(Въпроси от теорията: война, империализъм, отечество, справедливост)
Всесъюзната Комунистическа партия на Болшевиките още от основаването си (8.11.1991г.) водеше, води и ще води непримирима борба против опортюнизма в комунистическото движение. Ние водим борба както против десния опортюнизъм, така и против „левия”. Привържениците на десния опортюнизъм се отказват от социалистическата революция и диктатурата на пролетариата, участват в буржоазните избори, за смесена икономика, включително за частна собственост върху средствата за производство. Десните опортюнисти, заблуждавайки трудещите се, твърдят, че завоюването на голям брой места в буржоазния парламент, може да промени курса на страната към социализма (подобна тактика В И Ленин наричаше „парламентарен кретенизъм”).
Към тези партии принадлежи, преди всичко, КПРФ – лидер на десния опортюнизъм на територията на СССР. ВКПБ постоянно обръща внимание на трудещите се за ренегатско-предателската дейност на Зюганов в Думата. Към нея се присъединяват КПБ(Белорусия), КПУ(Украйна), работеща днес в полунелегални условия срещу необандеровския режим и други партии.
Но, както отбеляза Н Андреева на II конгрес на ВКПБ: „Нарастваща опастност за комунистическото движение в страната днес представлява „левият” опортюнизъм, критиката на който до сега е недостатъчна и трябва да се развие. Левичарството днес е тясно свързано с троцкизма, който рязко се активизира върху територията на СССР”.
Тези „ура-болшевики”, са политически невежи, често необмислено използват отделни възгледи от марксизма-ленинизма, без да отчитат политическите условия в момента. През последните години на ВКПБ не веднъж и́ се наложи да се сблъсква с такива кресльовци, както на територията на СССР, така и зад граница, които изкривяват правилната позиция на марксизма, че пролетариите нямат отечество в буржоазното общество, като го използват към сегашната ситуация, когато агресивният блок НАТО пълзи на изток и се стреми да унищожи Русия като независима държава. Те твърдят, че и в Русия, и в САЩ на власт е едрия олигархичен капитал, затова на тях им е безразлично, кой ще победи.
Представяме на вашето внимание статията „Войните – справедливи и несправедливи”, написана в навечерието на II световна война, в която се дава ясен отговор на посочените дърдорковци и кресльовци, представляващи съвременният „ляв” опортюнизъм, т.е. неотроцкизма.
От редакцията на в-к „Вперёд”
В обстановката на новата империалистическа война въпросът за характера на войната в съвременната епоха придобива извънредно важно значение. Между другото „Широко разпространение придобиха извращенията на марксистко-ленинските възгледи по въпроса за характера на войната в съвременната епоха, неразбирането на разликата между справедливите и несправедливите войни, неправилният възглед на болшевиките, е сведен до този на пацифистите” (Постановление на ЦК на ВКП(б) от 14 ноември 1938 година).
Отделни другари не разбират, объркани са по въпроса за възприемането на отечеството. Понятието „отечество” те противопоставят на понятието „родина” и стигат до изобщо неправилния извод: родината, казват, е географско понятие, а отечеството е политическо понятие. Такова опростяване, когато понятието „родина” се свежда до мястото на раждане, неизбежно води до твърдението: щом като пролетариата при капитализма няма отечество, то той има родина, която трябва да защитава при всички исторически условия.
Каква е общата формула на марксизма по въпроса за отношението на пролетариата към „отечеството” в условията на господството на буржоазията?
„Работниците, – четем в „Комунистическия манифест”-нямат отечество. На тях не може да им се отнеме това, което нямат”. Това е общият възглед на марксизма по отношение на работническата класа към буржоазното отечество, който е абсолютно правилен. Строят на наемното робство, на капиталистическите окови и гнет не може да бъде отечество на работническата класа.
Буржоазното отечество е отечество на капиталистическото потисничество, а буржоазията е заклет враг на работническата класа и трудещите се маси, те не могат да бъдат в едно отечество с експлоататорите (запазената орфография<правописа МА> на оригинала е от 1939 год-ред.).
Само революционното сваляне на властта на експлоататорите и установяването на диктатурата на пролетариата, ще избави човечеството от гнета на капиталистическото робство. Само в условията на съветския строй, при социализма, работническата класа и трудещите се придобиват истинско отечество, в което те са стопани на всички материални и духовни богатства, стопани на съдбата си. Само в условията на СССР трудещите се придобиха истинско отечество, истинска, а не фалшива родина. „В миналото, казва другарят Сталин, у нас нямахме и не бихме могли да имаме отечество. Но сега, когато свалихме капитализма, а властта е работническа, ние имаме отечество и ние ще защитаваме неговата независимост”(И Сталин „Въпросите на ленинизма”, стр.445).
