В много произведения класиците на марксизма-ленинизма показват и обясняват защо капитализмът и войната са неразривно свързани. Освен това с прехода на капитализма към най-висшия му стадий – империализма, който като цяло доближава края на историята на класовото общество, войната става напълно „задължителна“, тъй като тя вече служи като последна надежда за спасяване на тази формация която е вече остаряла, дава възможност да се преразпределят някога разпределени територии, да се даде работа на работниците от военно-промишления комплекс, да се получат допълнителни печалби от това за „собствениците“, да се отклонят хората от кризата в техните страни и т.н. . К Маркс и Ф Енгелс говорят за това във връзка с тяхното историческо време; по-късно В И Ленин вече разглежда периода на империализма с неговата нужда от войни и предрича: „Монополът е преходът от капитализъм към по-висша система“. Тоест системата, която се опитва, включително и с помощта на войната, да остане в историческия живот – империализмът – е последният етап на капитализма, навечерието на социалистическата революция. И В Сталин обяснява, че винаги остава „борбата на капиталистическите страни за пазари и желанието да унищожат своите конкуренти“.
Вероятно социализмът, обхващащ повечето страни по света, ще реши проблема с пълното изчезване на понятието „война“. Но е въпрос за бъдещето. Въпреки това Съветският съюз и формираният социалистически лагер сигурно защитаваха своите идеологически принципи и държавни граници, а след Великата победа в продължение на 45 години поставяха пречка за военните посегателства на капиталистическия свят по отношение на социалистическите страни. Въпреки това, връщането на тези страни в капиталистическото минало (причините за което са многократно анализирани и в момента не са обект на разглеждане) позволи за империалистическото обкръжаване на фрагментираните страни на Съветския съюз да мечтае за попълване на изчерпващите се материали, статут и ресурси за репутация за сметка на „новите начинаещи“ играчи на капиталистическата платформа. Подгрявани от чужбина, национални конфликти и военни действия избухнаха на територията на наскоро единната държава: Нагорни Карабах, Таджикистан, Приднестровието, Южна Осетия, неотдавнашният военен конфликт между Армения и Азербайджан, а сега и Украйна.
От своя страна задушаващата воня на фашизма се разпространи из цялата страна, доскоро споена от най-прогресивната идеология на бъдещето, се появиха кафявите петна от профашистката инфекция: в балтийските републики, Украйна и други „държави“, се появи тази болест. Но как би могло да бъде иначе, когато с идването на исторически умиращата, капиталистическа система на територията на бившите съветски републики, идеологически перверзници като Ирина Фарион се заеха с образованието и много други неща, които все още са напълно неприемливи за нормалния човешки живот, поникнаха като отровни плевели в наскоро общата ни земя.
Да, в Украйна семената на бандеризма, напоени с гнусна каша от чужда пропаганда, породиха отровния разсад, който изсъхваше в боклукчийската кофа на историята в продължение на много десетилетия. Възползвайки се от късмета си и наливайки масло в огъня, западните хищници потриват ръце с надеждата да получат двойна изгода – от териториите и на Украйна, и на Русия. Освен това руският империализъм, който напомпа мускулите си, стана твърде смел и изглежда ще пречи. Наистина, този нарастващ претендент за значителна роля в капиталистическите игри изглежда има свои собствени империалистически цели. Плетеницата от интереси, които в никакъв случай не са на хората и от очевидни противоречия, се сля в огнено кълбо, принуждавайки хората на труда в Украйна, се грижеха за съдбата на хората на труда, да оценяват случващото се отново и отново . Нашите другари, мечтаещи да сложат край на необузданата нацистка тирания, се надяват, че руската спецоперация ще помогне за това и пишат в духа: „Случващото се определено е от полза за борбата с фашизма; единственото нещо, от което се страхувам, е, че ще спрат, както обикновено се случва, на половината път.“
В същото време горчивите последици от военните действия ни карат да се замислим за техните причини, целесъобразност и неизбежност.
Нашият другар в един от градовете в южната част на Украйна, който се тревожи с цялото си сърце за случващото се там и за целия жесток абсурд със съзнанието на съветски човек от военните действия между нашите републики, също обмисля други аспекти на случващото се, търсейки причините за започналата военна спецоперация.
Ако основното е войната срещу нацистите: „През 2014 г. когато националистите дойдоха на власт. Нима тогава Кравчук, Кучма, Юшченко не бяха ли националисти? Бяха. При Виктор Янукович водената от него националистическа политика, нямаше ли антируска пропаганда от телевизионните екрани и медиите? Имаше.
