АЛЕКСАНДАР ТИМОХИН
Атаката на украинските диверсионни сили срещу авиацията за далечни полети поставя два важни въпроса пред руските въоръжени сили. Как да се компенсират бойните загуби в тази техника, които са неизбежни във всяка война? И как трябва да изглежда пилотираната бойна авиация за далечни полети в ерата на господството на безпилотните летателни апарати?
Бомбардировачите играят критична роля във войните почти от самото им създаване. Именно тежките ударни самолети на САЩ оставят Вермахта без гориво до края на войната през 1944 г.
А бомбардировачите през 1945 г. първо удушават Япония, залагайки морски мини в пристанищата и отрязвайки страната от доставки на храна, а след това започват да сриват град след град със земята. По време на бомбардировките над Хирошима Япония е загубила над 600 промишлени предприятия. 17 града, включително Токио, са частично или напълно унищожени, смъртта на японската икономика става факт.
Но всичко това си има цена. Огромен брой бомбардировачи са свалени. В някои дни загубите над Европа са десетки самолети.
В Корея, където СССР и САЩ се озоваха на противоположните страни на фронта, известната съветска атака с изтребители МиГ-15 над граничещите с Китай райони на 12 април 1951 г. струва на американците три свалени и три тежко повредени бомбардировача B-29. Тези самолети продължават да търпят загуби.
Във Виетнам първият дебют на американските B-52 също завършва със загуби; в продължение на няколко години тези самолети са пренасочвани към Лаос и Камбоджа, където целите им са беззащитни. Има много примери, включително от по-късни войни. И нашият пример с украинския саботаж сега също е сред тях. Бомбардировачите могат да бъдат загубени във войни, това е аксиома. Проблемът е, че днес е невъзможно да се произвеждат в такива количества, че да могат да бъдат ударени от противника.
В момента в Русия се реализират два проекта. Първият е перспективният комплекс за далекобойна авиация (ПАК ДА). Вторият проект е възраждането на производството на Ту-160 във версия Ту-160М2. Приетите на въоръжение типове самолети обаче се изграждат много дълго поради сложността на конструкцията – и са много скъпи.
Има и друг въпрос, който не може да бъде пренебрегнат. Веднага след загубата на „стратезите“ започнаха да се чуват гласове, че така или иначе пилотираната авиация е остаряла и сега всичко ще се решава от дронове.
Наистина, интегрирането на безпилотните летателни апарати в бойната практика е належащ въпрос. Но през 30-те години на миналия век СССР смяташе, че танковите части не се нуждаят особено от артилерия, тъй като танковете имат собствени оръдия. Загубите на съветските танкови екипажи, възникнали поради това погрешно схващане, бяха огромни. Същото важи и за авиацията.
В Русия „стратезите“ в момента изпълняват една задача – изстрелване на крилати ракети по цел от безопасно разстояние. Такъв бомбардировач наистина може да бъде заменен от дрон.
Но задачите на тежката бомбардировъчна авиация не се ограничават само до изстрелване на крилати ракети. Екипажите на американските B-52 някога са излизали на дуел със зенитно-ракетни дивизиони – самолети срещу зенитни артилеристи, стрелящи по тях. В Ирак тези самолети са работили с бомби по цели, включително са пробивали към тях на малка височина. Те са изпълнявали задачи по военноморско разузнаване в океана. Те са покривали цели в Лаос с тежки бомби и са смилали виетнамска пехота на прах с „килими“ от малки бомби, които са пускали десетки тонове наведнъж. Те са полагали минни полета от въздуха.
B-52 е основното средство за полагане на морски мини в стратегически мащаб. Последният път, когато американците са практикували дистанционно пускане на плъзгащи се морски мини в Балтийско море, е бил тази година.
В същото време, дроновете могат да бъдат изключително полезни за поддръжка на бомбардировачи, например като средство за разширено разузнаване, разширяване на радарното поле, като изтребител, покриващ ракети „въздух-въздух“. Дроновете могат да се използват и за метеорологично.
Може да се каже, че в идеалния случай бомбардировъчното звено трябва да включва безпилотни летателни апарати. Но те по принцип няма да заменят напълно пилотираните самолети.
По този начин Русия се нуждае от пилотиран стратегически бомбардировач. Но кой? И тук си струва да се обърне внимание на гражданския сектор. Ако на всеки шест години се произвеждат по два Ту-160М2, тогава за 18 години са построени 232 самолета „Сухой Суперджет“.
Съветският тежък бомбардировач Ту-16 летеше уверено на ниска височина и по този начин можеше да избегне откриване от наземния радар. Нов самолет с нормална аеродинамична конфигурация също ще може да прави това. И да управлява бомби от голяма височина, включително с модули за планиране и корекция, и да изстрелва крилати ракети от безопасно разстояние.
Той може да бъде направен да не се съобразява с условията на базиране, способен да лети с обикновено реактивно гориво, разпръснато по граждански летища. Може да бъде въоръжен с ракети въздух-въздух и отбранителни лазери за самозащита. Може да управлява дронове от борда, да зарежда гориво по време на полет. Може да прави много други неща, които Ту-95МС и Ту-160 не могат.
Такъв самолет ще изглежда скромно на фона на футуристичния американски B-21. Въпреки това, ще има много от тях и като цяло тези бомбардировачи могат да бъдат превърнати в много по-страшна сила от съвременната руска стратегическа авиация.
Превод от в-к „Взгляд“ Милчо Александров
