ТАКА ИЗГЛЕЖДА БЪЛГАРСКИЯТ „ЗЛАТЕН ЛЕВ“ ОТ 1939 ГОДИНА!
(При 200 000 болни от туберкулоза има само 4 санаториума)
Така изглежда статистиката от кирпичено-цървуленото царство на мизерията, за което напоследък все по-често ни лъжат, че било страна на всеобщото благополучие.
Забелязал съм, че авторите, които пишат статии с такива лъжи, показват само снимки на богаташи и техните къщи в центъра на София отпреди 1944 г. Защото останалата част на България през онази епоха тъне в ориенталска мизерия. Кал, бълхи, одрипани хорица, тъмни криви улички и неугледни къщички. Електричеството и водопроводната мрежа са нещо непознато. Вода се налива от селски каменни чешми и кладенци, а хората се къпят два пъти в годината – на Гергьовден и на Димитровден. Улиците тънат в кал до коляно и в огромни локви, някои от които не изсъхват и в най-горещите дни на годината.
Някога дядо ми разказваше, че на съседната улица имало толкова голяма и дълбока локва, че една вечер някакъв пиян тип се удавил в нея. На сутринта само цървулите му стърчели над водата.
Такава е била разкошната мизерия в царска България, за която все по-често ни лъжат, че била богата и развита страна на всеобщото благоденствие.
Николай Александров
