„ИДЕОЛОГИЯ НА ПАТРИОТИЗМА“ ИЛИ КАКВО Е ИДЕОЛОГИЯ

  На голяма пресконференция в края на годината Владимир Владимирович Путин в един от отговорите си на въпроси засегна темата за идеологията и каза, че „идеологията, според мен, в съвременното демократично общество е възможна само една – патриотизъм, в най-широкия добър смисъл на думата. Той трябва да бъде деполитизиран, но насочен към укрепване на вътрешните основи на руската държава” (В. В. Путин).

  Патриотизмът е хубаво нещо, никой не спори, че трябва да си патриот на Родината. Нека, например, вземем декабристите. Те искаха радикално преустройство на обществото и държавата. Какви са те – патриоти или предатели? Мисля, че са патриоти. Значи можеш да си патриот и да не споделяш идеологията на управляващата класа? Да видим какво е идеология.

  Преди да говорим за идеология, трябва да кажем какво е идея. Например мисълта: това е ограда – не идея. А мисълта да напиша нещо на тази ограда вече е идея. Така че идеологията не е просто някаква идея. Това са идеи, които се вкарват в система. Идеологията е система от идеи, които изразяват интересите на определена класа. Класата изгражда система от идеи за реализиране на своите интереси. Следователно, когато се оценяват определени идеи, трябва да се замислим кой има полза от тях. Ние имаме три класи в държавата: буржоазия, пролетариат и дребна буржоазия. И има само две идеологии, буржоазна и пролетарска. Третата идеология, както пише Ленин, не е разработена от човечеството. Защото дребната буржоазия (това е дребен собственик, работещ за пазара), по силата на своето положение е разкъсана между двете основни класи, тъй като тя е едновременно и работник, и собственик на собствен бизнес.

  Съществува постоянна борба между класите.

  За някои е важно да постигнат приличен стандарт на живот: жилищни условия, нормално хранене, достойно образование за децата си, добро и достъпно медицинско обслужване.

  Други – да си напълнят още повече джобовете и да си купят най-голямата яхта в света.

  Класовата борба се провежда и в идеологическата сфера и се нарича идеологическа борба.

  И така, системата от идеи, които изразяват интересите на работническата класа, се нарича пролетарска идеология, а системата от идеи, които изразяват интересите на буржоазната класа, се нарича буржоазна идеология.

  Когато буржоазията се е борила за своето господство с феодалите, тя е носител на прогресивни идеи: тя се застъпва за отделяне на църквата от държавата, за лична свобода, за наука, за равенство на всички пред закона. Тоест тогава е била прогресивна класа. И представлява прогресивната идеология в сравнение с идеологията на феодалите. Но с развитието на обществото на определен етап тя се превръща в умираща, реакционна класа, както феодалите преди и дори още по-рано робовладелците.

  Сега основните идеи на тази класа са да оправдаят и поддържат господстващото и՛ положение в обществото. А за това е необходимо да се докаже, че капитализмът няма алтернатива. Да докаже на цялото общество „справедливостта“ на експлоатацията и да обоснове защо една тясна група социални паразити могат да си присвоят резултатите от обществения труд на милиони хора. И с всички средства да дискредитира – пролетарската идеология.

  Това може да стане само с помощта на изкривявания, жонглиране, подмяна на концепции и лъжи, тъй като няма да е възможно да се обоснове научно идеята за справедливост на експлоатацията. Като успешно използват: псевдонауката, религията и медиите, собствеността на капиталистите. Буржоазията контролира повечето от медиите и успява да насади своята идеология в обществото.

  При такива условия е възможно да се убеди мнозинството от населението, че:

– така работи съвременното общество и няма как да е по друг начин;

– комунизмът е утопия;

– човешката природа е алчност, подлост, мързел, егоизъм;

– можете да принудите човек да работи само под страх от гладна смърт;

– революцията е кървав преврат, извършена от немските шпиони, болшевиките, за да унищожат майка Русия;

– твърди се, че болшевиките са предизвикали гражданската война;

– през всичките 70 години не са правили нищо, освен да унищожават невинни хора в гражданската война, в колективизацията, през 1937 г., във войната, след войната. Не е ясно само как населението на СССР нарастваше с бързи темпове и сега, след възстановяването на капитализма, сме станали по-малко със 17 милиона, а само през 2019 г. с 259 600 души;

