ИСКАМ ДА СЪМ КУЧЕ В ШВЕЙЦАРИЯ
Аз си мислех, че швейцарците са заети по цял ден да ядат шоколад, пък те си правели референдуми. И какви съдбовни въпроси решават само – да назначи ли държавата адвокати на животните, които са жертва на насилие или липса на грижи?
По същото време, когато Свен от Берн се разхождаше до урната, за да даде своя отговор за или против зоозащитниците, у нас се питахме как може 7 месечният Мехмед от Кривица да си играе, или да бъде сплашван, или каквото там твърди баба му, с въздушна пушка? Няколко дни преди това се чудехме как може пастрокът на 4-годишния Даниел от Мало Пещене да го изтезава с бирени капачки, защото детето не иска да брои да 10? Още няколко дни по-рано – как може бащата да заколи двете си дъщерички в Червен бряг? Преди това – как може 2-годишният Сашко от Сандански да бъде насилван от татко си под носа на лекари и социални работници?
Ами, може! Защото не сме Швейцария. Там търсят адвокати, които да бранят животните, докато у нас още търсим социални служби, които да защитават децата. Такова ни е нивото.
Ясно е, че има лоши родители. Ясно е, че в България върху тях няма никакъв контрол, а трябва да има. И вместо утре пак да се питаме „Как може…?”, тези, които гледат света от по-високо, да вземат да потърсят някакво решение. Понеже ножът е опрял до кокала, и то не само в преносен смисъл, обществото ни има нужда от крайни мерки. Например – щом в един дом се роди бебе, там задължително да се правят инспекции за условията на живот – кой и как си играе с детето, как го хранят, каква е хигиената. Независимо дали семейството е „добро” или не. Магазини и ресторанти се проверяват непрекъснато, защо това да не се прави и с жилищата, където има хлапета? Както се вижда, правилото, че ако на стената виси пушка, то тя все някога ще гръмне, важи не само в театъра, но и при отглеждането на деца. Драмата със социалните грижи у нас е като пиеса със стотици заредени пушки. Всеки ден гърми поне една от тях. Някой трябва да забележи висящото над детето оръжие и да се опита да го обезвреди. Ето и един въпрос, достоен за референдум – трябва ли училищата за родителите да станат задължителни? Кой знае, може някой ден и ние да стигнем до въпрос за правата на животните. Швейцарците, между другото, гласуваха категорично против държавата да плаща за зооадвокати. Въпреки това, когато чуя новините за Мехмед от Кривица, Даниел от Мало Пещене или Сашко от Сандански, ми се иска да бъда куче в Швейцария, а не дете в България.
от в-к „Стандарт”