Великата Октомврийска социалистическа революция даде на работниците и трудещите се от всички страни социалистическо отечество – Съветски Съюз, защитата на който е дълг и чест на целия международен пролетариат.
Общата формула на марксизма „Работниците нямат отечество”, изказана от великите основоположници на научния комунизъм Маркс и Енгелс преди повече от 90 години не е мъртва застинала догма, тя не може да се използва механично като се разпространява върху всички частни и конкретни случаи от живота.
В своят блестящ доклад на XVIII конгрес на партията другарят Сталин, развивайки и обогатявайки марксистко-ленинската теория за държавата, формулира новата теория за социалистическата държава в капиталистическо обкръжение, където дава гениален пример как да се използват и развиват в бъдеще общите ръководни възгледи на марксизма в новите конкретни условия.
В „Комунистическия манифест” става дума за задачите на пролетариата в борбата с капитализма, за разрушаването на буржоазното отечество там, където вече са назрели условията, при които буржоазното отечество е изиграла своята историческа – прогресивна роля.
Става дума не за прогресивния, а за реакционния, изживял времето си капитализъм, за епохата на социалистическата революция.
В условията на господството на буржоазията, отношението на пролетариата към въпроса за защита на отечеството зависи от принципната му позиция към дадената война. Без дълбокото разбиране на характера на епохата, цялата същност на войната, нейните причини същност и цели, не може да се установи правилната позиция по въпроса за защита на отечеството.
„Въпросът за отечеството…- казва Ленин – не може да се поставя, като не се взима предвид конкретно-историческия характер на дадената война (В И Ленин, т.XVIII, стр. 69).
Болшевиките не са пацифисти, противници на всяка война и на лозунга „Защита на отечеството” при всички условия. Болшевиките са противници на завоевателните, империалистически войни, при които фразата за защитата на отечеството е заблуда за народа.
Развивайки марксистко-ленинското учение за войната, „Кратък курс по история на ВКП(б), със сталинска яснота и дълбочина се казва, че войната е два вида:
„а) справедлива война, незавоевателна, освободителна, имаща за цел цялостна защита на народа от външно нападение и от опитите за неговото поробване, или освобождаването на народа от робството на капитализма, или, най-накрая, освобождаване на колониите и зависимите страни от игото на империалистите, и
б) несправедлива война, завоевателна, целяща завоюването и поробването на чужди страни, чужди народи”.
Това сталинско указание за двата вида войни ни дава ключа за решаването на въпроса за защитата на отечеството. Ако войната се води от исторически прогресивната класа, революционната класа, против националното поробване, против капитализма, защитата на отечеството в такава война е необходима и законна. Ако войната се води от реакционната класа за целите на поробването на други народи, за поробването на трудещите се, с цел ограбването и преразпределението на света, то фразата за защитата на отечеството е недопустима и е измяна на народа.
Гнусните троцкистки провокатори и шпиони, агенти на буржоазните разузнавания твърдят, че работническата класа ще отрича защитата на отечеството при всички условия. Заедно с лъже миротворците, проповядващи „мир без значение какъв”, те разоръжават демокрацията и помагат на капиталистите и тяхната разбойническа политика на грабеж и насилие.
В условията на господството на буржоазията работниците нямат отечество, но на работническата класа не е безразлична съдбата на своя народ, на своята национална култура. На трудещите е скъпо миналото и настоящето на своята страна, нейната независимост, материалните и културни ценности, създадени с техния труд, пот и кръв. На работническата класа не е безразлично в какво „отечество” ще живее, във фашистка, разбойническа Япония или в буржоазно-демократична Америка. На пролетариата съвсем не му е безразлично, каква буржоазия стои начело на „отечеството” и се разпорежда със съдбата на неговата страна – националната или чуждата. Затова войната за национална независимост, войната за революционна защита на отечеството е необходима и законна.
В несправедливата, завоевателна, антинародна война болшевиките са решителни противници на лозунга „Защита на отечеството”. Несправедливата война винаги се съпровожда с политиката на грабеж и насилие. Тези антинародни войни и защитата на отечеството в тях е пряка измяна към собствения си народ. Към такъв род войни се причисляват всички колониални грабителски войни, с които е толкова богата историята на капитализма. Към този род войни спадат тези на империалистическите държави за разделянето и преразпределянето на света, реакционните войни на умиращата буржоазия за завладяването и заробването на чужди страни и народи. Несправедлива, контрареволюционна е всяка война против пролетарската революция, против отечеството на победилия социализъм.
