Коментар по една телевизионна програма заяви, че България е в режим на външно управление, т.е. управляват ни външни сили или по-точно сме колония. А дали ни управляват или разрушават държавата ни, това народът го усеща щом като едни ринат пари с лопата, а други едва изкарват за комата. А защо е така след като България има плодолродна земя, подходящ климат, в индустриално отношение беше на досто пресижно място.
По силата на послушанието след контрареволюционния удар в България се организираха тотално ликвидационни съвети (непознати в никоя страна по света). Само единици селски общности си запазиха кооперативните земеделски стопанства, пъшкайки под ударите на либералната пазарна икономика. А индустриалните предприятия, някои със завоювани солидни места на световните пазари, на брой 2200, по силата на програмата Ран-Ът не само престанаха да произвеждат, но и сградите им са разрушени – да не могат да се възстановят. Кой има интерес от тези действия? Програмата Ран-Ът е подготвена от 35 американски експерти икономисти и те следват ясно интересите на стремящата се към световно господство държава и не допускат някой да им противоречи. Било времето на глобалните обединения според международни наблюдатели. Да, но времето е да се подчиняват на големите империалистически сили и само патриотичните фактори си запазват държавите, а другите, каквито са нашите алчни, продажни властимащи, се съгласяват да унищожат всичко родно. Другите наши братски страни си запазиха и кооперативите и промишлените предприятия, а народът им живее няколко пъти по-добре от нашия български народ.
Като заявяваме, че трябва да заклеймяваме ликвидаторите и подписалите програмата Ран-Ът и да не ги допускаме до управленските структури, предлагаме на читателите си послеслова на книгата-изследване „Криза. Как се прави това” жт Н. Стариков:
Ако не разбирате как е устроен днешният свят, ако основата на вашето разбиране за живота е лъжлива, значи градите къща върху пясък. Неразбирането на причините за събитията, движещите сили и механизмите на световната политика води до неразбиране на целите й. Твърде често може да се чуят наивни разсъждения за това как можело да живеем заедно като приятели. Уви, това е невъзможно (в класовоантагонистичните, експлоататорски общества – б.р) . Рим не може да се споразумее с Картаген. По принцип. Светът е така устроен, че или контролираш нещо, или това нещо го контролира някой друг. Само във физиката съществува вакуум. Контролираш или ти, или конкуренцията. Откажеш ли се от борбата, запееш ли сладките песни за общочовешки дом, за мир по цял свят – това ще завърши със собствената ти катастрофа и с победа за конкуренцията. Политиката си има логика: трябва не само да надвиеш противника, след това трябва да го изтощиш, да го раздробиш и да го подчиниш. Съмнявате ли се? Спомнете си печалната съдба на Съветския съюз. Неговият държавен глава говореше всички тия красиви думи, които обаче нищо не означават за политиците на Запада. Те нямаха намерение да променят нещо при тях, а просто чакаха Михаил Сергеевич да промени всичко у нас, което неизбежно водеше страната към гибел. Историята не познава примери, в които двама равностойни противници да се споразумеят и да съществуват едновременно като равни. Единият винаги подчинява другия.
Със Запада може и трябва да се споразумееш, но с него не е възможно да се споразумеем!
И понеже ние никога няма да намерим общ език по стратегическите въпроси, длъжни сме да го потърсим на нивото на тактическите. Масата за преговори – това е задължителният атрибут на нашите взаимоотношения.
А може би трябваше да се подчиним? Не. Вижте историята – няма и никога не е имало пълноправни партньори сред еднакво силните. Ние сме твърде големи, за да им бъдем сателит; дори да се откажем от досегашното, въпросът за нашето раздробяване и разруха пак ще си остане на дневен ред за тях.
Неразбирането на целите, които си поставят организаторите на световните катаклизми, все едно дали е световна война или икономическа криза, води и до неправилно планиране на действията, които трябва да се предприемат за решаване на проблемите. Така държавният глава на СССР Сталин, за да спре нацизма, трябваше да се „сдружи” със западната демокрация, която направо пред очите му правеше Хитлер все по-силен и гибелен за Русия. А пък сега, ако се следва оскъдната логика на Запада, по-добре е да не се занимаваме с глупости и всичко да правим така, както го правят във Вашингтон. Да проведем свободни избори, да изберем нов парламент. Да не се конкурираме със Запада. Но това оначава да предадем – просто така – на банкерите – владелци на Федералния резерв Русия, която успяхме да спасим от тях с упорит труд. Само че за онзи, който не познава „особеностите на световния ред”, това си остава неразбираемо. А пък и не сме отвоювали Русия докрай…
Ситуацията е несигурна, везните се колебаят. И тогава те правят криза, за да се наклонят везните на историята пак към тях…
Ние сме им нужни, много сме им нужни.
За предстоящата схватка с Китай им трябват воини, много воини. Самите те не обичат да воюват, а след трийсет години – вече няма и да могат.
На тях им трябват нашите полезни изкопаеми, нужни са им на самите тях, и защото не биха ги получили от китайците.
На тях им трябва нашата безкрайна територия, за да има къде да заравят ядрените си отпадъци и други гадости. И наистина, може ли в мъничка Европа да се създават химически сметища и гробници?
На тях им трябва нашата чиста вода. Въобще на тях им трябва всичко, което ние имаме. И също така всичко, което съществува на нашата планета.
Едно не им трябва – ние самите и нашите деца. Нашите възрастни родители – също. Също и гробовете на нашите деди и прадеди. Древната ни история. Всичко това им е излишно и непотребно.
В тази борба не бива да се гледа отстрани. Или си на страната на своята страна, или си на страната на чуждата. Трето няма. Те отдавна са превили главата на своите граждани и сега с все сили пълзят към нашата.
Какво да се прави? Трябва да разберем. Да отворим очи и да напрегнем ум – действията им не са толкова хитроумни, просто не бива да се страхуваме да приемем страшната истина, че околният свят не е такъв, какъвто си го представяме.
Успех на всички нас…
Николай Стариков
