Словосъчетанието „Знаме на Победата” възниква в разговори между войниците веднага след пресичането на границата на Германия. Когато започва щурмът на Берлин, бойците, с тайната надежда, че на тях ще се случи първи да попаднат на покрива на Райхстага, изработват от подръчни материали червени знамена. Едновременно с това обаче за щурмовите части на Трета ударна армия са доставени девет специални знамена, по едно за всяка от дивизиите, влизащи в състава на армията. Те са изработени от червен плат с размери 188 на 92 сантиметра, в левия горен ъгъл на всяко от тях е изобразена петолъчка и сърп и чук.
Знамената са направени в Москва, в Дома на Червената армия. Символите са нарисувани от художника Владимир Бунтов, киномеханика Александър Габов стругова дървените дръжки и прикрепва към тях знамената. Началникът на Дома на Червената армия Григорий Голиков доставя знамената в политотдела на Трета ударна армия и на 22 април те са разпределени между съединенията. Знамето под номер 5, на което в последствие предстои да стане Знаме на Победата, е прието от генерал Василий Шатилов, командир на 150-та стрелкова Идрицка дивизия, носителка на орден Кутузов – втора степен, в едно от предградията на Берлин. По-нататък то попада в сражаващия се на главното направление на удара 756-ти полк, където командирът на полка Феодор Зинченко го връчва на разузнавачите Михаил Егоров и Мелитон Кантария. Заедно със специална група бойци, командвана от лейтенант Алексей Берест, в състава на рота автоматчици, под командването на старшина Иля Сянов, знаменосците са получили задача да си проправят път до Райхстага.
Щурмът на Райхстага започва на 30 април 1945 г. в 14 часа. Ротата на Иля Сянов прониква в преддверието на сградата, от южната страна, от към Бранденбургската врата. Знамето на Победата било разгърнато и поставено на една от колоните. В това време на площада пред Райхстага се появили фашистки танкове и ротата смелчаци се оказали откъснати от основните сили и попаднали в обкръжение.
Знамето, издигнато на колоната, е забелязано от командния пункт на дивизията, веднага съобщават на щаба на корпуса, от там в щаба на армията и примерно в 15 часа и 30 минути за това е докладвано на командващия Първи Белоруски фронт маршал Георгий Жуков. Ето как той е описал този епизод в своята книга „Спомени и размисли”: „Командващият на 3-та ударна армия, лично наблюдаващ битката за превземането на Райхстага, Василий Кузнецов, около 15 ч и 30 м. ми позвъни в командния пункт и радостно доложи: На Райхстага се вее нашето знаме! Ура, другарю маршал!
– Скъпи мой, сърдечни поздрави на теб и на всички твои войници за забележителната победа. Този исторически подвиг, извършен от вашите войници, никога няма да бъде забравен от съветските народи. А какво става с Райхстага?
– В някои части на горните етажи и в подземията все още се водят боеве – казал Василий Кузнецов.”
След един час маршал Жуков подписва заповед, че над Райхстага се вее съветското знаме. Моментално по канала на телеграфната агенция „Софинформбюро” новината стига в Москва, а след това и по цял свят.
А в същото време обкръжената рота на старшина Иля Сянов продължава да се бие. Чак към 18 часа вражеският обръч е разкъсан от бойците Василий Давидов, Степан Неустроев и Константин Самсонов. А по-късно, когато вече започва да се смрачава Мелитон Кантария, Михаил Егоров, група войници на лейтенанта Алексей Берест и автоматчици от ротата на Иля Сянов излизат на покрива на Райхстага.
Но нека видим какво казва самият Михаил Егоров: „Насред покрива имаше купол – огромно остъклено полукълбо. Стъклата, разбира се, бяха всичките изпотрошени. Трябваше да измина 20-25 метра до купола, но фашистите все още стреляха. Щом забелязаха червеното знаме започнаха да стрелят от към Тиргартен парк или от към Бранденбургската врата. В този момент започнахме да се изкачваме по купола. Ако не беше миниран, то твърде вероятно беше да ни порази някой снайперист. Нямаше какво да се направи и започнахме да търсим друго подходящо място за издигането на знамето. На южния край на покрива имаше скулптора на конник-рицар, с вдигната напред и нагоре ръка. По-късно разбрахме, че това е кайзер Вилхелм.
– Давай – извика Мелитон – да привържем знамето за ръката. Хем ще бъде здраво привързано, на подходящо място.”
Кантария привързал знамето с войнишкия си колан, но… Ето какво си спомня той: „Мелитон, трябва да махнем знамето от тук. Излиза, че фрицът ни е взел знамето и го държи в ръката си.”
Отново търсят подходящо място за знамето. Тогава наблизо пада снаряд, който прави дупка в скулптурата. Като по поръчка. Знамето е поставено без да има нужда от допълнително закрепване.
Това става в 22 часа и 50 минути московско време, на 30 април 1945 г. Исторически момент. Цяла нощ обаче в Райхстага продължава битката. Сградата защитават около 5 хиляди хитлеристи. Есесовски батальон, части от личната охрана на Хитлер, морски десантчици, фолксщурм… Няколко пъти те се опитват да достигнат до покрива и да свалят знамето, но неуспешно. Това го правят много червеноармейци, които стигайки до покрива оставят там червените знамена на своите батальони и роти. Както става ясно по-късно, това събитие служи за основа на създаването на още една „легенда”. Недобросъвестни журналисти, без да проучат внимателно нещата, разпространяват версията, че когато Егоров и Кантария излизат на покрива, те виждат там вече поставеното от войниците на капитан Владимир Маков – старши сержантите Георгий Загитов, Александър Лисименко и сержантите Алексей Бобров и Михаил Минин, знаме на 79-ти стрелкови корпус.
Тази „легенда” е опровергана в спомените на Иля Сянов. Той пише, че е видял с очите си, че до качването на Егоров и Кантария на покрива на Райхстага не е имало никакво червено знаме. Нито едно! Но в течение на няколко часа покривът сякаш разцъфва от множество алени знамена.
Какво се случва със Знамето на Победата по-нататък. На сутринта на 1-ви май 1945 г. немците започват да се предават на големи групи, а стрелбата постепенно затихва. В този момент на покрива се озовава фотокореспондентът на „Комсомолска правда” Иван Шагин. Той прави панорамна снимка, на която на преден план е Знамето на победата, прикрепено към чугунената скулптура. Намиращите се наблизо офицери и войници по молба на репортера дали салют със своите автомати и пистолети. Тази снимка след това обикаля цял свят. Самото знаме става реликва, докарано е в Москва на 20 юни 1945 г. и е поставено в Централния музей на Въоръжените сили. Там се пази и до днес.
На 9 май отново ще отбележим Деня на Победата. Отново ще си спомним за загиналите със смъртта на храбрите на фронта, за тези, които си отидоха след войната. А в кадрите на кинохрониките, в качеството си на светъл символ на нашата победа, ще се вее над Райхстага червеното Знаме на Победата.
Ирина С.
СПРАВКА
Участниците в щурма на Райхстага са удостоени със званието Герои на Съветския Съюз
Командирът на дивизията – генерал-майор Василий Шатилов
Командирът на полка – полковник Феодор Зинченко
Командирите на батальони – капитан Василий Давидов, капитан Степан Неустроев, капитан Константин Самсонов.
Командир на рота – старшина Иля Сянов
Знаменосци – сержант Михаил Егоров, младши сержант Мелитон Кантария
И станалият герой на Русия, след много години, през 1995 година, зам.командир на батальон Алексей Берест.
Превод Вл.Цеков
