…. И ето, настъпва утрото на 24 юни 1945 г., мрачно и дъждовно. Водата се стича по каските и мундирите на построените в 8 часа представителни части на фронтовете, слушателите на военните академии, курсантите от военните училища и войските на Московския гарнизон. Към 9 часа трибуните към Кремълската стена са запълнени до краен предел. В 9 часа и 45 минути под бурните аплодисменти на присъстващите на трибуната на Мавзолея се появяват членовете на Политбюро на ЦК на ВКП, начело с Й.В. Сталин.
Командва парада Маршалът на Съветския Съюз К.К.Рокосовски. Точно в 10 часа, на бял кон, на Червения площад излиза приемащият парада, маршалът на Съветския Съюз Г.К.Жуков. Ето какво си спомня той за първите минути на този исторически Парад:
„Аз бях на кон на вратата на Спаската кула… Часът наближаваше 10… Гръмнаха мощните и тържествени звуци на така скъпата за всяка руска душа мелодия „Славься!” от М.И.Глинка. След това изведнъж се възцари абсолютна тишина. После над площада отекнаха думите на Командващия Парада К.К.Рокосовски…”
Точно в 10 часа и 5 минути започва обходът на строените части. Г.К.Жуков ги поздравява с победата над фашистка Германия. Мощно „Ура” с гръм се разнася над Червения площад. След това маршалът слиза от коня и се качва на трибуната. По поръчение на ЦК на партията и на съветското правителство Георгий Константинович поздравява съветският народ и доблестните въоръжени сили с победата. Тържествено прозвучава химнът на СССР, изпълнен от 1400 военни музиканти, гръмват 50 артиларийски салюта и трикратното мощно „Ура”.
Тържественият Парад открива командващият парада К.К.Рокосовски. След него върви група млади барабанчици – възпитаници на Второ московско военно-музикално училище, следва представителният полк на Карелския фронт, начело с командващия фронта Маршал К.А.Мерецков. По-нататък следват представителните части на фронтовете, така като те са били разположени по време на бойните действия – от север на юг – от Баренцово до Черно море… Парада завършва представителната част на Военно-морския флот.
През цялото време многочисленият оркестър съпровожда движението на войските. Всяка част преминава под звуците на своя боен марш. И изведнъж оркестърът замлъква и започват да бият 80 барабана. Излиза специална рота с 200 вражески знамена. Те са свалени долу ниско и се влачат по мокрия паваж на площада. В подножието на Мавзолея са построени два дървени постамента. Стигайки до тях войниците със замах хвърлят знамената-гордост на третия райх… Трибуната се взривява от аплодисменти. Под непрестанния барабанен гръм расте купчината хвърлени вражески знамена – купчината на позора. С годините не избледнява този пълен с дълбок смисъл акт, запечатан във фотографии, плакати, картички, увековечен в книги и филми..
Но ето, отново засвирва оркестърът. Появяват се частите на Московския гарнизон, след това представителните части на Народния комисариат на отбраната, слушателите на военните академии и курсантите от военните училища. В черно-червени униформи и с бели ръкавици завършват строя възпитаниците на Суворовските училища. Редом до тях пред трибуната преминава представителна конна рота. Започва парадът на военната техника. Преминават зенитни установки, големокалибрени оръдия, гвардейски миномети, мотоциклетисти, бронирани машини, машини с десантчици… С гръм преминават славните танкове Т-34 и самоходните артилерийски установки, Катюшите. Накрая с марш на оркестъра, парадът завършва.
Той продължава повече от два часа под непрестанен дъжд, но хилядите хора, събрали се на Червения площад не го усещат. Прелитането на авиацията над Червения площад, както и манифестацията на трудещите се, са отменени поради лошото време. Привечер дъждът спира и на улиците на Москва празникът продължава. На площадите свирят оркестри. В 23 часа от 100 артилерийски установки проехтяват общо 20 хил. салюта.
Военният парад на 24 юни 1945 г. е триумф на народа победител, на военното изкуство на съветските пълководци, на Червената армия, на нейния боен дух. В него взимат участие 24 маршали, 249 генерали, 2536 други офицери и 31116 сержанти и войници.
Превод Вл. Цеков
