. Ние осъждаме лицемерните прояви на буржоазния пацифизъм, насочени към защита на фашисткия режим. Истинското избавление на човечеството от войни се крие в социалната революция.
Изразяваме солидарност с работниците на Донбас!
Изразяваме нашата солидарност с работниците на Украйна!
Изразяваме нашата солидарност с работниците на Русия!
Изразяваме нашата солидарност с работниците на САЩ!
Няма какво да делим с тях, целите ни са едни и същи.
Пролетарии от всички страни, обединявайте се!
Превод Милчо Александров