ПОЛИТИКАТА НА УКРАЙНА Е В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА КОЯТО ЩЕ ДОВЕДЕ ДО ВОЙНА
„Живата душа на марксизма е конкретният анализ на конкретната ситуация“ В И Ленин „Ние обявяваме безпощадна война на революционната фраза за революционна война” В И ЛЕНИН
Събитията, ставащи в Новорусия, са много по-сложни, отколкото това се струва на някои наши другари-болшевики. Повърхностното разбиране на въпроса води до грешни изводи и грешни препоръки в действията. Както казваше В И Ленин „Който се хваща за частните въпроси без предварително да е решил общите, той неизбежно във всяка своя крачка несъзнателно за себе си ще се „натъква” на тези общи въпроси. А натъквайки се сляпо на тях във всеки частен случай означава да обрече политиката си от лоша колебливост в безпринципност”.
На практика работата не е в Украйна и не е в Новорусия, а в противоборството на САЩ и Русия, изправяща се след контрареволюцията през 90-те години, след престъпното разрушаване на великата страна от петата колона с активното участие на Запада, начело със САЩ. Ситуацията в Украйна не е регионален конфликт, не е конфликт с една от „суверенните” държави от „преустройственото раждане”. Някои наши другари не виждат ситуацията, както това беше способен да види В И Ленин. Трябва добре да се помнят думите на Ленин, че „Властта може да се вземе с щикове, но само на тях не трябва да се разчита”.
Привържениците на решенията на всички проблеми с военна сила в Новорусия казват: „Обединената армия на ЛНР и ДНР трябва да организира настъпление на запад, да влезне в Киев и да свали хунтата. Атаката срещу бандерофашистката столица трябва да се организира оперативно, без прекъсване, за да не може противникът да организира сериозна съпротива. В ЛНР и ДНР трябва да се проведе всеобща мобилизация, това ще осигури числено предимство на обединените армии срещу войската на хунтата. Освен това, болшинството от трудовото население на Днепропетровската, Запорожката, Полтавската, Черкаската, Харковската, Киевската, Одеската и другите области, от които болшинството са рускоговорящи граждани, навярно ще подкрепят настъпващите войски на ДНР и ЛНР”.
Забележително. Но, нека погледнем. Да сравним върху картата площта на цяла Украйна (разбира се с населението) с ДНР и ЛНР. Препоръчваното от военната стратегия превъзходство в броя на воюващите дори по редица величини не достига. Ще влязат ли във войната Въоръжените сили на РФ? Това е още една илюзия – какво, да не би да става въпрос за Съветската Армия и да неби начело на нея да е Сталин? Как реално стоят тук нещата е изложено в неотдавнашната книга на А А Маевски. В нея се казва, че благодарение на „преустройственото” унищожаване, днешна Русия не е готова да влезе в равностойна схватка със САЩ.
Помощта за населението и армиите на Новорусия е също проблемна. Военната намеса на РФ в конфликта страстно се желае от САЩ и ЕС, вместо възстановяването на Съветския Съюз. Не случайно САЩ изразходиха за неговото унищожаване много трилиони долари.
Войната в Европа винаги е била важен източник за икономически подем и политическа мощ на САЩ. Двете световни войни на XX век доведоха до гигантски поток на капитали и умове в Америка от европейските страни. Всички тези войни бяха провокирани от американската „пета колона” състояща се от контролирани, финансирани, подкрепяни от американските спецслужби и шпиони, олигарси, дипломати, чиновници, бизнесмени, експерти и обществени дейци, както и така наречените неправителствени организации. И днес, сблъскала се с растящите финансово-икономически трудности, САЩ се опитва да разпали в Европа поредната война за постигане на своите цели.
Няколко думи за Минските договорености. Те, с всичките си противоречия и недостатъци, бяха правилното решение за Русия, но не се изпълняват от киевската хунта, изпълняват се само от републиките на ДНР и ЛНР. Престъпните обстрели с далекобойни големокалибрени артилерийски установки, унищожаващи всекидневно мирните граждани на Донбас от Въоръжените сили на Украйна, продължават без прекъсване. Същността на тези договорености за ДНР и ЛНР е в отдиха, укрепването на силите и консолидацията. Ясно е, че те не могат да действат постоянно! Нещо повече, Киев целенасочено се подготвя за много сериозни военни действия против въстаналите жители на Донбас. Въпреки договореностите ВСУ продължават да прехвърлят тежко въоръжение на предните гранични линии, а общият брой на украинските военни стана 50 000 човека. Усилените групировки на ВСУ предприеха редица атаки около Донецк с цел да пробият отбраната на опълченците и да започнат улични боеве в самата столица на ДНР. Цели 2 седмици се водят боеве в Марьинка. В резултат на тези боеве украинските военни загубиха около 400 човека и бяха ранени хиляди. Опълченците успяха да удържат позициите си, но и сред тях загубите се оказаха също значителни.
