В предишните броеве на вестника запознахме читателите с положението в Беларус и в петте средноазиатски бивши съветски републики – Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан и Киргизстан. Нека сега видим какво става на север, в прибалтийските бивши съветски републики.
На последните избори в Литва победиха консерваторите, по същество либерали. Това е онзи бандитски клан, който през1991-1993 г. стоеше в основата на преразпределението на собствеността. Това са същите онези, които по време на кризата през 2008 практически орязаха всички придобивки на трудещите се, а през 2009 потушиха без жалост справедливите им протести. Тези бандити дойдоха на власт благодарение на младото поколение, които в онези години сигурно още са ходели на училище и нищо не помнят, за това и не знаят и не разбират. Те много лесно могат да бъдат манипулирани и техните гласове на избори да бъдат използвани. Досущ като у нас. Справедливо възмущаващите се от корупцията млади хора, нямащи нито житейски опит, нито елементарна политическа грамотност, дават своя глас за също такива корумпирани личности и партии.
Коронавирусът даде своя отпечатък и върху живота в Литва. И там начинът за справяне с него е същият, като у нас. Взимат се пари от ЕС, крадат се, т.е. „разпределят” се между едрия бизнес, винаги приближен до управляващите, дълговете на страната растат, а за обикновените хора – изолация, карантина и безработица. План, стратегия и прочие в управляващите липсва. В литовския сейм /парламент/ е гласуван закон, според който всеки депутат ще получава ежемесечно и пожизнено крупна сума като рента. Добре, че у нас още не са се сетили за това. И без него пенсиите на нашите депутати ще са в пъти по-високи от тези на обикновените избиратели.
Повсеместно явление е хората да търсят изход от кризата, опитвайки да си намерят работа в чужбина. Някои живеят само с оскъдните помощи за коронавируса. Литва, както и другите прибалтийски републики, съществува само за сметка на постъпленията на чуждестранния финансов капитал в страната – доколкото цената на работната сила е една от най-евтините в Европа. Бъдещето, което се очертава, никак не е розово – колония, източник на евтина работна сила за запада, плацдарм за провокации срещу Русия.
Проблемът е в това, че западът се нуждае не само от евтина работна сила, но и от квалифицирана работна сила. А тази от социализма беше разпиляна и унищожена. Новите поколения съвсем не са същия човешки материал. На строежите в Литва от десетилетия има турци и други чуждестранни работници. Местни хора почти няма. Почти всички литовци работят на запад, особено в Германия, а в литовските фирми – белоруси и украинци. Капитализмът навсякъде е еднакво разрушителен – и в Литва, и в другите прибалтийски републики, и у нас, и навсякъде по света – променят се само формите.
Уродливата същност на този обществен строй се стоварва със страшна сила и върху образованието. В Латвия например се закриват цели паралелки поради липса на учители, а в някои училища занятията по отделни предмети се водят от родителите на учениците. Онлайн обучението рефлектира върху обема и качеството на знанията. На управляващите са нужни неграмотни хора, неспособни да се замислят върху същността на нещата и да се борят за социална справедливост, за своите собствени интереси. Нужен им е само обслужващ персонал, черноработници, чистачки, сервитьори, камериерки… Малкото качествени висшисти, които излизат от Вузовете, моментално отиват на Запад.
Бедността, неграмотността и манипулациите на управляващите създават благоприятна почва за възраждане на фашистката идеология. Не случайно Украйна и прибалтийските републики днес са превърнати в гнезда на новия фашизъм. Разрушават се паметници от съветско време, паметници на герои от борбата против фашизма, на Ленин, на Сталин. Издигат се паметници на откровени главорези – помагачи на Хитлер и убийци на собствения си народ. Антикомунистическата истерия прелива в откровена русофобия, в расизъм и необуздан национализъм.
За разлика от средноазиатските републики, където реставрацията на капитализма се извършва от проруски настроени бивши партийни лидери, то в прибалтийските републики реставрацията придоби подчертано антируски характер. Така Литва, Латвия и Естония се превърнаха в част от така наречения санитарен кордон, който обгражда Русия от Запад и в който са включени Полша, Румъния и България. Като към тях се прибави не натовската, но профашистка Украйна, става ясно, че на западните граници на Русия има съществена вражеска сила. По времето на социализма тези държави представляваха естествена защитна стена от пряко нападение срещу СССР, а сега врагът е, както се казва, пред портите. Това е резултатът от предателството на троцкистката Хрушчовско-Горбачовско-Елцинска банда. Целейки се против комунизма, срещу великите Ленин и Сталин, те уцелиха собствената си държава – Русия, нанесоха удар и на единството на славяните. Затова съвсем справедливо е да бъдат наречени съвременните Юди, наследници на своя духовен баща – Юда – Троцки.
Честните хора от прибалтийските републики, както и тези от останалите бивши съветски републики, знаят лекарството против това. То се нарича Социалистическа революция.
Вл. Цеков
