Месец и половина след обявяване на извънредното положение, цялостният живот в страната продължава да се определя от мерките за справяне с пандемията. Тези мерки се подразделят в няколко взаимосвързани направления и оценката за тях не е еднозначна.
В много западноевропейски страни медицинските мерки за изолиране се възприемат като нарушение на човешките права. Но независимо от това, че у нас в някои отношения те са неоправдано прекалени (като напр. забраната за посещение на паркове и планини, прекалено високите първоначални глоби за незначителни нарушения, двучасовите „прозорци” за минаване през вход/изходите на София или възрастовото сепариране на часовете за пазаруване в магазините) до масовото им нарушаване по Цветница и Великден тези мерки даваха забележителни резултати. Но дори и след това броят на заразените, разболелите се и починалите от коронавируса в нашата страна като процент от населението е десетки пъти по-нисък от този в най-засегнатите страни и е сред най-ниските в Европа. Поради това тези мерки заслужават пълна подкрепа и ние призоваваме за стриктното им спазване. Затова буди недоумение поведението на партия „Атака” и особено на лидера й, който пропагандираше нарушаване на тези мерки по Цветница и Великден, уповавайки се на „святостта на църковните храмове”. Това граничи със средновековен религиозен фанатизъм.
Съвсем по друг начин обаче стоят нещата в политическата и икономическата област. Въпреки отмяната на първоначалното решение за криминализиране на изказвания против антиепидемичните мерки, практически то се изпълнява. Само за призиви по телевизията за празнуване на религиозни празници Волен Сидеров беше арестуван с наложена гаранция от 100 хил. лв. Макар и да не споделяме неговото мнение и колкото и налудничаво да е то, считаме тези санкции за абсурдно строги и грубо погазване на свободата на словото. Въпреки неуспеха на опита да бъде разпуснат парламента и теоретичната възможност да бъдат свиквани „извънредни” пленарни заседания, той практически е разпуснат чрез проваляне на кворума от управляващата партия под команда на лидера й. Самият той в познатия си стил безсрамно се възползва от извънредното положение за закърпване на намалялата си популярност чрез пропагандни медийни изяви и показни обиколки по предприятия за производство на защитни материали, макар че реалната практическа полза от такива посещения да е съмнителна, дори по-скоро отрицателна поради нарушаване на работния ритъм и на необходимата дистанция между работещите.
Имайки предвид спецификата на управляващата партия и особено на пълновластния й едноличен повелител, съществува сериозна опасност и след отпадане на основанията за извънредното положение да бъдат запазени ограниченията на гражданските права, което да доведе до премахване на досегашния режим на буржоазна демокрация и замяната й с открита диктатура.
Изпълнителната власт демагогски се опитва да се представи като загрижена за обикновените хора като анонсира поемане от бюджета на 60% от заплатите и осигуровките за работниците в предприятията, сериозно засегнати от кризата, както и безлихвени кредити за определени категории лица. За финансово обезпечаване на тези марки тя си издейства от послушния й парламент да емитира допълнителен дълг до 10 млрд. лв. без конкретна обосновка. По-внимателно вглеждане обаче показва, че всички мерки са предимно в интерес на „работодателите”, и то най-вече едрите. До началото на извънредното положение те се оплакваха от остър недостиг на работна сила и при запазването й по тази схема – с минимални разходи за „работодателите” – при нормализиране на положението ще имат възможност бързо да възстановят дейността си в пълен обем. Знаем, че повече от 15 години „работодателите” плащат само 10% (ако изобщо плащат и това) данък върху печалба, т.е. запазват си 90% и повече от нея. Така че са натрупали повече от достатъчно средства, за да издържат работниците си няколко месеца. Самият премиер със свойствения си образно-простоват стил посочи разкоша, в който живеят „работодателите” – естествено те не са дали „последната си риза” за закупуване на супер луксозните автомобили. А сега по-голямата част от този ангажимент се поема от бюджета, който се пълни предимно от данъците и трудещите се. Преди да взема нови милиардни заеми, които ще бъдат връщани пак от трудещите се, правителството трябва да покаже какво направи с предишния заем от 16 млрд. лв. и за какво в края на всяка година харчи натрупания бюджетен „излишък” в размер на много милиарди – имайки предвид, че за последните 2 години този излишък беше от порядъка на ок. 5 млрд. лв, за десетте години управление на ГЕРБ тези несанкционирани от парламента харчове със сигурност са огромни. Вероятно с тези харчове са облагодетелствани „свои” фирми за неизвършени дейности и при една сериозна ревизия не малка част от тях следва да бъдат върнати в бюджета. Освен това основно трябва да се преразгледа настоящия бюджет и да бъдат съкратени или отложени разходи, които не са неотложно наложителни като строителство на „престижни” обекти и стадиони, „модернизация” на армията, нови транспортни средства за сановници и др., включително „представителни” разходи.
Премиерът се възползва от положението, за да обяви кандидатстване в т.нар. „чакалня” за Еврозоната, без да е проведено необходимото обсъждане и изясняване на ползите и вредите от това членство. Той се аргументира, че за страните от Ервозоната се отпускали трилиони евро за справяне с кризата, които били недостъпни за нас. Обаче по регламент в „чакалнята” се престоява най-малко 2 години и докато сме в нея естествено няма да получаваме от тези средства. А когато евентуално ни приемат, ще трябва да участваме във връщането на сумите, използвани от много по-богати от нас страни.
Друг ход на премиера е сключването на „суапова” сделка с Европейската централна банка (ЕЦБ) – получаване от нея на 2 млрд. евро срещу съответното количество левове. Но какъв е смисълът на такава сделка? Нали всички левове са обезпечени с евро, налични във „валутния борд”? По този начин само се заменят левове, обезпечени с евро, за други евро. Дали така се дава възможност за по-голям внос и увеличаване на търговския дефицит или се увеличава масата евро в „борда”, което да даде възможност да се печатат още левове с покритие „на заем”? Но това си е финансов „балон” чието спукване може да има тежки последици. Или пък само се демонстрира доверието на ЕЦБ с цел запазване на рейтига? Както и да се разглежда – това е само пропаганден ход, ползата от който е съмнителна, а в най-добрия случай нулева.
В същото време изобщо не се говори за безвъзмездни помощи за най-нуждаещите се и най-тежко засегнати от кризата, както се прави в други страни.
Погледнато от всички страни, икономическите мерки на правителството, както на всяко буржоазно правителство, са за сметка на трудещите се, в полза на едрия капитал, който при добра конюнктура пледира за ненамеса на държавата в икономиката, защото уж била „лош стопанин”. А когато срещне някакви трудности, плаче на същата тази „лоша държава” да го спасява.
Единствено социализмът може да промени това положение.
Сп. Спасов
