На 18 юни 1882 година в Ковачевци се ражда вожда на Българския народ и БКП Георги Димитров Михайлов. По този случай редакцията на „Комунистическа правда“ публикува неговата статия „Кой управлява България“.
КОЙ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ
От преврата насам нашата страна има всъщност две правителства. Официалното правителство на професор Цанков представлява една външна мантия, зад която се скрива от очите на народа и чуждия свят другото, фактическото правителство.
Това правителство е тъй нареченият „Конвент на десетях“, който се състои от верни хора на Военната лига и „Кубрат“ и действува в споразумение и с помощта на автономистическата десница на Тодор Александров. Тоя „конвент“ се явява нещо като боеви орган на крупния капитал в страната срещу трудещите се маси и техните политически партии и организации и е здраво свързан със същите ония големи банки и експортьорски фирми, които финансираха подготовката и изпълнението на преврата от 9 юни, особено със Сдружението на тютюневите експортьори – най-мощната капиталистическа организация у нас.
„Конвентът на десеттях“ има непосредствено в своите ръце вътрешното министерство чрез генерал Вълков и външното министерство чрез полковник Калфов – трите решающи министерства във всяко правителство. Той има също на своя страна като отдавнашен човек на банковите кръгове самия министър-председател Цанков.
Във всички важни случаи Министерският съвет се поставя пред свършени факти и в ролята на обикновен регистратор на решенията на „конвента“.
Когато някои от министрите се опитват по своя инициатива да прокарат в министерствата си работи, които не са по угода на банките и експортьорските фирми, те биват принуждавани да се отказват от своите мероприятия. В това отношение особено характерни са случаите с издадените наскоро след преврата от радикалския финансов министър П Тодоров наредби по износа и по борсовата спекулация, които наредби биваха на следния ден или съвършено отменяни, или пък коригирани благоприятно за крупните капиталисти и спекуланти като „погрешно отпечатани“ в „Държавен вестник“…
Ето тоя именно „Конвент на десеттях“, инспириран и скъпо заплащан от крупния капитал – български и чужд, старателно зад кулисите, командува политиката и действията на правителството и разполага със свободата, честта и живота на гражданите и със съдбата на страната.
Известното своеобразно и насилствено сливане на партиите народняци, демократи и радикали в „Демократическия сговор“ бе негово дело. Ония от старите партийни водачи, които се опитваха, както се знае, да се противопоставят на насилственото сливане, бързо се отказаха от всяка позиция в тая посока, след като бидоха заплашени с убийства.
Споровете около разпределението на депутатските мандати между партиите на правителствената коалиция и нейните дейци също се уреждаха чрез терористическата намеса на „конвента“. Широкосоциалистическият Централен комитет още на другия ден след прекъсване на преговорите му с „Демократическия сговор“ около подялбата на правителствените депутатски мандати възобнови преговорите и отстъпи от своите прекалени претенции под неговия натиск.
Предприетият на 12 септември т.г. удар срещу Комунистическата партия бе решен и организиран от „Конвента на десеттях“ чрез неговия министър на вътрешните работи генерал Русев и едва след това санкциониран от Министерския съвет.
Масата политически убийства от 9 юни насам и специално през септемврийските събития, както и убийството на Генадиев са също един актив на тоя „конвент“. Специално за убийството на Генадиева, както се узнава от достоверни източници, „конвентът“ се е възползвал от една стара „присъда“ на Тодор-Александровия щаб, която не е могло да бъде изпълнена през 1920-1921 г., а в последствие е била изоставена поради изменилото се политическо положение, без обаче да бъде отменена…
За да осигури и в бъдеще своето положение на фактическо правителство, „Конвентът на десеттях“ днес се опитва да наложи на правителствените кандидати в изборите специални декларации за вярност към „Демократическия сговор“ в бъдещата камара, да се лишават от депутатския си мандат.
Това е то истинското правителство на България, което, стоейки в тъмнината и упражнявайки своята власт зад кулисите на официалното управление, цветните декорации на което управление са „левичарските“ партии на широките социалисти и радикалите, дирижира днешния режим на буржоазно-фашистка реакция.
Разбира се, фактът на съществуванието на едно такова задкулисно правителство, което – трябва да се констатира – в последно време става все по-неудобно дори за известни буржоазни кръгове, които сами се чувствуват вече притиснати от банкерско-спекулантската клика, съвсем не освобождава от отговорност изобщо, нито намалява конституционната и фактическа отговорност на официалното правителство и на всички негови членове за извършените досега злодеяния над трудещия се народ, както и за вилнеющата в настоящия момент черна реакция в страната.
Тъкмо наопаки. Толкова по-голяма е отговорността на Цанковия кабинет, на всички негови членове и на партиите, които го поддържат, загдето те приемат да бъдат проводници и да служат за прикритие на едно подобно терористическо и конспиративно правителство, тъй непоносимо и тъй опасно за народа и страната.
Съществуването на „Конвента на десеттях“ иде само да покаже, че в България вместо едно редовно правителство, опиращо се на широките обществени слоеве, управлява банкерско-спекулантската клика чрез една власт, скрита в тъмнината, неотговаряща пред никого и поради това способна на всички възможни престъпления и авантюри.
Трудещите се избиратели от градове и села и из цялата страна ще имат това предвид, когато правителствената коалиция, отнемайки всяка възможност за свободна изборна агитация и борба, се опитва днес чрез предстоящите законодателни избори да легализира създаденото с преврата от 9 юни управление на банкерско-спекулантския „конвент“ и с толкова по-голяма енергия, издръжливост и упоритост ще продължат своята борба за освобождението на народа и страната от днешното невъзможно и пълно с вътрешни и външни опасности положение и за създаването на една истинска народна власт – работническо-селското правителство в България.
В „Работнически вестник“ (Виенско издание), № 3, 11 ноември 1923 година.
Подпис Георги Димитров
