Историята на човечеството е безброй жестоки действия, извършени от империи и империалистически сили: от Римската империя до завоюването на Америка.
Системно унищожаване на индианците от Северна Америка. Етнически прочиствания и робство на колониите в Африка.
Втора световна война: 60 милиона жертви в т.ч. десетки милиони в Съветския съюз.
Нацистки концентрационни лагери на смъртта: ликвидирани повече от 6 милиона души, считани за „нисши раси”.
Атомна бомба над Хирошима: 150 000 жертви.
Агресия на САЩ срещу Виетнам: 6 милиона мъртви.
Брутална агресия и системна блокада на Израел срещу Палестина: Изгнание на повече от 6 милиона палестинци. Повече от 15 хиляди убити цивилни палестинци.
Всички тези факти с техния обхват и последици представляват ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ЧОВЕЧЕСТВОТО (ДЕ ЛЕСА ХУМАНИДАД).
Изразът „ДЕ ЛЕСА ХУМАНИДАД“ подчертава сериозността на престъплението, което се извършва не само срещу едно лице, а срещу самия човешки род.
Обхватът на този вид престъпления има тройно измерение: жестокост срещу човешкото съществуване; атентат срещу човешкото достойнство; и унищожаване на човешката култура.
Престъпленията срещу човечеството са извършени от управлението на една държава или от лица, които действат, поощрени от тези управляващи или с техните толерантност, помощ и съучастие.
Те са насочени срещу цивилното население заради социални, политически, икономически, расови, религиозни или културни причини.
Блокадата на Съединените щати срещу Куба: ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ЧОВЕЧЕСТВОТО
Документ разсекретен през 1991 г., подписан от заместник-държавния секретар Лестър Д. Малори, с дата 6 април 1960 Г.:
„Единственото възможно средство за да се изолира вътрешната подкрепа е чрез разочарование и обезсърчаване, основани недоволството и икономическите трудности… трябва да се използва незабавно каквото и да е средство за да се отслабва икономическия живот на Куба. Най-големият удар ще бъде спирането на парите и доставките за Куба, за да се намалят реалните и паричните заплати, което да доведе до глад, отчаяние и сваляне на правителството“.
САЩ анулира закупуването на 700 хиляди тона захар от Куба. Купуваха от Куба 3 119 655 тона.
16 юли 1960 г.: Куба одобрява закон No. 851 относно национализациите.
26 американски компании, в това число всички захарни предприятия: Юнайтед Фрут Къмпани, ЕССО стандарт Оил, Дивижън Куба; Тексас Къмпани Уест Индисес; Sinclar Cuba Oil Co. С.А., Кубинската електрическа компания и Кубинската телефонна компания.
Национализации с антиимпериалистически характер: Отговор на агресиите на САЩ и да се ликвидира частната капиталистическа собственост.
20 януари 1962 г.: Джон Ф. Кенеди става президент на САЩ. (наследник на Айзенхауер. (1953-1961).
3 февруари 1962 г.: официализиране на блокадата.
07 февруари 1962 г.: Президентски указ 3447. Президентът Кенеди узаконява постоянното ембарго срещу Куба. Забрани целия внос на стоки от кубински произход в САЩ и целия износ на стоки от САЩ за острова.
За шест десетилетия блокадата е причинила на Куба загуби, възлизащи на 933 милиарда и 678 милиона долара.
Годишната стойност на блокадата представлява за Куба около два пъти повече от необходимото за пълното развитие на нейната икономика.
Стойността на блокадата за 2018 г.: 4 милиарда и 321 милиона
Хранителна промишленост и селско стопанство: 347 милиона 598 хиляди долара.
Образование: 2 млн. 832 хил. 830 долара.
Култура: 35 млн. 314 хил. долара
Съгласно устава на Международния наказателен съд: престъпления срещу човечеството са всички действия, извършени като част от широко или систематично нападение срещу цивилно население.
Системният характер на блокадата срещу Куба, което води до големи щети и вреди на кубинското население, го превръща в масово престъпление и придава характер на престъпление „срещу човечеството“.
Сред престъпленията срещу човечеството се откроява поради своята жестокост ГЕНОЦИДЪТ. Определен за първи път от полския евреин юрист Рафаел Лемкин, в книгата му „Властта на оста в окупирана Европа“, публикуван през 1944 г., геноцид е:
„Изпълнението на координирани действия, насочени към унищожаването на ОСНОВНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА ЖИВОТА на национални групи с цел ЛИКВИДИРАНЕТО ИМ.“
През 1946 г. резолюция 96 на Общото събрание на ООН за първи път се определя термина „ГЕНОЦИД”.
„ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ГЕНОЦИД: отричане на правото на живот на ЧОВЕШКИТЕ ГРУПИ, независимо дали тези расови, религиозни, политически, или от друг тип групи са били напълно или отчасти унищожени; и последователно, като престъпление, извършено срещу правото на което и да е място”.
Престъплението геноцид остана включено в определянето на престъпления срещу човечеството. Резолюция 96 на ООН стана Конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението геноцид, приета от Общото събрание на ООН в резолюция 260 А (III) от 9 декември 1948 г., която влезе в сила през 1951 г.
В момента геноцидът се третира от Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид 1948 г. и от Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) от 1998 г. (влязъл в сила през 2002 г.). Двата международни инструмента дават идентично определение:
Ще бъде прието като „геноцид“ което и да е от следните действия, извършени с цел да се унищожи изцяло или отчасти на национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
А) убийство на членове на групата;
Б) сериозно увреждане на физическото или психичното състояние на членовете на групата;
- C) умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи физическото й унищожаване изцяло или отчасти;
Г) мерки, предназначени за предотвратяване на ражданията вътре в групата;
Д) прехвърляне насила на деца от групата в друга група.
