Живеем във време, когато паметници на Сталин отново се издигат в различни градове на Русия, Дмитрий Медведев публично почита Сталин, Дмитрий Песков говори положително за примери за упоритостта на Сталин по време на войната, а летището във Волгоград се кръщава „Сталинград“.
Очевидно по време на въоръжената борба срещу фашизма в Специалната военна операция трябва да се признаят уроците на историята и ролята на главнокомандващия във военните операции.
На 22 юни 1941 г. нацистка Германия вероломно напада Съветския съюз. И. В. Сталин оглавява Народния комисариат на отбраната и Съвета на народните комисари. В СССР е създаден Държавният комитет по отбрана. Йосиф Висарионович Сталин става и негов председател. Той е и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на СССР.
Изглежда, че въз основа на задълженията, възложени на държавния глава във военно време, вече може да се заключи за неговия изключителен принос. Но длъжността не винаги съответства на трудовата дейност. А предубедените антисъветски пропагандисти, започвайки с Хрушчов на 20-ия конгрес, от десетилетия се опитват да ни убедят в своите заблуди и откровени лъжи.
Американският професор Гроувър Фър подробно изучава доклада на Хрушчов за Сталин на 20-ия конгрес. Анализирайки всяка теза, авторът стига до заключението:
„Сред всички, които могат да бъдат проверени, всяка една се оказва невярна. Както се оказва, Хрушчов не казва нищо за Сталин и Берия в речта си, което да се оказа вярно. Целият „затворен доклад“ е изтъкан изцяло от измислици.“
Книгата на Гроувър Фър „Антисталинистката подлост“ е написана по такъв начин, че в първата част се анализират тезите от доклада на Хрушчов и се обосновава тяхното несъответствие с реалността, като се посочват всички източници. А втората част съдържа източниците, на които той се позовава (да, можете сами да прочетете оригиналните източници).
Разбира се, след публикуването на такъв систематичен изследователски материал, единственото нещо, което може да се противопостави, са доказателства за фалшифициране на оригиналните източници. От 2007 г., датата на публикуване на книгата на руски език, няма такива примери.
Гроувър Фър, между другото, анализира следните тези на Хрушчов на 20-ия конгрес:
А) „Загубата“ на способност от Сталин да управлява в началото на войната. Хрушчов твърди, че след първите поражения във войната Сталин изпада в отчаяние и спира да ръководи страната, но това се опровергава от множество свидетелства. Дневникът на посетителите на кабинета на Сталин в Кремъл, мемоарите на Жуков, дневникът на Димитров и други документи потвърждават неговата дейност от първите дни на войната, включително 29-30 юни, когато подписва директивата за партизанското движение и участва в създаването на Държавния комитет по отбрана. Антикомунистическите историци се опитват да използват липсата на записи в продължение на два дни като доказателство за „прострацията“ на Сталин, но фактите сочат за неговата непрекъсната работа.
Б) Сталин е „безполезен военен лидер“. Хрушчов твърди, че Сталин не е разбирал реалната ситуация на фронта. Маршалите Жуков, Василевски и Голованов обаче опровергават тези твърдения, подчертавайки компетентността на Сталин като главнокомандващ.
В) Сталин „планира военни операции, използвайки глобус“. Хрушчов твърди, че Сталин е планирал военните операции, използвайки глобус, позовавайки се на предполагаем разговор с Василевски, но това твърдение е откровена лъжа, неподкрепена от никакви доказателства. Многобройни военни лидери отхвърлиха този мит с възмущение, превръщайки го в една от най-абсурдните измислици в доклада на Хрушчов.
За подробно описание на контрааргументите прочетете книгата на Гроувър Фър „Антисталинистката подлост“. Горещо я препоръчвам, помага да се изчистят историческите заблуди.
За 80-годишнината от Победата изучих обръщението на Върховния главнокомандващ на въоръжените сили на СССР Йосиф Висарионович Сталин по радиото на 3 юли 1941 г.
Първото нещо, което привлича вниманието, е самото обръщение: „Другари! Граждани! Братя и сестри! Войници на нашата армия и флот! Обръщам се към вас, приятели мои!“ Йосиф Висарионович се обръща към всички като към приятели, включително и към вярващите. Само в религиозните среди се използва обръщението „Братя и сестри“. Руската православна църква не е била в редиците на пацифистите, а е призовавала хората да се организират, да водят въоръжена борба срещу фашизма, да защитават Родината от нашествениците и е пропагандирала партизанското движение. Много духовници са получавали държавни награди за своите героични дела. За съжаление е имало и предатели, които са преминали на страната на врага.
