ВЛАДИМИР ЦЕКОВ
На 9 май тази година с интерес гледах военния парад на Червения площад в Москва, в чест на Победата над хитлерофашизма. Обхвана ме чувство на гордост от постиженията на славния братски руски народ, два пъти проливал кръвта си за да ни освобождава. Пренесох се в мислите си в ония години, в които беше подготвена и изкована тази Победа. И навсякъде пред очите ми изпъкваше голямото червено знаме със сърпа и чука, онова знаме, забито на покрива на Райхстага за да оповести на цял свят тази Победа. На сегашния парад обаче то беше в умален вид, а най-напред беше поставен власовският флаг, знамето на онези, които бяха победени и победата над които ние честваме. По-късно, след обяд, се опитах чрез Интернет да проверя дали някъде мога да видя повторението на парада на Победата и да си направя по-точни изводи, и тогава попаднах на написаното от един руски комунист – под горното заглавие. Надявам се, че ще бъде интересно и за читателите и го предлагам почти без съкращения. Вл.Цеков
Днешният режим отслабва пред очите ни. Единственото, за което той може да се захване, е Съветската история и Съветските постижения, които иска да представи и като свои, свързвайки ги с присъединяването на Крим и с военните успехи в Сирия, и така да предизвика симпатиите на по-възрастното поколение, което е готово да търпи и корупцията, и пенсионната реформа, и данъчното робство, и още много други неща, само и само да не се оплюва миналото, както беше при Елцин през деветдесетте години.
Не по-малко важно е и това, че руският империализъм, при цялата своя зависимост от страните-членки на НАТО, активно се включи в борбата за влияние в света, в противоборство с останалите империалистически държави. В тази своя нова роля той използва и Съветската история и Съветските аргументи за разобличаване агресивния характер на империализма на другите страни, за обосноваване на своите претенции за господство не само в бившите Съветски републики, но и в цял свят, под лозунга за „многополюсен свят”.
И днес, когато честваме поредната годишнина от Победата, цялата тази власовско-трицветна кампания около Червената Победа достигна своята кулминация.
Но нещата отдавна са пределно ясни. Великата Победа на Съветския Съюз и цялата антихитлеристка коалиция стана възможна само и изключително в резултат на истински форсираната модернизация, постигната с извънредни, но социалистически мерки, започвайки от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век. Това беше не просто модернизация, каквито има не малко и в историята на капитализма, а модернизация социалистическа, своего рода второ издание на „военния комунизъм” /в смисъл, че точно както болшевиките проведоха най-последователната, най-решителната и най-основателната мобилизация на цялото народно стопанство за победата над белогвардейците и интервентите, точно така и в хода на Великия прелом се извърши невиждана мобилизация на всички творчески сили на Съветския народ, и всички национални ресурси, за създаване на отбранителния потенциал на СССР, т.е. за Победата/. Тази невиждана по-рано социалистическа модернизация стана възможна само и изключително благодарение на смъкването на буржоазията и установяването на диктатура на пролетариата и бедното селячество през Октомври 1917 г., т.е.благодарение на победата над политическите предшественици на тези, които завзеха властта в резултат на контрареволюционния реванш в края на миналия век. За малко повече от две десетилетия днешният режим показа пълната си неспособност да осъществи каквато и да е модернизация на руската икономика, независимо от значителните ресурси за превъоръжаване на руската армия. Многомилионната армия от крадливи чиновници не можа да даде импулс на икономиката даже и в така наречените благоприятни нулеви години.
Днес някои от привържениците на режима обичат да се самоокуражават с лозунга: „Можем да го повторим!” Но нашият дълг пред паметта на нашите бащи и деди ни задължава да кажем: „Не господа, не можете вие нищо да повторите, защото вие не сте съзидатели, а разрушители!” и истинската ви цел не е свободното развитие на всеки като условие за свободното развитие на всички, а безпределната власт и господство на паразитите-експлоататори, имащи себе си за елит /т.е. не просто паразити, а паразити-особени – елитни/. Съвременна Русия е разделена на противоположни обществени класи и е раздирана от социални и национални противоречия. Русия гниеща от създадената от вас обстановка на нарастващ бюрократичен произвол. Русия многократно ограбвана и предавана от путинските чиновници не може да издържи и една десета част от изпитанията, които в 30-те и 40-те години на миналия век се стовариха върху СССР. И просто не бива да плямпате, че може там нещо да повторите, прикривайки се зад паметта на нашите бащи и деди, просто вие сте много далече от тях. Фактите безпощадно бодат в очите. За последните двадесет години брутният вътрешен продукт на страната е на равнището на Калифорния, а на глава от населението – на равнището на Португалия. Непрестанно намалява делът на Русия в световното производство и нараства технико-технологичното изоставане, което няма аналог. Изобщо тези, властващи днес политически пигмеи нямат никакво право да се приближават даже и на километър до Великата Победа на Съветския народ над хитлерофашизма.
Днес, както и в годините на Първата световна война, когато все още не е имало никакви социалистически държави – и Русия и целият свят може да бъде спасен от нова световна война само чрез класова борба и нова социалистическа революция, която единствено може да сложи край на фашизма във всичките му разновидности, но и на капитализма, който поражда същия този фашизъм и продължава да го поражда, което е все повече очевидно, колкото повече под неговите крака гори земята…