Да, днешната ситуация е неустойчива. Какви са възможните варианти за развитие на събитията? Първи вариант – запазване на днешната ситуация за продължително време – „ни добро, ни лошо”. За Новорусия такъв вариант е лош. Това е опасен застой на революционния процес. Втори вариант – киевската хунта се решава да плюе на Минските договорености и да премине в тотално настъпление. От гледна точка имиджа на Киев – това е чиста загуба, даваща на РФ възможност да прехвърли Въоръжените сили за „спасяването на хиляди живота на жени, старци, деца от бандите на фашистките млади-националисти”. И накрая, третият вариант – радикална промяна на ситуацията в самата Украйна. Възможно ли е това? Преди година в Киев се извърши военен преврат. Фашистката хунта начело с Порошенко, Яценюк, Тягнибок, Турчинов, използвайки терористите от „Свобода” и „Десен сектор”, под знамето на фашистките слуги от времето на Великата Отечествена война, свали законно избрания президент и правителството. Те се възползваха от недоволството на украинския народ срещу управлението на тъпия и жаден олигарх Янукович и неговата клика. При това той прояви пълно бездействие и нерешителност срещу терористите от необандеровските въоръжени формирования. Грешката на ръководството на Русия беше признаването на новата киевска власт начело с Порошенко на основата на нелегитимните, проведени с груби нарушения на Конституцията на Украйна, с участието на нищожен брой от населението, с фалшифициране на резултатите от изборите. За победата на тази афера беше извадена от строя електронната система за гласуване и за това броя на гласувалите беше взет „от тавана”. Киевският Майдан беше организиран от САЩ и новият президент на Украйна Порошенко назначен също от САЩ. За едногодишното управление на Порошенко реалната заплата на украинците падна с 30%. Раждане, умиране, женитби, болести, почивки, пътуване с автомобил – всичко това стана разкош за болшинството украинци. Икономиката стагнира. Катастрофално девалвира националната валута. Регулаторът се бори с черния курс на валутата, като активно използва печатницата, унищожавайки златновалутните резерви. Върховната Рада разреши на правителството да не плаща външните дългове на частните кредитори. Следващият етап може да бъде техническият дефолт, в резултат на което ще се стигне до блокирането на поредния транш от МВФ. Извършва се чудовищно разграбване на страната от олигарси, изнасящи награбеното в чужбина и рязко с рязкото обедняване на населението.
От социалното допитване на TNS, публикувано в края на май, само 8% от гражданите оценяват работата на Петър Порошенко и на украинското правителство удовлетворително. Политиката на Президента се одобрява от 17% украинци, от нея са недоволни 51%. Но има и друг рейтинг – скрит, в който се оценява дейността на опозицията. По данните от априлското допитване през 2015 г. ако парламентарните избори се проведат през близките почивни дни, първо място би заел „Опозиционният блок”, Блокът на Петър Порошенко – второ, „Самопомощ” – трето.
Както съобщава одеското издание „Таймер”, известният „връзкаджия” Саакашвили казал: „Ако падането на икономиката на Украйна изведнъж спре, и тя започне да нараства всяка година с 4%, то след 20 години ние ще постигнем нивото на 2013 година. Едва след две десетилетия ние ще се върнем на равнището на икономическите показатели на Янукович”. Днес Украйна е най-бедната страна в Европа, подчертал той.
Михаил Погребинский, директор на Института за политически изследвания и конфликтологии (Киев) пише: „…Какво да говорим за осигуряването на украинците с лекарства – десетки хиляди хора се оказаха без жизнено необходимите медицински средства поради безотговорността на ръководството на Министерството на здравеопазването. А кой е главен там? Главен е внесеният от Грузия историк Александър Квиташвили. От неговите достойнства е известно само, че е учил в САЩ, знае не лошо английски и другарува със Саакашвили. За този разгром на Министерството на здравеопазването, който той успя да причини само за месец и половина нашето правителство трябва да му издигне паметник. Най-вероятно Квиташвили ще бъде уволнен”.
