Алексей Дружинин
Майк Уитни – нещатен автор в портала OpEndNews.com, пише за истинските причини за украинската криза. „Другарят вълк знае, кого яде – яде и никого не слуша”, – каза руският президент Владимир Путин за САЩ.
Украинската криза в политиката има корени с 20-годишна давност. Авторът на тази политика можем да припишем на Збигнев Бжежински, който през 1997 година написа статия във вестник Foreign Policy наречена от него „Гео стратегия за Евразия”. Главната му теза в тази статия е, че Съединените Щати са длъжни решително да се укрепят в Централна Азия, за да запази позициите си на единствена свърхдържава в света.
Макар много читатели да са запознати с мислите на Бжежински по този въпрос, те могат да не съзнават, че става въпрос за Русия. А неговото изказване е много показателно, отчитайки новата вълна от насилия, която в по-малка степен е свързана с Украйна и в по-голяма – с войната против Русия, която Вашингтон води с чужди ръце. Ето какво казва Бжежински:
„Но в дългосрочен план ролята на Русия в Евразия много ще зависи от това, как самата тя ще се определи… При всичките тези обстоятелства Русия най-напред трябва да даде приоритет на бързото си модернизиране, вместо да предприема отчаяни усилия за връщането на статуса си на световна държава. Отчитайки нейните обширни територии и нейния разнообразен характер, именно децентрализирането на политическата система и икономика за свободния пазар трябва, преди всичко да пробуди творческия потенциал на руския народ и да помогне за развитието на огромните природни ресурси на страната. Да кажем така, Русия да стане свободна конфедеративна страна, състояща се от европейска Русия, Сибирска република и Далечноизточна република, по този начин се налага извода, че в такъв случай на нея ще и е по-леко да поддържа тесни икономически връзки със съседите си. Във всяко от тези конфедеративни образувания може успешно да се развива творческият потенциал по местата, където той е тормозен от тежката бюрократична ръка на Москва. На свой ред, децентрализирана Русия ще бъде по-малко склонна да проявява имперските си амбиции”.
И така, получава се, че целта на американската политика е създаването на „свободна конфедеративна Русия”, чиято икономика може да бъде включена в американската пазарна система!
Забележете, с каква лекота Бжежински разкъсва Русия на дребни мини-държави с размерите на копейка, не представляващи никаква заплаха за империалистическата експанзия на САЩ. Няма съмнение, че Бжежински рисува във въображението си Русия, която ще продава огромните си ресурси за нефтодолари, а след това ще ги превърне в ценни книжа на американската хазна, обогатявайки корумпираните бизнесмени от Вашингтон и Уол-Стрит, сваляйки цената им. Струва му се, че Русия ще се отрече от историческата си роля в света и ще се лиши от правото на глас при формирането на глобалната политика. Той си представя сговорчива Русия, която ще помага на САЩ да реализира имперските си амбиции в Азия и стига до там, че ще плати на Америка за това, че тя контролира и управлява руския народ от името на американските олигарси, фабриканти на оръжие, нефтени магнати и прословутия един процент. Ето един абзац от работата на Бжежински, в който той сумира целите на Вашингтон в Украйна, в Русия и извън нейните граници. Заглавието също съответства на написаното:
ТРАНСКОНТИНЕНТАЛНА БЕЗОПАСТНОСТ
„Формирането на такава система – за определянето на нейната същност, а след това за изработването на законен статус – може да стане главна архитектурна инициатива на следващото десетилетие, доколкото набелязаният по-рано политически курс създаде необходимите предпоставки. Такава широка транснационална структора може да има също и постоянен комитет за сигурност, състоящ се от основни евразийски субекти, за да се повиши способността на трансевразийската система за сигурност като оказва съдействие за ефективното сътрудничество по въпросите, които са съществено важни за стабилността в света. Америка, Европа, Китай, Япония, конфедеративна Русия и Индия, а също,възможно е и други страни да станат сърцевина на такава голяма структурирана трансконтинентална система. Трайната поява на трансевразийската система на безопастност може постепенно да освободи Америка от някои задължения и едновременно би увековечило решаващата и́ роля като стабилизиращ фактор и арбитър на Евразия. Геостратегическият успех на такова начинание ще се превърне в достойно наследствона ролята на Америка като първа и единствена глобална свърхдържава”.
