На 23 юли на гарнизонното стрелбище в София са разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Антон Попов, Георги Минчев.
В течение на един век българското общество е обливано от чести вълни на политическа конфронтация и насилие със загърбване на конституционния и законов ред в страната. Столицата е основна арена на противоборствата. Хиляди знайни и незнайни човешки съдби са прекършени, а страдалците са много повече. Десетки години българите са принудени да забравят вкуса на свободата и са подложени на принуда и насилия. По онова време поетът Никола Вапцаров написа стихотворението „Родина”:
Тежи ми, Родино,
Кошмарно, жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те питам –
всичко това
за теб ли бе нужно,
кажи?
И се чуват гласове за помирение от хора, опетнили името си, за да се спасят от позора, че са унищожили герои, рискували живота си за Родината.
И при наличието отново на възраждане на античовешки фашистки сили за унищожаване на народа, на Родината ни, да заявим: Хора, почетете и помнете героите! Да продължим техните идеи – да се борим срещу античовешкия капиталистически ред – за справедлив социализъм – за
Свободи! Равенство! Братство!
За негово величество Човека!
Без власт и богатство за шепа хора –
самопровъзгласени, себеизбрани,
от алчност и злоба изтъкани…