И така, докога ще се запази днешното положение? До предсрочните избори за Върховната Рада, които могат да се състоят още през ноември на 2015 година? „Не изключено е, че точно така ще стане. Но ще получим ли такъв състав на Върховната Рада, в която ще можем да съставим умерено болшинство, ориентирано за постигане на компромис в Донбас и изобщо – за провеждане на реалистична вътрешна и вън;на политика”? Съмнително е. „Нещо повече от това, аз съм почти уверен, че и в новия състав на парламента ще бъде доминиран от коалицията на „партиите на войната”. И то не защото обществото е ориентирано за война. Напротив, по мнението на последното, майското допитване до общественото мнение, проведено от Центъра „София”, повече от 60% от запитаните са склонни да постигнат мир дори с цената на загуба на част от територията си, например, Донбас”.
За радикални промени не могат да станат поради умората на населението от войната, икономически провалената политика на властите, увереността на голямата част от гражданите, че „страната се движи в неправилна посока”. За това е необходимо пълното преформатиране на общественото съзнание, а не простото разочарование от днешните ръководители на страната. Необходимо е решително преразглеждане отношението за самата идея на Майдана, отказване от илюзорните цели.
Наистина, има и втори вариант. Ако не може по правов път, то по какъв може да се излезе от задънената улица, в която вкараха страната Майдана и дошлите на неговата вълна новите – стари политици? Може би по начина по който дойдоха, тоест, чрез бунт и държавен преврат? Този вариант е малко вероятен сега, макар, че много няма да се съгласят с нашето твърдение.
Привържениците на нов бунт се основават на нарасналото протестно настроение, влошаващите се икономически и социални проблеми и т.н.т. Народът, казват, вече да търпи не може. Но народът може да търпи и още, понеже за успешен преврат всичко това не е достатъчно. Трябва финансиране, необходим е контрол над СМИ, необходимо е предателство на част от управляващите, необходима е външна подкрепа – всичко, което беше през есента на 2013-та и което едва ли ще стане в близко време, независимо от наличността на „обективните предпоставки”.
Оценявайки перспективите на ситуацията в Украйна трябва, разбира се, да отчете, че страната е „събрана” от части с различно историческо минало, с различен социален състав. И тук не става дума само за огромната част от рускоговорящото население в Голяма Новорусия от Харков до Одеса, но и за националните малцинства в другите региони, гравитиращи към Русия. Да кажем, че на 13 юни 2015 година в г. Мукачево проведе първото си работно заседание Координационният Съвет на руските организации от Закарпатието (КСРОЗ), създаден на 14.03.2015 година. В заседанието взеха участие редица руски организации. Проведе се обсъждане на близките акции и мероприятия на КСРОЗ, насочени за осигуряване на правата, свободите и безопасността на руските общини в Закарпатието. В резултат на тези обсъждания на КСРОЗ, прие Декларация за първостепенните задачи и дейностите на структурите влизащи в нейната организация. В тази Декларация, в частност, се съдържа критика на политиката на киевските власти и конкретно Президента Порошенко. В Декларацията, в тази връзка, се казва, че решаването на кризисните проблеми в Украйна ще помогне за придобиването на различните региони в страната и, в частност, на Закарпатието на статус на специална самоуправляваща се територия. За Закарпатието основата за решаването на тези проблеми са резултатите от Закарпатския областен и Береговския районен референдуми през 1991 година, когато повече от 90% от населението на региона гласуваха за получаване на автономен статус на Закарпатието. В Декларацията се съдържа призив към Съвета на Европа, ЕК,ОБСЕ и ООН, както и към Парламентите на Унгария, Чехия и Словакия, да обърнат внимание, че киевските власти, независимо от исканията на руското, унгарското и другите национални малцинства в Закарпатието, се отказват от сътрудничество с тях и не признават резултатите от референдумите. КСРОЗ, освен това, прие решение да оглави процеса за създаване на органи за самоуправление на руснаците в Закарпатието.
Сега за външната политика, поради която,всъщност, се създаде прословутият Майдан. „Що се отнася за членството в ЕС, ние трябва ясно да отбележим, че европейска (за Украйна) не съществува” – заяви в края на май Президентът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Можем да разберем Президента: не ни трябват бедняци, нашите ни стигат!
