Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 г в с. Ковачевци в пролетарско революционно семейство. Не може да завърши прогимназия поради бедност и става словослагател в печатница. Работи упорито върху своето мисловно израстване. Влиза в редовете на синдикалното движение на 15 годишна възраст. По-късно става секретар на Печатарския работнически синдикален съюз.
Сериозно влияние върху неговото революционно развитие оказват произведенията на Ботев, Белински, Херцен, Добролюбов, Чернишевски, Писарев, учението на Маркс-Ленин, разработките на Сталин и героичната борба на руската работническа класа.
През 1902 година Димитров става член на Българската социалдемократическа партия, а след една година се включва в борбата срещу общоделството. Работейки съвместно с Благоев, Кирков, Георгиев, при разцеплението той е един основателите на софийската организация на тесните социалисти.
По-късно като член на ЦК на БРСДП(т.с.) и секретар на Българския работнически синдикален съюз, по поръка на партията той е сред уважаваните организатори на 680 стачки.
Когато оглавява революционните борби се отличава с издръжливост, храброст, гордо понася несгодите, изпитанията на монархо-капиталистическата власт. Безкомпромисно отстоява делото на българската работническа класа. За това е вкаран в затвора по време на първата световна война, заради неговата революционна дейност срещу нея. Специална роля в живота му изиграва ВОСР. През 1921 година партията го изпраща за свой делегат на Третия конгрес на Коминтерна. Там той лично се запознава с Ленин и Сталин които оказват огромно влияние върху неговата революционна дейност.
През 1923 година заедно с Васил Коларов оглавява първото антифашистко въстание в света у нас, за което е осъден на смърт.
В емиграция работи активно в Изпълнителния комитет на Коминтерна. В Германия фашистите му устройват провокация с цел да го уличат като терорист. Но благодарение на неговата интелигентност и смелост той се превръща в герой на международната работническа класа, като морално, на организирания фашистки процес, разобличава действията на немския фашизъм. Там той по най-достоен начин защитава хуления от фашистката сган български народ – българската работническа класа, българските селяни, българската интелигенция. Като подчертава, че диваци и варвари са само фашистите.
Благодарение на мощния революционен протест на трудещите се от целия свят и застъпничеството на СССР, който му дава съветско гражданство, той е освободен от кървавите лапи на фашизма и на 27 февруари 1934 година той пристига в Съветския Съюз.
През следващата година е избран за генерален секретар на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. Георги Димитров работи упорито за създаването на единния пролетарски фронт в международното работническо движение и за обединението в народен фронт на демократичните сили начело с комунистическите партии в борбата против фашизма и войната.
Оглавява твърдия курс на Българската комунистическа партия през 1941 година за въоръжена борба срещу фашизма, който побеждава на 9 септември 1944 година, благодарение настъплението на славната Съветска червена армия.
През 1946 година става министър председател на НРБ като гарантира съюза на работниците и селяните в социалистическите преобразования на страната.
Революционната бдителност, за засилването за която непрекъснато той зове, помогна да се разбият злодейските планове на заговорника Трайчо Костов.
На 2 юли 1949 година след продължително и тежко боледуване Георги Димитров умира в санаториума „Боровиха” близко до Москва.
КОМУНИСТИЧЕСКА ПРАВДА
