Постоянно ни питат, защо толкова пишем за троцкизма, няма ли по-актуални теми от живота за да се пише за тях? Има разбира се. Но повечето от нас, които знаят за неговата вреда в работническото и комунистическото движение са вече в напреднала възраст. Затова се опитваме да оставим за следващото поколение на работническата класа, трудовото селячество и народната интелигенция, за младите комунисти, готови знания за тази напаст, която унищожи СССР и социалистическата система. За да разбием за пореден път много тиражираната съвременна троцкистка глупост, че Троцки и Ленин са били от едната страна на революционната барикада, а „сатрапа Сталин“ провалил всичко. От редакцията.
Троцкизмът е дребнобуржоазно идейно-политическо течение, враждебно на марксизма-ленинизма и международното комунистическо движение, прикриващо своята опортюнистична (съглашателска с капиталистите МА) същност с ляво-революционни фрази.
Възниква в началото на 20 век като един вид меншевизъм в РСДРП. Името е дадено от името на идеолога и лидера Л Д Троцки (Бронщайн).
Теоретичните извори на троцкизма са механистичният материализъм във философията, волунтаризмът, схематизмът в социологията, авантюризмът в революционната практика.
Методологическата основа на троцкизма е субективизмът, който по принцип е характерен за всеки дребнобуржоазен мироглед.
Отразявайки антипролетарските възгледи на дребнобуржоазните слоеве на населението, троцкизмът се отличава с антикомунистическата насоченост на политическите си позиции, резки преходи от ултрареволюционност към капитулация пред буржоазията, липса на разбиране на диалектиката на социалното развитие и догматизъм в оценката на събитията и явленията от обществения живот.
По всички основни въпроси на стратегията и тактиката на работническото движение възгледите и нагласите на троцкизма са противоположни на ленинизма.
Отправната точка на троцкизма е непризнаването на учението на Ленин за нов тип партия. На 2-ия конгрес на РСДРП (1903 г.) Троцки се обявява в подкрепа на формулировката на Л Мартов по § 1 от Устава, която отваря пътя към партията за нестабилни елементи.
По въпроса за диктатурата на пролетариата, най-важната разпоредба на Програмата на РСДРП, Троцки, подобно на лидерите на 2-ия Интернационал, заема позицията, че диктатурата ще стане възможна само когато Социалдемократическата партия е мнозинство от нацията.
През годините на революцията от 1905-1907 г. троцкистите, след като изопачиха идеята на К Маркс за перманентна революция, изложиха своята „теория за перманентната революция“, противопоставяйки я на учението на Ленин за хегемонията на пролетариата в буржоазно-демократичната революция и за развитието на тази революция в социалистическа.
Троцкистите отричат революционния характер на селските маси, способността на пролетариата да установи траен съюз със селяните, пренебрегват буржоазно-демократичните задачи на първата руска революция и предлагат волунтаристичната идея за установяване на диктатурата на пролетариата в резултат на буржоазнодемократичната революция (тяхната теза е „без цар, а работническо правителство“). Троцкистите свързват постоянството на революционния процес, съдбата на социалистическата революция във всяка страна с победата на световната революция и следователно те твърдят, че без държавна подкрепа от европейския пролетариат работническата класа на Русия не би могла да останете на власт.
В И Ленин посочи, че теорията на Троцки всъщност помага на онези „либерални работнически политици в Русия, които под „отричане“ на ролята на селячеството разбират нежеланието да се вдигнат селяните на революция!“
Троцкизмът няма сериозно влияние в руското работническо движение.
Малцината привърженици на Троцки, като правило, руски интелектуалци емигранти, загубили връзки с пролетарското движение, се опитаха да направят политически капитал за себе си от различията между основните течения в РСДРП – болшевизма и меншевизма.
Ленин пише: „Троцки беше пламенен „искрист“ през 1901-1903 г. В края на 1903 г. Троцки е пламенен меншевик, т.е. преминава от искровистите към „икономистите“. През 1904-1905 г. той се оттегля от меншевиките и заема колеблива позиция, или сътрудничейки с Мартинов („икономист“), или провъзгласявайки абсурдно лявата теза за „постоянна революция“ .
През годините на реакцията 1907-1910 г. троцкизмът беше разновидност на ликвидаторството. „Троцки се държеше като подъл кариерист и фракционалст“, пише Ленин през 1909 г. „Той говори за партията, но се държи по-зле от всички останали фракционисти“ .
