СПАС СПАСОВ
В миналия брой на вестника писахме, че единствения смисъл на сключеното от правителството с ЦЕБ суапово споразумение би бил внушаване на сигурност спрямо финансовите пазари. Обаче както често се случва, особено на това правителство, резултатът беше точно противоположен: нуждата от подкрепа от страна на ЦЕБ беше изтълкувана като сигнал за недостатъчна стабилност и вместо да поевтинее взимания от правителството нов дълг, той поскъпна.
Под натиска предимно на ресторантьорския и хотелиерския бизнес прибързано бяха смекчени антиепидемичните мерки, което доведе до стремително увеличаване на броя на заразените. Така страната ни от сравнително сигурна стана рискова (за разлика от Гърция), което вече се отразява на международния туризъм – вече е налице първият отказан чартърен полет. И сега вместо да изчисляват „загубите” от увеличеното разстояние между масите, собствениците на заведения са изправени пред вероятността за ново спиране на „бизнеса” им. Вече писахме, че мярката „60:40” е изцяло в полза на „работодателите”. Друго, което направи правителството за ресторантьорите е намаляването за тях на ставката на ДДС от 20 на 9%. Какъв ще бъде ефектът от това? Заведенията купуват стоки с включен ДДС от 20%. Примерно за закупена минерална вода за 100 лв. включеното в тях ДДС е 20 лв. Ако заведението продаде същата вода на клиентите си за 200 лв., дължимото ДДС ще бъде 18 лв., т.е. освен 100% печалба, заведението трябва да получи обратно от бюджета 2 лв. ДДС. Значи те не само изобщо няма да плащат данък, но и ще получават от бюджета част от платеното от доставчиците им. Ето на това се казва далавера, пардон, „подкрепа за бизнеса”. БКП по принцип е за цялостно премахване на ДДС, но това ще бъде в условията на обществена собственост. А сега държавата според израза в романа за Дон Корлеоне „си потапя човката” във всяка една покупка! С намаленото ДДС се целяло и „изсветляването” на този бизнес – т.е. самата държава е наясно, че той масово укрива данъци и вместо да направи необходимото, за да ги събере, тя узаконява вършените престъпления. А тези бизнесмени и без друго съвсем не са за оплакване. Не случайно в началото на кризата варненска хотелиерка каза: „Погледнете колко струват само часовниците на ръцете ви!”.
Друга „антикризисна” мярка на властта е въвеждането на условие за получаване на социални помощи полагането на труд вече не в обществена полза, а за частни земеделски фермери. Т.е. за да получат мизерните социални помощи безработни ще трябва да работят за фермерите при заплащане далече под минималната работна заплата. А това е още по-голямо изостряне на експлоатацията!
За да изпълни условията за влизане в „чакалнята за Еврозоната” властта закупи акции от частна търговска банка по цена два и половина пъти над борсовата. В същото време мажоритарните собственици на банката (които нямат право да бъдат нейни управители, защото са били такива на фалирала, разбирай ограбена – дали не и от тях? – банка) тънат в невиждан разкош, разполагайки с луксозни имоти не само в България, но и в Лондон, Барселона, Дубай; частен самолет и яхта, чиято обща стойност далеч надхвърля необходимото за капитализация на банката. Но защо да се разваля „рахата” на банкерите, когато за това могат да платят най-бедните европейци?
`След 30 годишни усилия най-после беше доказано либералното заклинание, че „държавата е лош стопанин”. Окончателно беше одобрена концесията за летище София при цена в пъти по-ниска отколкото щяха да са приходите за периода на концесията дори при сегашното ниво на приходи и далече по-ниска от цената на концесията за летището в Белград, въпреки, че Сърбия не е член на ЕС и пътникопотокът през нейното летище е значително по-малък от този на софийското. Но лош стопанин е само буржоазната държава, защото създава с обществени средства „бизнес” и го дава за експлоатация на частни лица. А доколкото той остава държавна собственост, на синекурни постове в „бордове на директори” се назначават функционери на партиите от властта, чиято единствена дейност, освен получаването на тлъстите хонорари, е да се грижат за източването на съответното предприятие в посока на собствените им партийни каси. За разлика от това, при социалистическата държава резултатите от дейността на предприятието се използват за задоволяване на потребностите на обществото.
Колкото и разнопосочни да са „антикризисните” икономически мерки на правителството, общото в тях е, че те са хаотични и некомпетентни и изцяло в интерес на „бизнесмените”. До кога ще бъде търпяно това?