Тази реч на Сталин по радиото е практически наръчник за борба срещу фашизма. Ще цитирам няколко ключови момента:
„Няма непобедими армии, колкото и хвалебствено да говорят за себе си. Победената армия на Наполеон е пример за това. Колкото и силен да е врагът, ние можем да победим.
Открояват се 2 точки във всяко движение (диалектика): какво спечели всяка страна и какво загуби всяка страна от нападението на Германия?
Какво спечелихме, като сключихме пакт за ненападение с Германия? Осигурихме на страната си мир за година и половина и възможността да подготвим силите си за съпротива, ако фашистка Германия рискува да атакува страната ни в нарушение на пакта. Това е категорична победа за нас и загуба за фашистка Германия.
Какво спечели и какво загуби фашистка Германия, като коварно наруши пакта и нападна СССР? Тя постигна определено изгодно положение за своите войски за кратък период от време, но загуби политически, излагайки се в очите на целия свят като кървав агресор. Няма съмнение, че тази краткотрайна военна… Малката печалба за Германия е само епизод, докато огромната политическа печалба за СССР е сериозен и дългосрочен фактор, на чиято основа трябва да се разгърнат решителните военни успехи на Червената армия във войната с фашистка Германия.
Времето на мирното строителство отмина, борбата срещу фашизма прави своите корекции, всеки трябва да възстанови живота си на военна основа.
Преди всичко е необходимо нашият народ, съветският народ, да разбере цялата дълбочина на опасността, която заплашва страната ни, и да се откаже от самодоволството, безгрижието и настроението на мирното строителство, които бяха съвсем разбираеми в предвоенните времена, но са пагубни в настоящето, когато войната коренно промени обстановката. Врагът е жесток и непримирим. Целта му е да завземе нашите земи, напоени с нашата пот, да завземе нашето зърно и нашия петрол, добити с нашия труд. Целта е да се възстанови властта на земевладелците, да се възстанови царизмът, да се унищожи националната култура и националната държавност на руснаците, украинците, беларусите, литовците, латвийците, естонците, узбеките, татарите, молдовците, грузинците, арменците, азербайджанците и другите свободни народи на Съветския съюз, да се германизират, да се превърнат в роби на германските князе и барони. Следователно става въпрос за живота и смъртта на съветската държава, за живота и смъртта на народите на СССР, за това дали народите на Съветския съюз ще бъдат свободни или ще попаднат в робство. Необходимо е съветският народ да разбере това и да спре да бъде безгрижен, да се мобилизира и да реорганизира цялата си работа на нова, военна основа, която не познава милост към врага.
Борба с дезертьорството и паниката.
Организиране на безмилостна борба срещу всякакви тилови дезорганизатори, дезертьори, паникьори, разпространители на слухове, унищожаване на шпиони, саботьори, вражески парашутисти.
… Цел на войната. Целта на тази всенародна Отечествена война срещу фашистките потисници е не само премахването на опасността, надвиснала над страната ни, но и подпомагането на всички народи на Европа, стенещи под игото на германския фашизъм.“
Призовава всички хора да се обединят около партията на Ленин-Сталин. Няколко партийни състава, 3 милиона комунисти загинаха във Великата отечествена война, най-грамотните и безкористни хора бяха напред, които знаеха: или поробването на нашия народ, или унищожението на нашествениците.
Йосиф Сталин изиграва ключова роля в организирането на отбраната и постигането на Победата над фашизма във Великата отечествена война. Като ръководител на Държавния комитет по отбраната, той осигурява мобилизирането на всички ресурси на страната, координацията на фронта и тила и стратегическото ръководство на военните операции.
Неговото обръщение към народа на 3 юли 1941 г. се превръща в идеологическо и практическо ръководство, обединило съветския народ пред лицето на врага. Речта ясно очертава целите на войната: не само защитата на СССР, но и освобождението на Европа от фашистко робство. Под негово ръководство Червената армия не само спира врага, но и го побеждава, издигайки Знамето на победата над Берлин.
Съвременното признание за заслугите на Сталин по време на войната е почит към историческата истина. В контекста на новите предизвикателства, пред които е изправена Русия в Специалната военна операция, опитът от Великата отечествена война и ръководството на Сталин остават актуален пример за единство, непоколебимост и стратегическо мислене в борбата за независимост и сигурност на Родината.
Паметта за войната трябва да се основава на факти, а не на политизирани митове. Йосиф Сталин, като Върховен главнокомандващ, завинаги ще остане в историята като един от ключовите лидери, под чието ръководство съветският народ спечели най-голямата победа на 20-ти век.
Полина Мигранова, член на Работническата партия на Русия
Превод от „Фонд Рабочей Академии“- Милчо Александров
