В горещите юнски дни на 1928г.,в Аржентина,се ражда човек на когото предстои да стане символ за освобождение на народите от втората половина на 20-и век.Неговото име е Ернесто Гевара.В историята той влезе с името Че Гевара,или просто Че.
Световната буржоазия,плащайки на армия от наемни писачи и дърдорковци,винаги се е опитвала да оклевети великите революционери.След смъртта им буржоазията винаги се е стремяла да ги представи или като наивници,или ги е заливала с мръсотия.За какво мразят Че е ясно.Гевара казва: „Да създадем един ,два,три Виетнама!”.Един партизански Виетнам отнема много ресурси от САЩ,от главния бастион на империализма.А ако такива Виетнами станат много,империализмът ще рухне,няма да може да се справи с международната съпротива.Империализмът и неговите слуги виждат своята смърт в многото Виетнами,от там и тяхната ненавист към автора на този призив.Втората група ненавистници на Че Гевара са съглашателите,обичащи да разсъждават за „мирния път” и да си седят на топлите депутатски кресла.Тук нещата са още по-ясни.Образът на Че Гевара не е този образ,който търгашите искат да видят седейки си в парламента.Този образ овладяващ горещите умове на лявата младеж,спира дъха и кръвта в жилите на опортюнистите.Те знаят,че идеите на Че им предвещават скорошно „изхвръкване” от топлите парламентарни столове.
Третата категория ненавиждащи Гевара е свързана с втората-това са буржоазните национал-патриоти.В техния ум не се побира как е възможно да се грижиш не за напълване на джобовете на своята национална буржоазия,а за освобождение на цялото угнетено човечество. „Той е проклет интернационалист”,скърцат със зъби националистите.
Докато младежите само носят фланелките с образа на Че,всички тези ненавистници гледат снизходително.Но когато младежите вземат в ръцете си книгите на латиноамериканският комунист,тези плъхове замръзват от страх,усещайки своята смърт.
И разбира се,всички те,не казват истината защо мразят Че.Вместо това плащат на разни драскачи и плямпала да заблуждават младежите,да им насаждат в главите тезата за неправилността на политиката на „терориста Че”.Наблягат на епизода от гибелта на команданте в Боливия. „Ето,както виждате,нищо не се получи!” „Забравят” за успехите на Кубинската революция или се опитват да противопоставят Фидел и Че. „Ето,революцията се получи при Кастро,в Куба,а не се получи при Че,в Боливия!”Знаят лъжците,че революцията в Куба Фидел и Гевара я правеха заедно.Знаят и това,че експедицията в Боливия Фидел и Че я подготвяха заедно.Ако Фидел беше загинал през 1953г. при щурма на казармата Монкада и за него щяха да пишат: „Имаше такъв авантюрист Кастро,с дебела глава,от това и загина.”Но не загина Фидел нито под стените на Монкада,нито на брега при Сиера Маестра,затова и лъжците се опитват да ги противопоставят с Че.Не е по силите на буржоата да проумеят как е възможно да се откажеш от поста на втори човек в държавата и да отидеш да се сражаваш като партизанин за свободата на народ,далече от твоето уютно място.
Причините за поражението на отряда на Че Гевара в Боливия са изследвани подробно.Неудобна местност,отсъствие на връзка с местното население и лоша координация на действията с другите отряди.И Гевара и братята Кастро останаха живи при разгрома на тяхната група през 1956г.на Сиера Маестра,но те анализираха грешките и причините за неуспеха и си взеха поука. „Врагът ни нанесе поражение,но не ни унищожи.Ние ще се сражаваме и следващият път ще победим”-казва Фидел тогава.Ако не беше куршумът попаднал в краката на Че Гевара,по време на последния бой,в Боливия,то команданте също щеше да анализира допуснатите грешки,да направи съответните изводи и да продължи борбата.
„Аз се заклех пред портретът на др.Сталин,че ще се сражавам,докато не видя унищожен капитализмът”-разказва Че за началото на своята революционна дейност.И много други революционери започват така своята борба и после с чест преминават по своя жизнен път.Сражавайки се в Гватемала,Конго,Куба,Боливия,Че Гевара е разбирал,че всеки момент може да го настигне вражески куршум. „Моето поражение не означава,че няма да има победа.Много са претърпели поражение в стремежа си да достигнат върхът на Земята-Еверест,но в края на крайщата Еверест беше победен!”
На нас,живеещите в 21-и век предстои да покорим Еверест,по пътя към който загина славният и велик борец на революцията-Че! Превод Вл.Цеков
