Георги Димитров е роден на 18 юни 1882 г в с. Ковачевци в пролетарско революционно семейство. Не може да завърши прогимназия поради бедност и става словослагател в печатница. Работи упорито върху своето мисловно израстване. Влиза в редовете на синдикалното движение на 15 годишна възраст. По-късно става секретар на Печатарския работнически синдикален съюз.
Сериозно влияние върху неговото революционно развитие оказват произведенията на Ботев, Белински, Херцен, Добролюбов, Чернишевски, Писарев, учението на Маркс-Ленин, разработките на Сталин и героичната борба на руската работническа класа.
През 1902 година Димитров става член на Българската социалдемократическа партия, а след една година се включва в борбата срещу общоделството. Работейки съвместно с Благоев, Кирков, Георгиев, при разцеплението той е един основателите на софийската организация на тесните социалисти.
По-късно като член на ЦК на БРСДП(т.с.) и секретар на Българския работнически синдикален съюз, по поръка на партията той е сред уважаваните организатори на 680 стачки.
Когато оглавява революционните борби се отличава с издръжливост, храброст, гордо понася несгодите, изпитанията на монархо-капиталистическата власт. Безкомпромисно отстоява делото на българската работническа класа. За това е вкаран в затвора по време на първата световна война, заради неговата революционна дейност срещу нея. Специална роля в живота му изиграва ВОСР. През 1921 година партията го изпраща за свой делегат на Третия конгрес на Коминтерна. Там той лично се запознава с Ленин и Сталин които оказват огромно влияние върху неговата революционна дейност.
През 1923 година заедно с Васил Коларов оглавява първото антифашистко въстание в света у нас, за което е осъден на смърт.
В емиграция работи активно в Изпълнителния комитет на Коминтерна. В Германия фашистите му устройват провокация с цел да го уличат като терорист. Но благодарение на неговата интелигентност и смелост той се превръща в герой на международната работническа класа, като морално, на организирания фашистки процес, разобличава действията на немския фашизъм. Там той по най-достоен начин защитава хуления от фашистката сган български народ – българската работническа класа, българските селяни, българската интелигенция. Като подчертава, че диваци и варвари са само фашистите.
Благодарение на мощния революционен протест на трудещите се от целия свят и застъпничеството на СССР, който му дава съветско гражданство, той е освободен от кървавите лапи на фашизма и на 27 февруари 1934 година той пристига в Съветския Съюз.
През следващата година е избран за генерален секретар на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. Георги Димитров работи упорито за създаването на единния пролетарски фронт в международното работническо движение и за обединението в народен фронт на демократичните сили начело с комунистическите партии в борбата против фашизма и войната.
Оглавява твърдия курс на Българската комунистическа партия през 1941 година за въоръжена борба срещу фашизма, който побеждава на 9 септември 1944 година, благодарение настъплението на славната Съветска червена армия.
През 1946 година става министър председател на НРБ като гарантира съюза на работниците и селяните в социалистическите преобразования на страната.
Революционната бдителност, за засилването за която непрекъснато той зове, помогна да се разбият злодейските планове на заговорника Трайчо Костов.
На 2 юли 1949 година след продължително и тежко боледуване Георги Димитров умира в санаториума „Боровиха” близко до Москва.
По случай неговата 143 годишнина в-к „Комунистическа правда“ публикува неговата статия във в-к „Работнически вестник“, № 196, 23 февруари 1922 година:
БОРБАТА НА ДЪРЖАВНИТЕ НАЕМНИЦИ
Борбата на държавните наемници, за която комунистическите организации канят да се сплотят всички организации на тия наемници, не е една борба, изолирана от борбата на останалото работничество в страната. Комунистическите организации зоват за една борба, която ще изправи в един общ фронт срещу държавата цялата работническа класа в страната.
Защото ударът върху държавните служители не е изолиран удар, а част от системата, която ръководи стъпките на властниците. В същото време, когато правителството се мъчи да „уравновесява“ бюджета на държавата, като намалява заплатите на чиновниците и служещите и им готви едно масово изхвърляне на улицата, то ограничава до минимум или напълно прекратява разходите на държавата за социалните и културни нужди, за санитарната и благоустройствена грижа. Милиардните разходи в бюджета са насочени за поддържане полицейския и насилнически апарат на държавата и за плащане държавните дългове. А товарът на 4-милиардния бюджет тежи в най-голямата си част върху плещите на работническите и малоимотни маси.
Но ударът върху държавните наемници е и в други смисъл удар върху работничеството в частното производство. Влошаването положението на чиновниците и служещите и проектираните уволнения ще изхвърлят в частното производство хиляди работни ръце. При безработицата в производството това ще улесни капиталистите в усилията им да влошат положението и на работниците в частното производство. По такъв начин се предприема едно общо намаляване на заплатите и влошаване положението на цялата работническа класа.
Напразно общоделските политикани, които искат да спънат общата борба на държавните наемници, интригуват, че тесняците говорели за една борба, изолирана от останалите работници. Комунистическите професионални организации са за това комунистически, защото те са свързани органически с Общия работнически синдикален съюз, който обединява в един блок за съзнателна революционна борба работниците на държавата и на частните капиталисти. Но борбата, към която те зоват държавните наемници, е една обща борба и на всички организации на пролетариата от частното производство още и затова, защото ударът върху държавните наемници е удар и върху цялата работническа класа.
Комунистическите професионални организации на държавните и частните наемници са сплотени в борбата против нападението на властниците. Те предлагат сега тоя фронт да се разшири, като обхване всички държавни наемници. Те искат да се създаде един мощен блок на целия български пролетариат, в който да се разбие ударът на властниците.
Ще посмеят ли водачите на „неутралните“ организации на държавните наемници да отхвърлят поканата за създаване на такъв блок на борещия се пролетариат? Поканата към тях е отправена. Но тя е отправена и към организациите в „неутралните“ организации наемници на държавата. Тия наемници не бива да позволят на своите водачи да осуетят една борба, която единствено може да защити интересите на всички държавни наемници.
КОМУНИСТИЧЕСКА ПРАВДА