Заедно с геноцида се наказват и други свързани престъпления, които са във връзка с извършването на геноцид, прякото и публично подбуждане, желание и съучастие.
Блокадата е масивно, просташко и системно нарушение на човешките права на всички кубинци.
Блокадата води до престъпно поведение от страна на правителството на Съединените щати, което заради обхвата и съдържанието си може да се нарече „геноцид“.
Блокадата е препятствие пред международното сътрудничество.
Блокадата, упражнявана в пълно нарушение на международното право, е имала за цел умишлено да наложи на кубинския народ условия на живот, които са му причинили огромни човешки, материални, икономически и финансови щети.
Блокадата срещу Куба: Една от най-несправедливите, жестоки и продължителни системи от едностранни санкции, която е била използвана срещу която и да е страна.
26 пъти Общото събрание на ООН се е произнесло с голямо мнозинство срещу щатската блокада срещу Куба.
СТИГА БЛОКАДА НАД КУБА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ
2018 – 189 СТРАНИ ГЛАСУВАХА СРЕЩУ БЛОКАДАТА
Принцип на суверенно равенство на държавите: Право да решава свободно своите външни и вътрешни дела, без да се нарушават правата на други държави или на международното право.
Принцип на неизползване на сила или заплаха със сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на друга държава или по друг начин, несъвместим с целите на ООН.
Принципа за мирно уреждане на спорове, за да не застрашават мира, международната сигурност и справедливостта.
Задължение за ненамеса във вътрешните работи на държавите в съответствие с Хартата на ООН.
От гледна точка на международното право и на частното международното право (приложимостта на закона в пространството), екстериториалността на правилата на блокадата срещу Куба е напълно незаконна.
Нито една държава няма законодателно право да издава норми, които да важат извън нейната територия, освен по личен характер, свързани с правата и задълженията на гражданите си.
Икономическата, търговската и финансовата блокада не е двустранен въпрос между САЩ и Куба.
Нейният екстериториален характер продължава и се прилага стриктно, с пълна безнаказаност и в открито нарушение на международното право.
Екстериториален характер на блокадата.
Финансово преследване на банки от трети страни.
Налагане на нови глоби на банкови институции.
Между 2017 и 2018 г. 100 банки отмениха техните операции с Куба.
Нарушава индивидуалните права на американските граждани, които не могат да посетят свободно Куба.
Забранява на чуждестранните физически или юридически лица да поддържат свободно търговски отношения с трета страна (Куба).
Прилага се със задна дата на вече минали и произнесени дела от най-висшия съд в САЩ.
Отрича идеята на така наречените бащи-основатели на нацията и държавата, като концентрира в изпълнителната дела и действия на законодателната власт като регулиране на външната търговия, и приписване на прекомерна власт на президента.
На 12 март 1996 г. президентът Бил Клинтън подписа обществения закон № 104-114, „Закон за кубинската кубинската свобода и демократичната солидарност (Закон свобода) от 1196 г.“, популярно известен като Хелмс-Бъртън по името на неговите спонсори републиканци: сенатор на Северна Каролина, Джеси Хелмс и представителя на Индиана, Дан Бъртън.
Законът Хелмс-Бъртън узакони блокадата срещу Куба и засили екстериториалния му обхват.
Законът Хелмс-Бъртън представлява директна атака срещу суверенитета на Куба и нейната политическа и икономическа система.
Законът Хелмс-Бъртън се състои от 4 члена:
Чл. I Цели да засили международно блокадата и икономическите санкции срещу Куба.
Чл. II Създава план за политически „преход“ в Куба и за намеса на САЩ в нашата страна.
Чл. IV забранява влизането в Съединените щати на ръководителите и техните семейства и на собственици на институции, които „търгуват“ с национализирани или отчуждени имоти.
Чл. III постановява, че ищците на имоти, които са били национализирани или отчуждавани в Куба, включително и тези, които по това време не са били американски, трябва да бъдат защитени. Постановява възможността да съдят в американски съдилища институции, които вършат „трафик“ с тези имоти. Тази възможност е била спряна от 1996 г.
Чл. III от закона Хелмс-Бъртън има за цели:
Икономическо задушаване на Кубинската революция.
Да възпрепятства икономическите, търговските и финансовите отношения на Куба с трети страни и да пречи на нейните способности за привличане на преки инвестиции на чуждестранен капитал за развитието й.
Възнамерява да отнеме на Куба нейното богатство, инфраструктура, обработваема земя, индустрия, минерални ресурси, енергийния потенциал и основите, върху които се развиват науката и технологиите и се предоставят услугите на населението.
Законът Хелмс-Бъртън почива върху две основни ЛЪЖИ: национализациите, извършени малко след революционната победа от януари 1959 г., са незаконни или неправилни, и че Куба представлява заплаха за националната сигурност на САЩ.
Кубинските национализации бяха проведени при стриктното спазване на Кубинската Конституция, съгласно международното право.
Всички национализации включваха справедливи и адекватни компенсаторни процеси, които правителството на САЩ отказва да разгледа.
Куба постигна и уважи глобални споразумения за компенсация с други нации, които днес инвестират в Куба като Испания, Швейцария, Канада, Великобритания, Германия и Франция.
Плановете на последователни американски администрации да свалят кубинската революция, които се изразяват в геноцидния характер на блокадата и на закона Хелмс-Бъртън фигурират в годишния контекст за да се прилагат срещу Куба и срещу Венецуела.
ПРОТИВ ЕДНОСТРАННИТЕ САНКЦИИ И ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ:
ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА СОЛИДАРНОСТТА И ЗАЩИТА НА ИСТИНАТА!!!