Реакцията на Вашингтон за ситуацията в Украйна. Както заяви, фалшифицирайки фактите, в понеделник, 15 юни, официалният представител на Белия дом Джош Ернест: „Ние както и преди сме обезпокоени от постоянния поток военно оборудване и военнослужещи от руската страна на границата с Украйна”. По думите на представителя на Белия дом, има „много доказателства”, че руските военни помагат на опълченците в Донбас, което говори за „за активна намеса” на Русия в конфликта в Украйна. Ернест подчерта също, че Украйна не може да разчита на такава подкрепа от САЩ, понеже тя не е член на НАТО. Той напомни, че Вашингтон има ясни задължения пред съюзниците си от НАТО, но „с Украйна ситуацията е малко по-друга”. В същото време Ернест увери, че Вашингтон подкрепя териториалната цялост на Украйна и е готов да и се окаже военна и финансова помощ. По време на визитата си в Киев на 18 юни група сенатори от САЩ начело със сенатора Джон Маккейн, обещаха на Порошенко САЩ да доставят на Киев летателна техника и подкрепа, както финансова, така и икономическа, и политическа.
Резюмирайки ситуацията в Украйна, виждаме,че тя не е устойчива, стабилна, нито в икономическо, нито във вътрешно и външно политическо отношение. Сериозно раздвижване е напълно възможно.
Анализирайки конфликта в Украйна – Новорусия не трябва да се отдалечава от това влияние, което оказва върху него фундаменталното преустройство на международните отношения, основният момент в който е борбата около специалната роля на САЩ, около многополярния свят, възникнала след разрушаването на Съветския Съюз. Тук трябва да прибавим и енергичното излизане на КНР като световен лидер, и в определена степен, политиката на Путин, неговата борба за нарастване на политическото влияние на Русия на международно равнище по пътя на активното и участие в разширяването на сферите на влияние и състава на политико-икономическите блокове като ШОС, БРИКС, Евразийския политически Съюз и др. Процесът на фундаменталното преустройство на международните отношения и нарастването на авторитета на Русия беше демонстриран и на Международния Икономически форум в Санк-Петербург от 18-20 юни, преминал под патронажа на Президента В Путин. Забележително беше, че на този форум руската либерална идея и изградената икономика на Русия по законите на либерализма показаха своята несъстоятелност и вредност за Русия… Целта на САЩ в украинския конфликт е ясна: да укрепи претенциите си за еднолично управление на света. „Ние, САЩ, решихме, какво ще стане с Украйна – ще бъде както кажем ние. На всяка цена. Няма да има никакво пребалансиране на световните отношения”. В започващата предизборна президентска надпревара последните декларации на кандидатите за президенти на САЩ както от демократическата партия, така и от републиканската са насочени, преди всичко, против Русия, което е нагледно потвърждение на антируската насоченост на висшите американски кръгове, слугите на които ще участват в президентските избори.
В политиката не може да се правят илюзии. Както казваше Ленин: „…Марксистът при отчитането на момента трябва да изхожда не от възможното, а от действителното”. Путин е буржоазен Президент на буржоазната държава – РФ. Но ако ние се ограничим само с това – ще направим грешка. Трябва ясно да разбираме – доколко всяко действие, всяка инициатива на Путин се съотнася с нашите, комунистически цели! Ще противоречат ли? Ще благоприятстват ли?
Конкретно, по въпроса за връщането на Крим в състава на Русия. Руските либерали – проамериканската пета колона – надигнаха див вой за „руския империализъм”, „за агресията на РФ”. На това може спокойно да се отговори: имаше референдум. Населението на Крим в голямото си мнозинство одобри излизането от Украйна, и присъединяването му към РФ. Това е реализиране на практика на правото на нацията на самоопределение, фиксирано в Устава на ООН. Пък и самото хрушчовско предаване на Крим на Украйна беше в нарушение на Съветската Конституция. На последвалите икономически санкции против Русия от страна на САЩ и ЕС, Русия не можеше да не отговори с контра санкции.
Как населението на РФ реагира на икономическите санкции? Проведеното в Русия изучаване на общественото мнение от агенцията Associated Press и Националния център за изучаване на общественото мнение, без съмнение, шокира Белия дом и американския елит. Допитването показа, че 81% от руснаците подкрепят Президента Владимир Путин. Според разбиранията на Запада, дните на Путин като Президент трябваше да са преброени: рублата се обезцени два пъти, икономиката е в криза, а украинската криза превърна Русия в международен парий. Но американските експерти са принудени да признаят: руснаците могат да преживеят, това което другите нации не биха могли. „Могъществото на руснаците е в това, че те могат да издържат това, което би съкрушило другите народи” – такова мнение изрази Джордж Фридман, американски политолог, ръководител на разузнавателно-анализаторската организация „Стретфор” след пътуването му до Москва. Тук, разбира се, е важна не само популярността на Путин, а това, че болшинството от народа можа да се извиси над краткосрочните икономически трудности, разбра, че има много по-големи ценности като Родината и достойнството на страната. В работите на Путин може да се забележи и вниманието му към заместването на вноса със родни стоки (т.е. – реализира сталинската опора в собствените сили) и рязката „реакция” срещу клеветниците на историята на страната, за великия подвиг на съветския народ във Великата Отечествена война. Всичко това са полезни моменти в плановете за извеждането на страната от „опеката” на Съединените Щати, от влиянието на човеконенавистническата либерална идеология. Излизането от буржоазната идеология по неволя връща хората към класовата, към идеологията на хората на труда. Тук вече трябва да се постави въпроса: защо работникът, или ученият, получават за труда си по 20-30 хиляди рубли на месец, а дебелите „мениджъри” по няколко милиона?..
