Разгорещените български страсти след контрареволюцията посегнаха безразборно върху българската историческа памет, като не отминаха и личността на Георги Димитров. Как изглеждат определени политически и духовни ценности от географските ширини на демократична Франция показва отворено писмо на френски интелектуалци, които призовават за организиране на международна фондация на името на Георги Димитров, поразени от нашенските апетити да се разпилее богатото документално наследство от и за него. Документът, който отпечатваме в пълен текст, не се нуждае от повече коментар.
В ПАМЕТ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
Георги Димитров е велика фигура на ХХ век. Български държавник, но също и значима личност на международното антифашистко движение на нашето време.
От 1923 г., когато белият терор идва в България, той е в изгнание.
Във Франция видни интелектуалци като Анри Барбюс или белгийския писател Шарл Плисние, адвокати като Анпи Торес, Марсел Вилар, политици като Марсел Кашен, Даниел Рену, Пол Вайан-Кутюрие разобличават вълната от терор, която залива Балканите, и призовават към защита на преследваните и изгнаниците.
През 1933 г. на 27 февруари нацистите инсценират голяма провокация – подпалването на Райхстага. Георги Димитров и още двама българи са арестувани и обвинени като подпалвачи. Във Франция машинацията веднага е разобличена от Розенфелд във в. „Льо Попюлер” и от Габриел Пери в „Юманите”. По същото време, когато се формира антифашисткото движение в Амстердам – Плейел, интелектуалци като Анри Балбюс, Ромен Ролан, Пол Ланжевен, Андре Жид, Пол Синяк, създават комитет за освобождаването на Димитров. Контрапроцес в Лондон доказва пряката отговорност на Гьоринг и на хитлеристкия режим, който предизвиква откриването на Лайпцигския процес.
Комунистът Георги Димитров сам срещу своите съдии се превръща в обвинител и сразява Глоринг на заседание от 6 ноември. Адвокати от целия свят, от Франция – Моро-Жиафери и Марсел Вилар, допринасят за разобличаването на хитлеристите.
Георги Димитров, „героят от Лайпциг”, става символ на антифашистката съпротива. Той доказва, че може да се оказва съпротива срещу настъплението на фашизма.
Как можем да си представим, че привърженици на българския монархизъм и колаборационизъм от времето на Втората световна война искат да хвърлят в забрава тази страница от българската и световната история.
Затварянето на музея на Георги Димитров в България, безконтролното изземане на архиви от работническото и патриотичното движение не показват ли едно абсурдно желание за разрушение на паметта?
Музеят „Димитров” трябва да продължава да съществува. Неговите документи трябва да бъдат съхранени като наследство на българската нация. Те представляват една значителна част от историята на антифашисткото демократично международно движение.
Фондацията „Георги Димитров” се създаде в София с цел да съхранява, изучава и разпространява това историческо и културно наследство. Необходимо е тя да стане една международна фондация с моралната и материалната подкрепа на всички демократични сили.
Георги Димитров принадлежи на великата кауза за човешката свобода. Той даде пример за твърдост и достойнство пред физическото и морално насилие на фашизма. Този пример продължава да живее днес, когато се възраждат антидемократичните, расистките и ксенофобските сили, които са едно отстъпление от цивилизацията.
Долуподписаните призовават всички демократи, всички антифашисти във Франция да се присъединят към тях за защита на паметта на Георги Димитров.
Подписали 45 антифашисти от Франция
