Вячеслав Сичев
Приятелите и роднините я смятат за умен и образован човек. Тя също е уверена в това. Та нали зад нея стоят годините прекарани в психологическия факултет и дипломата за неговото успешно завършване. Има и висша степен за владеене на английски език – завършила е съответните курсове. Компютърната й грамотност също е налице. Млада, красива и образована. Наденка е разностранно развита личност. Тя посещава фитнес клуб, свири на китара и сама съчинява песни. Пише и музика по текстове на Ахматова и Н.Гумилев. Считайки себе си за поклонница на някой западен състав като „Битълс”, „Ролинг стонс” или някой по-съвременен и на западната субкултура на хипитата, тя не е чувала нищо за червения май 1968, нито за обществената борба на Запад против войната във Виетнам. Наденка обича да чете, но не някаква скучна руска класика или съветски автори. Литературата трябва да бъде действително интересна, такава като романа на Джордж Мартин „Игра на тронове”.
Работата, която си е избрала Наденка, напълно съответства на нейния характер. Специалист по подбор на персонала – това е почти най-важният човек във всяка съвременна фирма. Като психолог тя съвършено владее уменията да задава въпроси, но не за да чуе отговора, а за да проследи реакцията на събеседника. Началството цени нейната креативност.
Наденка също така е и православен човек. Понякога ходи и в черква, за да слуша проповедите на някой достолепен батюшка. Тя си има икона и кръстче и умее да се моли. Но Наденка нищо не знае за своята религия и даже не се и опитва да я осмисли критично. Света Троица си е Света Троица, паска си е паска.
Да бъде патриот е кредото на Наденка. На разговорите с опозиционно настроени събеседниц и тя винаги задава един и същи въпрос – да назоват името на човека, който в този момент може да замени Путин – очевидно е, че никой не може. Наденка е готова да гласува за управляващите и за действащия президент, но не ходи да гласува – и без нея ще бъдат избрани.
Като патриот всяка година тя се стреми да разбере сакралния смисъл на празника на Победата. Тя тук присъства по инерция. И филмите, и песните, и несъвременно разсъждаващите ветерани – всичко й се струва патосно и пропито с нафталин.
Наденка все пак успява да забележи едно противоречие – хем честваме ден на Победата, извоюван под ръководството на комунистите, хем ги обвиняваме за миналото. Но тя не се задълбава по този въпрос. Гледала е филма за войната „Щрафбат” и естествено там е казана цялата истина.
Изобщо Наденка не обича да говори за историята. И в училище, и в университета този предмет й се струваше неинтересен. Тя изкарва своите оценки и мигновено забравя тези ненужни подробности. Затова Наденка не знае нищо за трите руски революции и е уверена в това, че добричкия Николай втори е свален от болшевиките, а не от собствените си министри и генерали.
Наденка гледа някои филми за средновековието в Европа, но филмите за руската история й навяват скука. Всичко щеше да е нормално и прилично, ако комунистите не бяха нарушили „естествените процеси”. На въпроса „Кой е този Дзержински?”, тя изобщо не може да отговори. Някога май е чувала тази фамилия, но що за човек е бил, не знае.
Съвременните холивудски филми по нейното дълбоко убеждение са „върхът”- непревземаемият Олимп. От съветското кино тя е гледала само „Служебен роман”. Другите не заслужават внимание.
Накратко Наденка е самодостатъчен, съвременен, свободно мислещ млад човек. Тя се старае да не се замисля за общите въпроси и решава само своите лични дела. С общите въпроси нека се занимава Путин – тя напълно му се доверява. За известно време все пак не беше съгласна с повишаването на пенсионната възраст, но после разбра, че тази реформа е необходима – кой иначе ще храни тези не обичащи да работят старци?
В мрачните есенни дни Наденка обича да седи в креслото и да чете любовни романчета. Колко уютно и топличко е.
Тя още дълго няма да се занимава с политика и да слуша словосъчетанието „класова борба”. До онзи момент, когато политиката и класовата борба съвсем неочаквано, но много активно сами ще се занимаят с Наденка.
Бел. на ред. И у нас има изобилие от такива Наденки. Може да ги гледате денонощно на телевизионния екран да водят разни предавания, шоупрограми, да рекламират разни стоки, изобщо да се занимават с празнодумство. Може да ви се обаждат на произволен принцип по телефона, да правят социологически проучвания и да ви предлагат разни оферти. С такива Наденки е пълно по институти и учреждения, в държавната администрация, във ведомства и министерства, в Парламента. С тях са пълни и листите за евродепутати. Тези Наденки може да ги видите по разни форуми, симпозиуми и партита, по скъпи хотели и ресторанти, на воаяжи с известни личности и богати чичковци. Но никога няма да ги срещнете във фабриката и завода, да не говорим за полето. Те не знаят с какъв пот и труд обикновените труженички от народа изкарват своя хляб, за да хранят и отглеждат своите деца. А за сравнение с такива героини като Вела Пеева, Йорданка Чанкова и Лиляна Димитрова, изобщо не може да става и дума. Нерде Ямбол, нерде Стамбул!
Вл. Цеков
