На 18 юни 2023 година се навършват 141 години от рождението на Георги Димитров (1882 г). По тази причина редакцията на в-к „Комунистическа правда“ публикува негов материал публикуван във вестник „Работнически вестник“ (Виенско издание), № 1, 27 октомври 1923 г.
МАКЕДОНСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ И БОРБАТА НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ МАСИ В БЪЛГАРИЯ
Когато сръбската преса всекидневно даваше многобройни сведения, че при кървавото и зверско потушаване на Септемврийското народно въстание са използувани от правителството въоръжените отряди на Македонската автономистическа организация (става въпрос за ВМРО) начело с Тодор Александров, ние не искахме да повярваме на тия сведения и бяхме склонни да си ги обясним като резултат на враждебното и тенденциозно отношение на официална Сърбия изобщо към македонското освободително движение.
По тая причина именно както в телеграмата на земеделските и комунистически депутати до телеграфните агенции Волф (Германската телеграфна агенция), Хавас (Френската телеграфна агенция) Роста (Съветската телеграфна агенция), така и в Отвореното писмо на другарите Коларов и Димитров до българските работници и селяни съзнателно се избягна да се спомене за каквото и да е действие на Македонската организация и нейните хора против въстанието.
Ние не искахме да допуснем, че една национална революционна организация, която се бори за свободата и независимостта на поробените населения в Македония, би могла да бъде превърната от своите водачи в сляпо оръдие и в една наемническа банда на българската националистическа и контрареволюционна буржоазия и нейното фашистко правителство за подавление въстанието на борещия се за свобода и благоденствие български народ и за избиването на неговите доблестни синове и на мирното население във въстаналите области.
Ние не искахме да повярваме, че Македонската автономистическа организация, която има съвършено друго предназначение, е можела да се нагърби с ролята на един обикновен джандарин на касите на българските банкери, на баснословните печалби на експортьорските и спекулантски фирми и на узурпаторската и насилническа власт на банкерската и военномонархическата клика в България, защото знаехме, че който това би извършил, той би нанесъл смъртен удар тъкмо в сърцето на македонското освободително движение.
Ние, наопаки, считахме и продължаваме да считаме и днес, че за извоюване на свободата на самата Македония подкрепата на трудещия се български народ и на трудещите се маси от всички балкански страни е безусловно необходима. И всяко противопоставяне на Македонската организация срещу освободителната борба на трудещия се народ в България би означавало чисто и просто едно страшно предателство към самото освободително македонско дело.
При това закрепването в България на днешната власт, зад която стои националистическата българска буржоазия, толкова пъти изменявала досега на македонското дело и тъй възмутително търгувала с него, ще задръсти пътя на освободителната борба на самите македонски населения. Докато работническо-селското правителство, в името на което въстана трудещият се български народ и за осъществяването на което той ще продължава с всичките си сили да се бори, е не само единственият спасителен изход за България, но се явява абсолютно необходимо и от гледна точка на обезпечаване успеха на самата борба за свобода на поробените населения на Балканите и специално в Македония.
Положителните сведения, които получихме обаче, показват по безспорен начин, че в най-решителния момент на въстанието Тодор – Александровата група в Македонската автономистическа организация, използувайки своето ръководещо положение, се е поставила в пълна услуга на Цанковото правителство и е успяла да увлече част от македонските въоръжени отряди в кървавата разправа с въстаналите трудещи се маси, които отряди в Петричко, Дупнишко, Самоковско, Пазарджишко и други места са извършили най-големите жестокости при потушаването на въстанието.
Групата на Т Александрова, действуваща от името на Македонската автономистическа организация прочее, е предпочела известните свои връзки с българската националистическа буржоазия и с нейното фашистко правителство, както и със заинтересованите западни империалисти пред жизнените и върховни интереси на освободителното македонско движение.
И понятно е днес дълбокото възмущение на цялата трудеща се македонска емиграция в България и на всички истински македонски революционери против това неокачествимо предателство. Понятно е също и настъпилата криза в самата Македонска автономистическа организация, която ще може да се разреши само чрез освобождаването на тая организация от гибелното ръководство на Тодор-Александровата група, чрез създаването на Единен фронт на всички истински македонски революционни сили и чрез пълното еманципиране на македонското освободително движение от влиянието и зависимостта на българската националистическа и плячкаджийска буржоазия и на италианските и други империалисти.
Констатирайки с омерзение подлата роля, която изиграха някои продажни македонствующи, ние сме длъжни все пак да предупредим българските трудещи се маси, че заради своето основателно възмущение против деянията на тия изменници и предатели на македонското дело не бива по никой начин да отказват или намаляват своите симпатии и подкрепа на истинската революционна борба за свободата на Македония.Подготви за печат от „ГЕОРГИ ДИМИТРОВ“ том 15 – Партиздат 1989 година Милчо Александро
