От 2022 г. насам руските работници (които съставляват значителна част от войниците в Централния военен окръг) изпълняват вярно дълга си. Те водят безкомпромисна борба срещу украинските нацисти, а чрез тях и срещу такова негативно явление в международните обществени отношения като американския фашизъм за износ или американския фашизъм във външната политика. За повече информация по тази тема можете да гледате видео лекцията на професор М В Попов в YouTube или Rutube. По същество руската армия се бори за суверенитета на Русия. Управляващата класа (буржоазията) открито се опитва да възстанови суверенитета на Русия от приблизително 2008 г. (след речта на Путин в Мюнхен).
След Втората световна война суверенитетът е загубен от империалистите на Франция, Германия, Италия, Великобритания и Япония. Те стават зависими от американския финансов капитал. Войната в Близкия изток между иранския народ и неговите съюзници – йеменците и ливанци – от една страна, и Съединените щати и Израел (утвърденият израз „коалицията на Епщайн“ вече се появи) от друга, ясно показа кои държави от Близкия изток са суверенни (Иран, Йемен) и кои са напълно зависими от американския империализъм (Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар).
„Нашият“ национален лидер, който „води“ борбата срещу едно наистина негативно (предимно за народа – всички работещи и експлоатирани класи) явление в международната политика – американския фашизъм за износ – говорейки през март тази година на среща на руската буржоазия – Конгреса на Руския съюз на индустриалците и предприемачите – говори за такава важна (отново за работниците) тема като суверенитета: „Мисля, че никой вече не се съмнява какво означава суверенитет в съвременния свят, каква е неговата стойност и какви последици възникват за онези страни, които доброволно се отказаха от този суверенитет, приемайки, че ще бъде по-мирно, по-евтино за живеене и че ще създаде по-добри условия за икономическо развитие, включително социално благополучие.“ „Без суверенитет е невъзможно да се защитят фундаменталните интереси.“ Това се отнася за всички области, включително развитието на транспорта, логистиката и финансовата инфраструктура.“
Думите са правилни. „Нашият“ лидер винаги говори правилно. Кой би спорил за необходимостта от борба с тероризма, за това, че руската политика трябва да се гради около интересите на семейството? Или кой би посмял да спори с целите му за намаляване на бедността?
Неслучайно започнах статията със споменаване на работниците. Нашите познати, приятели, другари и роднини (предимно работници) проливат кръв, унищожават бандеровците. Именно работниците се борят срещу американските марионетки (или, както е модерно да се казва днес, американските пълномощници).
А какво прави руската управляваща класа (скромната, очарователна и социално отговорна буржоазия) през това време? Те (вероятно не без знанието на лидера на нацията) възобновиха миналата година доставките на редкоземни метали за Съединените щати, например итрий, който се използва във военната авиация, военното космическо изследване и военната електроника. Според РИА Новости САЩ са закупили от Русия такива метали на стойност 68 800 долара. Такава е борбата… на буржоазията.
Хилядоларови пропагандисти по телевизионните канали и онлайн също водят своя собствена „борба“. Те използват „силата“ на перото и словото, безмилостно, без страх или срам, за да осъждат западните държави и западните елити, които подкрепят укронацистите и необандеровците. Военни блогъри и политически коментатори прекарват дни наред в осъждане на злите англосаксонци, осмиване на жабарите и подиграване на германците и балтийците. Броят на искрящите шеги и закачки, насочени към френския президент Макрон е безброй.