Към войните, в които защитата на отечеството е необходимо и законно, са национално освободителните войни в условията на умиращия капитализъм.
Начело на националните движения, по правило, заставаше някога буржоазията, оглавяваща борбата срещу феодалния ред. Но победата на буржоазията тогава означаваше победа на новия обществен строй – буржоазната демокрация. Тази победа не освобождаваше пролетариата и трудещите се, но тя създаваше историческата почва и условия за това освобождение. Победата на буржоазията беше победа на нова обществена формация, която създава големи възможности за освободителна борба на народа.
Защитата на отечеството в национално-освободителните войни не означава защита на своята национална буржоазия и нейните права да потиска народа. Пролетариатът, защитава отечеството си в тези войни, изхождайки не от буржоазните подбуди. Той защитава обществено-политическите условия за развитие на своята освободителна борба, и въпросът за отечеството тук е подчинен на интересите за развитие на борбата срещу буржоазията.
Маркс и Енгелс смятаха, че поражението на Наполеон III във войната през 1870-1871 години създава по-добри условия и големи възможности за освободителната борба на работническите класи на Германия и Франция. Затова, изхождайки от интересите на класовата борба на пролетариата, Маркс и Енгелс препоръчват на немските работници да се присъединят към националното движение на своя народ. При това те подчертават разликата между национално-германските династическо-пруските интереси.
Маркс и Енгелс изучават в дълбочина характера на франко-пруската война, внимателно следят за хода на нейното развитие и за нарастващото движение против Наполеон III. Веднага след неговото сваляне от власт и установяването във Франция на република, Маркс и Енгелс агитират за прекратяване на войната против революционна Франция, за почетен мир с френския народ.
Историята знае много справедливи, революционни войни. Като войната на френския народ, против реакционната монархическа Европа през 1792-1793 години. Тези войни продължават политиката на революционна Франция, те отбраняват завоеванията на революциите против феодално-монархическа Европа.
Справедлива, народна беше войната на великия руски народ против опитите за поробване на нашата родина от Наполеон Бонапарт през 1812 година. Това е била велика отечествена война, свързана с интересите на целия народ. Владетелят на европейските короновани дворове, пълководецът на велика армия – Наполеон започва несправедлива, грабителска война с руския народ. Посяга на независимото национално съществуване на нашата родина, той се опитва да я превърне в едно от неговите наследства. Имайки пред себе си заплахата от унизително робство, целият руски народ се вдига на отечествена война. Това е била една от великите победоносни епопеи в руската и световна история.
Справедлива е била в средата на XIX век революционната война на Гарибалди, този смел вожд, гениален народен стратег, който „с такъв блестящ успех изважда меча си за делото на италианското единство и независимост” (К Маркс и Ф Енгелс. Съч., т.XII, ч. II,стр.144).
Национално-освободителната война, отечествената война на испанския народ срещу Наполеон през 1808-1811 години е била героична война.
Управляващите класи на стара Испания, феодалната камарила начело с кралица Луиза, нейния фаворит Мануел Годо и крал Карл IV предават своя народ. През 1807 година те влизат в заговор с Наполеон срещу испанския народ, предавайки страната си на ограбване от чуждите хищници.
Но свободолюбивият народ на Испания не е искал национално робство. Той организира и въоръжава цялата страна, издига от своите среди блестящи вождове-пълководци и отстояват независимостта на родината си.
Войната на Испания против Наполеон е била справедлива, народна, отечествена война, война за свобода и независимост, срещу външно поробване на народа. Защитата на отечеството в такава война е била законна и необходима.
С отечествената, национално-освободителна война започва историята на съвременния американски народ. „Това е била война на американския народ против разбойниците англичани, потискащи и държащи в колониално робство Америка, както потискат , както държат в колониално робство сега тези „цивилизовани” кръвопийци стотиците милиони хора в Индия, в Египет и по всички краища на света” (Ленин, Съч., т.XXIII, стр.176).
Национално-освободителните войни са типични за епохата на настъпващия капитализъм (1789-1871). В тези войни марксизмът признава защитата на отечеството и разграничава исторически прогресивните от реакционните класи, водещи войните.
Но не всички войни през тази епоха са били национално-освободителни и са имали справедлив характер. Заедно с тях са се водили и реакционни, династични, колониални войни.
„Пропагандист и агитатор на РККА” №17,септември 1939 година
превод Милчо Александров