В превод това означава: САЩ ще станат световен жандарм, ще се справят на всякъде с нарушителите на тяхното спокойствие и ще ликвидират потенциалните заплахи, където ги открият. Те ще налагат на всички и навсякъде неолибералните си догми (като режим на строги икономии, приватизация, структурно регулиране, реформи против профсъюзите и т.н.т.). А младите партньори – „Европа, Китай, Япония, конфедеративна Русия и Индия” – трябва да подсигуряват сигурността на народите си за собствена сметка, за да „освободят Америка от някои тежести”.
Наистина, здравословно? Ще те затворят, а ти ще бъдеш длъжен да платиш на тъмничарите си.
И каква е тази – транснационална сигурност? Може, този закачлив израз, да означава световно правителство?
Разбира се, че това е така. Това е същото. Ето още думи от Бжежински:
„Ако стремежът към разширяването на НАТО не се увенчае с успех, то това ще се отрази негативно на идеята за разширяването на Европа… Още по-лошо, това може да доведе до не малко забележителни претенции на Русия в Централна Европа”.
Това е много странна и противоречива декларация.Първоначално Бжежински предлага идеята за разширяването на Европа, а след това се тревожи, че Русия би поискала нещо. Виж ти как говори само.
Разбира се едно. По мнението на Бжежински, разширяването на ЕС и НАТО ще помогне на Вашингтон да реализира хегемонистките си стремежи. А другото не е важно за него. Ето какво казва той по този повод:
„За Америка Европа е главен геополитически плацдарм за Евразия…Разширяването на Европа и нарастването на страните в НАТО ще е съобразено с краткосрочните и дългосрочните интереси на американската политика… Политически ясно определената Европа също има огромно значение за влизането на Русия в системата на глобалното сътрудничество”.
Плацдарм? С други думи, Европа е обикновено средство за постигане на цели. А каква е главната цел?
Световно господство. Нима не за това говори Бжежински?
Разбира се за това.
Защо е толкова трудно да се обясни украинската криза? Защото средствата за масова информация скриват като непроницаем облак всекидневните новини, скриват истинската политика. Но когато облаците се разсеят, изведнъж става ясно, кой създава всичките проблеми. Показва се силата която поръчва музиката от чужбина. Добрите стари Съединени Щати на Америка.
На Путин не е необходима война, не е необходима тя и за болшинството украинци. Всичко това е замислено от чичо Сам и неговите прислужници, за да не достига руски газ в Европа, за да може НАТО да се придвижи още на изток, за да се предизвика разкол в Руската федерация и да се разпарчетоса на малки късове. В това е цялата работа, това е целта. И тези безумци са готови да изравнят Украйна със земята и да унищожат всичко живо в радиус 5 000 километра от Киев, само да получат своето. В края на краищата, нима не постъпиха така в Ирак? Разбира се, че постъпиха именно така. И трябва да споменем неотдавнашното съобщение на Wall Street Journal със заглавие „Добивът на нефт в Ирак нарастна до рекордните стойности за последните 30 години”. А кой обира каймака? Ами всичките тези.
Идеята е в следното.Веднъж те успяха в Ирак, ще направят същото и в Украйна. Защото за Вашингтон е важна властта, а кървавата касапница не му прави впечатление. С нея той все някак си ще се справи.
Да и Бжежински не е единственият, който подкрепя днешната политика. Той има спътница – Хилъри Клинтън. Всъщност, като държавен секретар тя първа използва термина „обвързване на Азия” през 2011 година в статия по страниците на вестник Foreign Policy със заглавие „Тихоокеанският век на Америка”. В статията си тя предлага план за „пребалансиране”, чрез който да се открият нови пазари за американските корпорации и Уол-Стрит, да вземат под американски контрол жизнено важните ресурси, а също да създадат „широко военно присъствие” на всички континенти. Ето един откъс от тази показателна статия на Клинтън:
„Бъдещата политика няма да се определя в Афганистан и Ирак, а в Азия, и Съединените Щати ще се окажат в самия център на действието”.
