В едно от изданията на вечерните новини по БТВ говорителката В.Петрова без капка свян окачестви десанта на съюзническите войски през Втората световна война в Нормандия през юни 1944 г. като „повратна точка в хода на войната”.
Не е възможно да се разобличи докрай лакейската роля на водещи, журналисти, историци и прочие в капиталистическото общество, без да се разкрият философските основи и класово-политическите цели на техните лъжи. Враговете на историческата истина като правило не се изказват открито, но в този случай надминаха и себе си. Като се стремят да намерят и привлекат на своя страна онези, които биха повярвали на техните измислици, буржоазните идеолози и историци често прибягват до използването на понятия, вече познати и разбираеми за широките народни маси. Обаче в тези понятия те влагат съдържание, което изопачава същността на разглежданите явления. На формалната логика отдавна е известна такава грешка като подмяната на понятията. Буржоазните идеолози използват този метод напълно умишлено и най-вече при изясняването на събитията от Втората световна война и ролята на отделните страни за победата над хитлеристкия блок. В първите години след войната трудно им се удаваше да пробутват своите фалшификации, защото от една страна военното поколения беше още живо и не можеше да бъде измамено, и от друга – Съветският Съюз не позволяваше това. Сега нещата са коренно различни. СССР го няма, а военното поколение си отиде. Затова и фалшификациите стават все по-безсрамни и цинични.
Безспорните факти, отразени в материалите на добросъвестните историци, отдавна доказаха, че съветската армия от първите до последните дни на Великата отечествена война привлече върху себе си главните сили на армиите от оста /Германия, Япония и Италия/, нанесе на агресорите значително по-големи загуби, отколкото съюзниците в западна Европа и Африка. Истинските данни за Втората световна война по един или друг начин достигат до читатели и телевизионните зрители и е трудно да се скрие, че Съветският Съюз като се сражаваше с врага на огромен фронт почти четири години и удържа победа, внесе решителен принос в усилията на антихитлеристката коалиция и фактически в единоборство разгроми Германия.
Но западът чрез своите лакеи твърдо се е заел да фалшифицира тотално историята. За тази цел още от миналия век се използва концепцията за „повратните” или „ключовите пунктове” през Втората световна война. Нейните основи се крият в дълбоките древни корени на военното изкуство. В онези времена, когато съдбата на войната често е зависела от главното сражение, военната теория е издигала, и не без основание, положението, че победата спечелва този, който владее ключовия пункт на неприятеля или държи ключови позиции.
Наистина, до появата на масовите армии, когато пълководецът можеше да обхване с един поглед цялото бойно поле, в много сражения съществуваха такива пунктове, които служеха за опора на цялата бойна линия. С появата на огромни армии, далекобойна артилерия, железопътни линии и телеграфни връзки, когато фронтът на сблъскването се разшири, на различни участъци от бойната линия започнаха да се провеждат големи операции – ключовите позиции загубиха своята по-раншна роля, стана невъзможно те да бъдат предвидени с достатъчна достоверност. Явно по отношение на самите бойни действия тази концепция не издържа критика и е остаряла.
По различен начин се отнасят към нея буржоазните историци и идеолози, когато става дума не за самата война, а за нейните резултати и последствия. Като служат на политиката и интересите на господстващата класа, те са готови да преразглеждат в желаната насока всяко историческо събитие. Така беше възстановена – вече не на бойните полета, където всички експерименти са рисковани, а на страниците на печата и на телевизионния екран концепцията за „ключовите” или „повратни” пунктове.
Същността на тази буржоазна концепция се изразява в това, че съвършено различни по мащаби, значение и последствия военни действия и операции се приравняват и уеднаквяват. Това особено ярко се вижда при разглеждането на мястото и ролята на различните фронтове през Втората световна война. Привържениците на тази теория по същество не разглеждат въпроса за решаващия фронт на борбата против въоръжените сили на фашисткия блок. Процесите на войната се изучават извън връзката с хода на събитията на главния театър, т.е. на съветско-германския фронт. На читателя и зрителя се натрапва ограничена точка на зрение за войната, всяка страна имала „своя” война, свои повратни пунктове. Като определят субективно „ключовите” пунктове на войната, буржоазните автори не дават и не могат да дадат научна картина на войната.
Тази концепция има няколко варианта. Един от тях е за „равния принос” на армиите на съюзниците за поврата във войната. Без да се осмелят напълно да премълчат или отрекат историческото значение на победата на Съветската армия при Сталинград, буржоазните историци се опитват да я принизят, като я приравняват със сраженията при Ел-Аламейн в Тунис /1942-1944 г./ и при атола Мидуей през юни 1942 г. и даже с още по-незначителни стълкновения.
Любим похват на буржоазните автори все по линията на тази концепция е промяната на реда на събитията. Така например бригадният генерал П.Янг пише: „Коренният прелом, настъпил в онези дни, когато Монгомери стана победител в битката при Ел-Аламейн, когато Айзенхауер със своите войски направи десант в Африка, когато руснаците след историческата отбрана обкръжиха немците на Волга”.
На читателя и зрителя, които не познават истинските мащаби и резултатите от тези сражения през войната, може би подобна грешка ще изглежда като истина. В нея ролята на Сталинград в съветско-германския фронт пряко не се отрича, запазена е и хронологията на събитията, но е нарушено най-същественото – частните победи на английските и американските войски в Северна Африка, станали възможни само благодарение на това, че главните сили на германските войски бяха се оказали в безнадеждно положение на Източния фронт, се обвяват за равноценни с битката при Сталинград.
Към малко по-различен вариант на концепцията за „ключовите” пунктове на войната се придържа военният историк Б. Пиг. Той издига теорията за „последователната верига” на преходните моменти на войната. Според тази версия Англия е извършила прелома във войната. От резултатите на „битката за Англия”, пише Пит „зависеше съдбата на цялата християнска цивилизация”. Следователно по онова време Англия изиграла решаваща роля във Втората световна война. „След това – пише той – решаващите битки се преместиха в периферията на Европа.” Авторът забравя, или по-точно скрива факта, че всички сражения на съветско-германския фронт се водят не на периферията, а в самия център и в източната част на Европа.
Група историци и военни изследователи прилагат концепцията за „ключовите” пунктове към действията на различните видове въоръжени сили, към различните сфери на войната. Едни смятат, че решаващи за хода на войната са морските сражения, други – че решаващи са въздушните битки. Сега се възвеличава ролята на десанта в Нормандия.
И така, разновидностите на концепцията за „ключовите” пунктове са много, но същността е една – това е средство в ръцете на безсъвестните фалшификатори на историята, което те използват за да омаловажат ролята на СССР в борбата против фашистките агресори през годините на Втората световна война. Тази концепция е издигната в противовес на безспорното положение на марксистката историческа наука за коренния прелом в хода на Великата Отечествена война и Втората световна война като цяло, за решаващото значение на победите при Москва и Сталинград за цялата световна война. Обаче нито самата концепция, нито нейната аргументация са достатъчно убедителни, даже от позициите на буржоазните идеолози, затова се появяват все нови и нови варианти.
Задачата на комунистите и по-конкретно на историците-марксисти се състои в разобличаването на всички опити на империалистическите идеолози и на техните лакеи от печата, радиото и телевизията да принизят героичния подвиг на съветския народ, който отстояваше завоеванията на Великата октомврийска социалистическа революция и на социализма и изпълняваше своя интернационален дълг, да разкриват несъстоятелността на стремежите на буржоазните историци да приравняват великите победи на съветската армия с действията с ограничена цел на армиите на САЩ и Англия, с второстепенните събития от войната.
Вл. Цеков
