Както е известно, въпросът за основните икономически закони на капитализма и социализма беше повдиган няколко пъти на дискусията. Бяха изказани различни, дори най-фантастични мнения по този въпрос. Вярно е, че повечето от участниците в дискусията реагираха слабо на това и не беше набелязано никакво решение по въпроса. Обаче никой от участниците в дискусията не отрече съществуването на такива закони.
Съществува ли основен икономически закон на капитализма? Да, съществува. Какъв е този закон, в какво се състоят неговите характерни черти? Основният икономически закон на капитализма е такъв закон, който определя не някаква отделна страна или някакви отделни процеси в развитието на капиталистическото производство, а всички главни страни и всички главни процеси на това развитие – следователно определя същината на капиталистическото производство, неговата същност.
Не е ли законът за стойността основният икономически закон на капитализма? Не. Законът за стойността е преди всичко закон на стоковото производство. Той, както и стоковото производство, съществуваше преди капитализма и продължава да съществува след събарянето на капитализма, например в нашата страна, наистина с ограничена сфера на действие. Разбира се, законът за стойността, който има широка сфера на действие при условията на капитализма, играе голяма роля в развитието на капиталистическото производство, но той не само не определя същността на капиталистическото производство и основите на капиталистическата печалба, но дори не поставя такива проблеми. Затова той не може да бъде основен икономически закон на съвременния капитализъм.
По същите съображения не може да бъде основен икономически закон на капитализма законът за конкуренцията и анархията в производството или законът за неравномерното развитие на капитализма в различните страни.
Казват, че законът за средната норма на печалба бил основен икономически закон на съвременния капитализъм. Това не е вярно. Съвременният капитализъм, монополистичният капитализъм не може да се задоволява със средната печалба, която при това има тенденция към намаляване поради повишаването на органическия състав на капитала. Съвременният монополистичен капитализъм иска не средна печалба, а максимум печалба, необходима за да осъществява повече или по-малко редовно разширено възпроизводство.
Най-много подхожда на понятието основен икономически закон на капитализма законът за принадената стойност, законът за раждането и нарастването на капиталистическата печалба. Той действително определя основните черти на капиталистическото производство. Но законът за принадената стойност е твърде общ закон, който не засяга проблема за най-високата норма на печалбата, осигуряването на която е условие за развитието на монополистичния капитализъм. За да се запълни тази празнота, необходимо е законът за принадената стойност да се конкретизира и да се доразвие съобразно с условията на монополистичния капитализъм, като при това се вземе предвид, че монополистичният капитализъм иска не каква да е печалба, а именно максимална печалба. Тъкмо това ще бъде основният икономически закон на съвременния капитализъм.
Главните черти и изисквания на основния икономически закон на съвременния капитализъм биха могли да се формулират например така: осигуряване на максимална капиталистическа печалба по пътя на експлоатацията, разоряването и обедняването на болшинството от населението на дадена страна, по пътя на заробването и системното ограбване на народите от другите страни, особено на изостаналите страни, най-после чрез войни и милитаризиране на народното стопанство, използвани за осигуряване на най-високи печалби.
Казват, че средната норма на печалба все пак би могла да бъде считана за напълно достатъчна за капиталистическото развитие при съвременните условия. Това не е вярно. Средната печалба е най-ниският предел на рентабилността, по-ниско от който капиталистическото производство става невъзможно. Но би било смешно да се мисли, че главатарите на съвременния монополистичен капитализъм, като заграбват колонии, заробват народи и замислят войни, се стараят да си осигурят само средна печалба. Не, не средната печалба и не свръхпечалбата, която поправило представлява само известно превишение на средната печалба, а именно максималната печалба е двигателят на монополистичния капитализъм. Именно необходимостта от получаване на максимални печалби тласна монополистичния капитализъм към такива рисковани стъпки на заробването и системното ограбване на колониите и другите изостанали страни, превръщането на редица независими страни в зависими, организирането на нови войни, които представляват за главатарите на съвременния капитализъм най-добър „бизнес” за извличане на максимални печалби, и, най-сетне, опитите за завоюване на световно икономическо господство.
Значението на основният икономически закон на капитализма се състои между впрочем в това, че той, като определя всички най-важни явления в областта на развитието на капиталистическия начин на производство, неговите подеми и кризи, неговите победи и поражения, неговите достойнства и недостатъци – целия процес на неговото противоречиво развитие, – дава възможност те да бъдат разбрани и обяснени.
Ето един от многобройните „поразителни” примери.
На всички са известни фактите от историята и практиката на капитализма, които показват бурното развитие на техниката при капитализма, когато капиталистите се явяват като знаменосци на най-новата техника, като революционери в областта на развитието на техниката на производството. Но известни са също и факти от друг род, които показват спиране на развитието на техниката при капитализма, когато капиталистите се явяват като реакционери в областта на развитието на новата техника и нерядко преминават към ръчния труд.
С какво да се обясни това крещящо противоречие? То може да се обясни само с основния икономически закон на съвременния капитализъм, т.е. с необходимостта от получаване на максимални печалби. Капиталът е за новата техника, когато тя му обещава максимални печалби. Капитализмът е против новата техника и за преминаване към ръчния труд, когато новата техника не обещава вече най-големи печалби.
Така стои въпросът с основния икономически закон на съвременния капитализъм.
Съществува ли основен икономически закон на социализма? Да, съществува. В какво се състоят съществените черти и изисквания на този закон? Съществените черти и изисквания на основния икономически закон на социализма биха могли да се формулират например така: осигуряване на максимално задоволяване на постоянно растящите материални и културни потребности на цялото общество по пътя на непрекъснато нарастване и усъвършенстване на социалистическото производство на базата на най-висока техника.
Следователно: вместо осигуряване на максимални печалби – осигуряване на максимално задоволяване на материалните и културните потребности на обществото; вместо развитие на производството с прекъсвания от подем към криза и от криза към подем – непрекъснато нарастване на производството; вместо периодични прекъсвания в развитието на техниката, съпровождани от разрушаване на производителните сили на обществото – непрекъснато усъвършенстване на производството на базата на най-висока техника.
Казват, че основен икономически закон на социализма е законът за планомерното пропорционално развитие на народното стопанство. Това не е вярно. Планомерното развитие на народното стопанство, а значи и планирането на народното стопанство, което е повече или по-малко вярно отражение на този закон, сами по себе си не могат да дадат нищо, ако е неизвестно в името на каква задача се извършва плановото развитие на народното стопанство или ако задачата е неясна. Законът за планомерното развитие на народното стопанство може да даде нужния ефект само в случай, че има задача, в името на осъществяването на която се извършва планомерното развитие на народното стопанство. Тя още по-малко може да бъде дадена от планирането на народното стопанство. Тази задача се съдържа в основния икономически закон на социализма, във формата на неговите изисквания, изложени по-горе. Затова действията на закона за планомерното развитие на народното стопанство могат да получат пълен простор само в случай, че те се опират на основния икономически закон на социализма.
Що се отнася до планирането на народното стопанство, то може да постигне положителни резултати само при спазването на две условия: а) ако то правилно отразява изискванията на закона за планомерно развитие на народното стопанство, б) ако то във всичко се съобразява с изискванията на основния икономически закон на социализма.
Й.В. Сталин, из „Икономически проблеми на социализма в СССР”
