Днес е Световният ден на околната среда. Този екологичен празник, предназначен да привлече вниманието към екологичните проблеми, се отбелязва ежегодно на 5 юни. Създадена е от Общото събрание на ООН през 1972 г. Оттогава този ден се превърна в символ на борбата за опазване на природата и устойчивото развитие.
Може би за някого това ще бъде откритие, но СССР беше пионер в решаването на много екологични проблеми. Още през 1924 г. е създадено Всеруското общество за защита на природата. Идеята за такава организация беше одобрена от тогавашните ръководители на Народния комисариат на образованието Анатолий Василиевич Луначарски и Надежда Константиновна Крупская. Членовете на дружеството засаждаха дървета, събираха семена, почистваха извори и рекички, създаваха училищни лесничейства. Благодарение на тях се появиха много специално защитени природни територии, много от които съществуват и днес. Още през 1960 г. в СССР е приет закон за защита на природата.
Така наречената „кръгова икономика“, за която само се говори на Запад, до голяма степен беше внедрена в СССР. Всички, които са живели в СССР, си спомнят, че тогава са предавали отпадъчна хартия, бутилки, парцали, събирали са скрап и други вторични суровини. Вярно, че по отношение на нивото на опаковката СССР не стоеше много добре, но от друга страна имаше много по-малко боклук, отколкото сега.
Същото може да се каже и за качеството на хранителните продукти. Да, синкавото и невзрачно съветско пиле изглеждаше нещастно в сравнение със сочното капиталистическо пиле, напомпано с хормони. Е, фактът, че беше екологично чисто, разбирането за това не дойде веднага …
Разбира се, Съветският съюз имаше и сериозни екологични проблеми, свързани с ускорената индустриализация, без която страната нямаше да оцелее. Но те биха били решени в плановата икономика. Темата за екологията в края на 80-те обаче беше използвана и от новоизпечените „демократи“ за подкопаване на социализма. Въпреки това, ако руският капитализъм успя да реши някои от съществуващите екологични проблеми, това беше само чрез пълния колапс на някои индустрии …
Същото може да се каже и за глобалната ситуация като цяло. Например само 100-те най-големи компании са отговорни за 71% от глобалните емисии. Въпреки това, буржоазните правителства по света се надпреварват да намалят данъците върху тях. И ако вземете пластмасовата индустрия по света, в продължение на десетилетия тя е била разрешена да работи с минимални правителствени регулации. И в обобщение: „Производството и потреблението на пластмаса се превръща във важен двигател на климатичната криза. Нещо повече, пластмасовите отпадъци, особено от пластмаса за еднократна употреба, се натрупват в сметищата, край пътищата и в реките, които носят огромни количества пластмаса в океана.
И това не е изненадващо. Капиталистът винаги и навсякъде ще се стреми да извлече максимална печалба, независимо от последствията. Следователно в рамките на капитализма никога няма да е възможно да се преодолеят екологичните проблеми. Нашата планета може да бъде спасена само чрез научно планиране на производството и икономическата дейност на човека, като се вземат предвид всички последствия за природата. В елементите на пазарната икономика, при запазване на частната собственост върху средствата за производство, конкуренцията и стремежът към печалба, такава организация на човешкия живот просто не е възможна.
Или както каза бразилският синдикалист и природозащитник Чико Мендес: „Екологията без класовата борба е градинарство!“
Алексей Альокин РКРП-КПСС – превод Милчо Александров