Ще се върна към спонсорите на тези блогъри. Вече отразих САЩ. Сега е ред на европейските страни. Руската буржоазия (вчера все още либерална, днес патриотична) увеличи износа на титан за Франция със 129,9 милиона евро през 2025 г. в сравнение с 2024 г. (108,6 милиона евро през 2024 г.). Това съобщи РИА Новости, позовавайки се на данни на Евростат. „…общото количество внос на титан се е увеличило с 19,6% на годишна база. Това е най-голямото количество доставки от 1992 г. насам. … през 2025 г. още четири държави от Европейския съюз увеличиха вноса си на руски титан до многогодишни рекорди. Естония (на която само мързеливият блогър не се е подигравал) закупи метала на стойност 4,9 милиона евро, най-голямото количество от 2017 г. насам. Вносът на Австрия и Румъния ще достигне своите пикове през 2022 г. – съответно 3,3 милиона евро и 1,2 милиона евро – докато вносът на Полша ще достигне пика си през 2023 г. (130 700 евро).
Уважаеми читатели, вероятно се чудите: защо европейците се нуждаят от титан? Европейците използват този метал във военно-космическата и военноморската промишленост, във военната електроника и за производство на гранатомети.
Между другото, всички държави от ЕС са признати за неприятелски държави. Правителството може да определи дадена държава като неприятелска към Русия с решение на президента или въз основа на предложения от Съвета за сигурност. Има федерален закон от 4 юни 2018 г., № 127-ФЗ, „ „За мерките за въздействие (противодействие) на недружелюбни действия от страна на Съединените американски щати и други чужди държави“. Той предвижда процедура за признаване на държава като недружелюбна.
Вече писах за металите.
След това. Това е добре известният факт: руската буржоазия продава петрол и газ на Запада (които се използват в недружелюбни страни за производство на гориво за военна техника). Мазутът и газът се използват в недружелюбните страни за производство на електроенергия, която след това се доставя на военните заводи.
По този начин, управляващата класа на Русия, представена от нейната „национална“ буржоазия, от една страна, се опитва да създаде суверенна държава чрез народа, възползвайки се от печалбата, докато, от друга страна, нейните икономически интереси са преплетени с многобройни връзки със западните империалисти. Няма нужда да се преоткрива колелото тук. Достатъчно е да се прочете известната работа на Ленин „Империализмът, най-висшият етап на капитализма“. Основните идеи, изложени в работата, са толкова фундаментални, че тя остава актуална и до днес. Настъпили са някои промени в отношенията между монополистите. Например, наред с железопътния транспорт на… въглищата и металите, морският транспорт на нефт и газ става все по-важен. Това не засяга същността на работата. Предвид икономическите интереси на националната и компрадорската буржоазия, бъдещето на Русия като капиталистическа държава е изключително несигурно.
Само народът (всички работнически и експлоатирани класи), воден от градски, фабрични и индустриални работници, може да води последователна, безкомпромисна борба срещу американския фашизъм за износ. Нещо повече, има положителен пример в следвоенната история. Народът на Северна Корея прогони американските нашественици от земята си. Виетнамците напълно изгониха американските войски от страната си. Американските агресори дори не се опитаха да влязат в Лаос. Лаос сега се счита за страната, върху която са нанесени най-много въздушни удари в човешката история.
Именно диктатурата на работническата класа, като ядро на новосъздадените държави, помогна на народите на Северна Корея, Куба, Виетнам и Лаос да постигнат пълна победа над американския фашизъм във външната политика. Факт е, че работническата класа, за разлика от националната буржоазия, не е обвързана с никакви икономически връзки със Запада. Следователно борбата на работническата класа, водена от работническата класа, ще доведе до унищожаване на такова негативно явление като американския фашизъм за износ.
За уверена победа над американския фашизъм във външната политика е необходима бърза организация на руската работническа класа. Многобройни статии са написани за методите и формите на самоорганизация на работниците на уебсайтовете на Работническата партия на Русия, във вестниците „Народная правда“ и „За рабочий клас“. Няма да се спирам подробно на този въпрос в тази статия.
Другари работници, присъединете се към редиците на Работническата партия на Русия!
Заедно сме силни!
Евгений Романов, Кемерово, РПР, април 2026 г. Превод от „Фонд рабочей академии“ -Милчо Александров