– комунистите унищожиха СССР;

– плановата икономика е неефективна;

– в СССР се произвеждаха само галоши (В. В. Путин), https://www.youtube.com/watch?v=onki6_Prtm4 ;

– богат (като Абрамович) може да стане всеки човек, просто трябва да работите усилено и да не бъдете мързеливи;

– в СССР нямаше практически нищо (Д.А. Медведев) https://www.youtube.com/watch?v=LJX78MBUmMw&t=144s ;

– само пияниците и мързеливците живеят зле;

– Маркс е остарял;

– сегашното състояние е олицетворение на волята на народа, който трябва да е добър за всички. И ако се справя зле, тогава просто трябва да смените лошите с по-добри на власт или самата власт трябва да изгони злодеите, които не искат да правят добро на всички почтени граждани;

– класи и класова борба в не съществува в съвременното общество;

– комунистите искат да отнемат и разделят всичко и т.н., и т.н.

  Това го чуваме от всички страни, от официални и неофициални източници на информация.

  Тези мисли са фиксирани в повечето глави, защото социалното битие определя общественото съзнание, а нашето битие е буржоазно. Виждайки, че Кисельов, Клейменов, Соловьов и Михалков вече не винаги могат да се справят, висшите държавни служители, патриарх Кирил и „медийните фигури“, като се започне от Дудя и Собчак и се стигне до Навални, както и техните доброволни помощници в лицето на различни блондинки, които периодично използват мнението  на брюнетки и млади ученици.

  Сега за идеологическата борба на работническата класа. За да може не само тесен слой капиталисти, но и всички членове на обществото да подобрят благосъстоянието си и да се развиват свободно, работническата класа се нуждаеше от система от идеи, която разкриваше как това може да бъде постигнато. И такава система беше разработена. Пролетариатът не можеше да направи това директно поради позицията си. Тази идеология е разработена от прогресивни учени, заели позицията на работническата класа. Грубо казано, те написаха план, по който ще трябва да се бори политически и икономически. Поставиха целите и задачите. И от  тогава всичко зависи от работническата класа. Вместо нея никой няма да се бори за интересите и՛. На работниците може да се помогне само в борбата им за подобряване на положението им: за намаляване на работното време, повишаване на нивото на реалните заплати, социалните гаранции, безплатното лечение и образование, достойни и навременни пенсии. И само тази борба за техните икономически интереси може да промени положението им към по-добро.

  Главното в пролетарската идеология може да се изрази „в едно – унищожаването на частната собственост“. Премахването на частната собственост върху средствата за производство, премахването на експлоатацията, премахването на различията между хората на интелектуалния и физическия труд, между града и селото ще доведе до пълното премахване на класите.

  Целта на капиталистическото производство е печалбата, а източникът на печалба е неплатеният труд на наемните работници. Колкото по-добре живеят капиталистите, толкова по-зле живеят хората. Сега икономиката у нас практически не расте, а богатствата на милионерите и милиардерите се увеличават. Бедните стават все по-бедни, а богатите все – по-богати. Каквито и цифри и таблици да цитират апологетите на съществуващото правителство, те няма да убедят хората със заплата от 30 000 рубли на месец (а те са мнозинството от тях), че с тези пари можете да си позволите да си купите апартамент, кола, да осигурите медицински грижи (уж безплатни), да си позволят почивки, да осигурят образование (уж безплатно) за дете и дори да имат дете (спомнете си колко по-малко станахме тази година).

  Следователно в интерес на всички честни и почтени хора е да заемат страната на пролетариата в неговата класова борба, включително и идеологическата борба, като една от формите на класовата борба, за да се промени съществуващото състояние на нещата.

  Като знаете какво е идеология, разбирате абсурдността на твърдението за липсата на идеология у нас. Буржоазната система вече трийсет години доказва на практика на всички нас, че е антинародна по своята същност (достатъчно е да си спомним повишаването на възрастта за пенсиониране и други антинародни закони) и тихомълком осъществява своите идеи. Тук става ясно, че съществуващата държава все пак осигурява нечии интереси. Тоест все пак нечия идеология доминира, коя е тя? Кой живее по-добре и по-добре?

  Алексей Анохин,

студент от II отдел на Червения университет,

член на Работническата партия на Русия      превод Милчо Александров