Но дори и да приемем, че именно през 2014 г. на власт дойдоха върлите националисти, защо тогава не решиха да извършат операцията по денацификацията, а 8 години по-късно?! Защо с военни средства? Не би ли било по-логично да държим националистите извън властта през 2014 г.? В крайна сметка тогава имаше всички основания да се противопоставим на това чрез световната общност. Свалянето на Янукович (законния президент) беше незаконно. Действията на протестиращите на Майдана бяха терористи. В същото време когато звучаха националистическите лозунги и призоваваха за репресии срещу руснаци, евреи и комунисти. Последваха репресии срещу ветерани, комунисти и дисиденти. Хората бяха бити, затваряни, убивани. Редакторът на вестник „Рабоче-Крестянская правда“ Анатолий Маевски и журналистът Руслан Коцаба бяха затворени. Сергей Долгов, редактор на вестник „Искам да отида в СССР“ от Мариупол, беше арестуван и изчезна. Клането в Одеса, когато хората бяха изгорени в Дома на профсъюзите. Репресиите срещу хората в зоната на АТО. Това бяха събития, за които беше възможно и необходимо да се търси отговорност с помощта на международни правни организации. По това време беше възможно и необходимо да се инициира такова привличане … „
Ако това всъщност е война между Русия и обединения Запад на територията на Украйна: „Война със Запада и снабдяването му с газ, петрол, метали и т.н.? Да се бият със Запада и да купуват от него компоненти за техните самолети и военна техника? Да се бориш със Запада и да купуваш имоти там? Да се бориш със Запада и да отваряш бизнес там? Да се бориш със Запада и да отваряш сметки в неговите банки? Да се бориш със Запада и да му даряваш там 300 милиарда долара (почти половината от златно-валутните резерви)? Да се бориш със Запада и да изпратиш децата си да учат на Запад? Да се биеш със Запада и да се отпуснеш, да пътуваш и да живееш там? Наистина ли е възможно да се борим със Запада по този начин?
Тези и много други въпроси показват, че буржоазният режим като цяло тук не помага. И, разбира се, преди всичко на нас, комунистите във всяка република и изобщо, възниква въпросът: защо все още не са се справили с общото ни нещастие, с всички нещастия във всяка „страна“? Очевидно отново и отново е необходимо да се търси отговор – как и какво да се направи и без съмнение да се продължи борбата. Но всеки ден в капитализма, а днес това е още по-очевидно – отново и отново потвърждава крайната цел – обръщането на страната към социализма е необходимо.
Страна, чиято 100-годишнина празнуваме тази година. В държавите на територията на всички републики, тези отровни семена на остарялата обществена система поникнаха отново, нашите хора, съветски или просъветски, се борят, живеят, страдат, търсят изход, с разбирането за безспорните предимства на Родината, която тръгна по пътя на социализма и ги доведе (благодарение техните бащи и деди) към едно наистина по-добро бъдеще.
Прочетох статия в сайта https://forum-msk.org „Очертанията на революцията“. Не съм сигурна колко е реалистична. Но дори и да е фантастика, до голяма степен е научна фантастика. И бих искала да цитирам нещо от него. Авторът Сергей Копилов пише: „Надеждите на някои дори леви за победата на Русия на Путин също са илюзорни. Само социализмът и СССР ще се справят с истинската денацификация… Същността на ситуацията е, от една страна, че е абсолютно „необходимо“ [да се защити Донбас] и няма друг изход. И, от друга страна, само СССР ще се справи с тази задача и никой друг. Това е спецификата на съвременната революция. Следователно няма как без социализъм това да стане за няколко месеца…
Тоест всичко е просто и ясно. Дори ако авторът срещне опоненти на половината път и ще признае, че Източна Украйна е освободена. Въпреки че поляците могат да влязат в Лвов и западните оръжия ще дойдат в тонове, а Киев може да организира офанзива от десния бряг, но чрез саботажна война. Е, по дяволите, нека дори да предположим, че Кремъл е имал късмет, а Източна Украйна е под контрол без никакви последствия. Така че, икономическата блокада, съчетана с поддържането на живота в освободените територии, ще срещне огромни трудности. Трудности, които ще затруднят сегашния режим, ако не днес, то утре. До края на годината със сигурност. Е, кое ще е единственото спасение, дали го иска някой упорит „патриот” или не?!.. Разбира се, единственото спасение ще бъде революцията.
Революцията не идва по заповед на щуката и моята воля; а самата история привлича човека в нея, когато предишната система е изчерпана до дъното. Този момент настъпи.“
Нека просто кажем – мечтаенето не е вредно. Да, има причини. Само ще е необходимо да се изведат и всички други фактори: като качествена комунистическа организация, и широко организирано работническо движение, с подкрепата от другите необходими отряди на трудещите се.
Е, връщайки се към реалността, фактът, че докато живеем в света на капитализма, войните са неизбежни. И всички, които искат за себе си и за своите потомци живот без война, трябва днес да се погрижат да обърнат страната по пътя към социализма. В цялата ни съветска страна, чиято 100-годишнина ще празнуваме през декември тази година.
Или може би можем да започнем 101-вата година от нейния истински съветски живот?
Катерина СОЛНЦЕВА превод Милчо Александров
