На втория си конгрес през 1905 година Земеделският съюз приема първата си политическа програма, в която се обосновава неговият съсловно политически характер. Съюзът и неговият водач Александър Стамболийски водят борба против личния режим на монарха и против намесата на България в първата световна война. През 1920 година Земеделският съюз спечелва изборите и се образува правителство начело с Александър Стамболийски.
Съюзът възприема програма за самостоятелна селска власт в рамките на съществуващата буржоазна държава, която той се натоварва с тежката задача да възстановява и реформира. Земеделското правителство провежда редица реформи, като закона за консорциума, за трудовата поземлена собственост, за конфискация на едрата градска собственост, за съдене на виновниците за националната катастрофа. Отбелязано е бързо развитие на кооперативното движение. Но реформаторската политика на земеделското управление се оказва несполучлива, тъй като не засяга основите на капиталистическата система.
В областта на външната политика правителството на БЗНС прави големи усилия да облекчи положението на България като победена страна, да я изведе от международната изолация и същевременно да отбие опитите на империалистическите държави да влияят на политиката на България. БЗНС изразява своите симпатии към героичната борба на руския народ, който във Великата Октомврийска социалистическа революция скъсва с царизма и установява власт на работниците и трудещите се селяни.
БЗНС води борба срещу монархизма и реакцията, но неговите ръководители в правителството не виждат, че силите на реакцията подготвят заговор срещу тяхното управление. Деветоюнският преврат отнема властта от Земеделския съюз и натрапва на страната ни кървавата монархо-фашистка диктатура. Александър Стамболийски е зверски заклан от главорезите на Александър Цанков. Така земеделците не могат да осъществят опита си да поставят развитието на България по нови пътища.
„Ако на Александър Стамболийски не се удаде – пише Георги Димитров на 8 юни 1946 година – да осъществи успешно този опит, то се дължи главно на обстоятелството, че той и неговите сътрудници се поддадоха на погрешното схващане, че е възможно чисто селско управление без и даже против работниците. То се дължи също така на обстоятелството, че Комунистическата партия в онзи период не беше още усвоила правилно и на практика великата идея за съюза между работниците и селяните. На 9 юни както е известно зае позицията на „неутралитет“, за която грешка тя самата също заплати.
Така, вследствие на разединението между работническата класа и селяните, между Комунистическата партия и Земеделския съюз, конституционното и парламентарно правителство на Стамболийски бе насилствено съборено на 9 юни 1923 година, а самият Стамболийски и десетки други негови верни съратници подло, зверски убити от фашистките палачи, които палачи впоследствие унищожиха и голяма част от ръководителите и кадрите на самата Комунистическа партия.“
Монархо-фашисткият преврат на 9 юни 1923 година стана възможен поради липсата тогава на съюз между работническата класа и трудещите се селяни, на единодействие между Комунистическата партия и Земеделския съюз. Такова единодействие се установява в Септемврийското народно въстание през 1923 година. Комунисти и земеделци заедно се вдигат за сваляне на монархо-фашистката диктатура, за установяването на работническо-селско правителство. То не успява, но опита натрупан в борбите помага за установяването през 1944 година на работническо-селската народна власт.
КОМУНИСТИЧЕСКА ПРАВДА