Какви действия на руските комунисти ще бъдат полезни и правилни в плановете за развитието на ситуацията в Украйна и Новорусия? Трябва настойчиво да се иска от ръководството на РФ:
– ясна дипломатическа борба за пълно и точно спазване на Минските споразумения от киевската хунта и преди всичко въпросите за прекратяване на огъня и извеждането на тежкото въоръжение от границите на противодействие;
– оказване на действена многостранна подкрепа на борещия народ на Новорусия за укрепване на отбранителната способност, стабилизиране на икономиката – осигуряване на нейната самодостатъчност, подобряване на жизнените условия на населението. Новорусия трябва да стане пример за цялото население на Украйна за успешна борба за неотменимите ѝ права, икономическите права и правото на самоопределение – съгласно Устава на ООН!
По отношение на борещият се народ на Донбас трябва:
– да се оказва на комунистите от Новорусия всестранна идейна, организационна, по възможност материална помощ, обединяване с тях на интернационалните усилия в общата борба за братска дружба между народите, за възстановяване на нашата обща Родина – Съветския Съюз;
– да се разяснява на народа, че само социализмът е способен да освободи света от въоръжените конфликти и да осигури мирното съществуване на народите;
– да се разяснява на народа историческата неизбежност на пролетарската революция и да се готви за нея.
Допълнение към горе казаното. Нашата оценка за Минските договорености от 12 февруари 2015 година беше дадена в Декларацията на ЦК на ВКПБ от 27 февруари 2015 година. В нея се отбелязва,че „Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките смята, че в преговорите в Минск се обсъдиха пътищата за урегулиране на последствията на кризата в Украйна. При това главният въпрос е политически, без решаването на който конфликтът на Юго-Изток в Украйна не може да бъде потушен, в Минск той остана не разгледан”. Той и не може да се разгледа в „нормандския формат”.
В заключителната част на нашата Декларация се казва: „Ние смятаме, че без политическо решение на кризата в Украйна, предполагаемото сваляне на необандеровското правителство в Киев, устойчив дълговременен мир в този регион не може да бъде установен”.
В Декларацията на ЦК на ВКПБ се казва също, че Минските договорености са рамкови, те са много неопределени и изпълнението им в създадените условия е проблемно.
В нашата Декларация специално се подчертава, че: „Подписаният под натиска на Путин върху ръководителите на ДНР и ЛНР Захарченко и Плотницки на 12 февруари 2015 година „Комплексни мерки…” изобщо игнорират волеизявлението на народа на Донбас, изказано на референдумите. Мъглявите и витиевати фрази за така наречената „децентрализация” няма да се приеме от жителите на Донецк и Луганск, и това задължително ще налее масло в огъня на гражданската война в Украйна. Отсъствието на ясни и недвусмислени изрази за признаването на руския език като втори държавен език може да направи позициите на страните непримирими”. Това наблюдаваме сега.
Ние подкрепяме ширещите се изказвания на прогресивните сили в света, против разгарянето на III световна война, против империализма и против проявите му на гол национализъм, шовинизъм и фашизъм.
В това сложно време остават внимателните думи на И В Сталин, казани през 1952 година: „Много е вероятно, че съвременното движение за мир, като движение за запазване на мира, в случай на неговия успех може да доведе до предотвратяването на войната, за временната и отсрочка, към временното запазване на този мир, към оставката на войнствените правителства, готови временно да запазят мира… За да се унищожи неизбежността на войната, трябва да се унищожи империализма”.
В нашето сложно време – времето на реставрацията на капитализма в бившите съветски републики, както и в Русия и активизирането на световния империализъм – актуалността на стратегическата цел на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките е за възстановяването на Съветската власт като диктатура на пролетариата, социализма и възраждането на СССР. Тя всеки ден расте.
Ленинград, 24 юни 2015 година превод Милчо Александров