„Доколкото войната в Ирак е към края си и Америка започва да извежда войските си от Афганистан, Съединените Щати ще се окажат в опорната си точка.За последните 10 години ние заделяхме огромни ресурси за тези два театъра. В предстоящите 10 години ние трябва с ум и системно изразходване на енергията и времето ни, да можем оптимално да запазим лидерството си, да защитим интересите си и да насърчим своите ценности. Една от важните задачи на американското държавно ръководство в предстоящото десетилетие ще се изрази в съществено увеличаване на инвестициите – дипломатическите, икономическите, стратегическите и други – в Азиатско-Тихоокеанския регион”.
„Да се използва азиатският ръст и динамизъм е изключително важно за икономическите и стратегически интереси на Америка и това е ключов приоритет на президента Обама. Откриването на пазарите в Азия дава на САЩ небивали възможности за инвестиции, търговия,а също достъпа към водещите технологии… Необходимо е фирмите да се възползват от огромната и растяща потребителска база в Азия… Даденият регион вече произвежда повече от половината от общия световен обем на продукцията и осъществява почти половината от световния обем на търговията. Стремейки се да достигнем поставената от президента Обама цел за удвояване до 2015 година, ние търсим възможности за нарастването на дяловата активност в Азия…”
„Разговаряйки с лидери от бизнеса в нашата страна,аз се запознах, доколко важни са за САЩ нарастването на експорта и инвестициите в динамичните азиатски пазари”.
Използването на азиатския ръст и динамизъм е ключов приоритет на президента Обама? Звучи така, нека който си иска да установява взаимоизгодни отношения със търговските си партньори. Ние влизаме, окупираме и се разпореждаме с всичко.
Плановете на Вашингтон по отвличане на вниманието от Близкия Изток върху Азия е свързано с пари и само с пари. Самата Клинтън признава това. Тя казва: „Даденият регион вече произвежда половината от световния обем на продукцията и осъществява почти половината от световния обем на търговията…Пазарите в Азия дават на САЩ небивали възможности за инвестиции, търговия…а също огромна и растяща потребителска база”.
Пари, пари, пари. Потенциалът за увеличаване на печалбите е безграничен и за това госпожа Клинтън желае да забие държавния флаг на САЩ „в самия център на действието”, за да могат американските корпорации да гребат парите с лопата, без да се опасяват от възмездие.
Бжежински казва същото в известното си произведение „Великата шахматна дъска”. Ето ви откъс от него:
„Държава, която господства в Евразия, би контролирала два от трите най-развити и икономически продуктивни световни региони. Един поглед на картата позволява да се предположи, че контролът над Евразия почти автоматично ще повлече след себе си подчиняването на Африка, превръща Западното полукълбо и Океания в геополитическа периферия на централния континент на света.Около 75% от световното население живее в Евразия и голямата част от световното физическо богатство също се намира там както в нейните предприятия, така и под земята.Частта на Евразия възлиза на около 60% от световния БВП и около три четвърти от известните световните енергийни запаси”. (Збигнев Бжежински „Великата шахматна дъска (Господството на Америка и нейните геостратегически императиви)”.
Получава се следната картинка. Това е златна треска! Отнемайки последните грошове от разгромената средна класа и оставяйки икономиката в отвратителни руини, Бжежински, Клинтън и компания се устремяват към най-зелените пасбища на Централна Азия, където се намират в най-голямата в света нефтодобивна страна, където са безкрайните запаси в каспийския басеин, и където милиони и милиони ненаситни потребители, нуждаещи се буквално от всичко, им се предоставя от американските корпорации. И парите ще потекат като река!
Така, че нека не ви лъжат текущите събития в Украйна. Това не е стълкновение между проправителствените сили и антиправителствени активисти. Това е поредната голяма фаза на вашингтонския план за завоюването на света, и този план неизбежно ще доведе до противопоставянето на огромната военна мощ на Съединените Щати на Америка срещу Москва. Това е битката на Давид с Голиат, матушка Русия с голямата Сатана, на Владимир Путин с другаря Вълк.
А в Украйна – това е само първият рунд.
РИА Новости превод Милчо Александров