През 1912 г. троцкистите, действащи като „обединители на партията“, организират Августовския антипартиен блок, който обединява всички опортюнисти, изключени от редовете на партията на Шестата (пражка) Всеруска конференция на РСДРП.
По време на Първата световна война 1914-1918г. троцкизмът беше неразделна част от международния центризъм, тенденция в международната социална демокрация, която се колебаеше между социален шовинизъм и дребнобуржоазен пацифизъм.
Троцкистите се противопоставиха на заключението на Ленин за възможността за победа на пролетарската революция в епохата на империализма, първоначално в няколко или дори в една страна, взета поотделно. За разлика от лозунга на Ленин за превръщане на империалистическата война в гражданска, Троцки изложи лозунга „нито победи, нито поражения“, което означава, че всичко остава както е било и следователно царизмът се запазва. Ленин пише: „Който стои зад лозунга „без победи, без поражения“ е съзнателен или несъзнателен шовинист, той е в най-добрия случай примирителен дребен буржоа, но във всеки случай враг на пролетарската политика, привърженик на сегашните правителства, на настоящата управляваща класа”.
Ленин, след като показа идеологическата близост на троцкизма с кауцкизма, разкри неговите социални корени и ясно показа вредата от неговата политическа платформа и практически действия. С усилието на болшевиките тогава беше победен августовският антипартиен блок, но през всичките години на Първата световна война те трябваше да водят най-упорита борба срещу троцкизма.
След Февруарската революция от 1917 г. троцкистите, както и през 1905 г., смесвайки двата етапа на руската революция, пренебрегват нейния буржоазно-демократичен етап, изискват незабавно създаване на „чисто работническо правителство“, в което водещата роля се дава на опортюнистите. Те продължиха да проповядват идеите за обединение на болшевиките с опортюнистите под егидата на троцкизма, те се опитаха да превърнат групата на така наречените „извънфракционни“ социалдемократи – „междурайонци“ в гръбнак, около който се изгражда обединената социалдемократическа партия, от центристи (т.е. по същество буржоазни реформатори).
В хода на развитието на революцията „междурайонците“ направиха изявление за съгласие с линията на болшевиките и на VI конгрес на РСДРП (б) бяха приети в нейните редици. „Но троцкистите, след като влязоха в партията като част от междурайонците, останаха на предишните си идеологически позиции и сега, в нея, продължиха борбата срещу ленинизма“.
По време на подготовката на Октомврийската революция от 1917 г. троцкистите отхвърлиха възможността за нейната победа, противопоставиха се на курса на партията към въоръжено въстание.
След Великата октомврийска социалистическа революция троцкистите започнаха да твърдят, че нейната победа ще бъде краткотрайна, че съветската власт неизбежно ще загине, ако социалистическите революции не се състоят в други европейски страни в близко бъдеще и Съветската република не получи „пряко държавна помощ“ от пролетариата на Запада.
През първото десетилетие на съветската власт троцкизмът беше основната опасност в рамките на ВКП (б), тъй като пося неверието в редиците на работническата класа и нейната партия в силата на социалистическата революция, в каузата на социалистическата трансформация на съветската страна.
Троцкистите се противопоставиха на Брест-Литовския договор през 1918 г., осуетявайки навременното му сключване и поставяйки все още крехката Съветска република под удара на германския империализъм. В резултат на това поведение на троцкистите съветското правителство е принудено да подпише мир при по-тежки условия, за които след това трябва да плати руският пролетариат.
Троцкистите виждаха смисъла на съществуването на съветската власт в „натискането“ с всички средства, включително и с военни, на световната пролетарска революция. Това означаваше „пълно скъсване с марксизма, който винаги е отричал „натискането“ на революции, които се развиват със съзряването на остротата на класовите противоречия, които пораждат революциите“. Тезата за „тласкането“ на световната революция с помощта на войната е характерна черта на съвременния троцкизъм, който до голяма степен отрича работата с пролетарските маси.
След края на Гражданската война 1918-1920 г. сред трудностите на възстановителния период троцкизмът се оформя като дребнобуржоазно отклонение в РКП(б).
Троцкистите бяха инициатори на вътрешнопартийната борба по време на профсъюзната дискусия от 1920-1921 г. Те създават фракция със собствена политическа платформа (същността на която е искането за национализация на профсъюзите, превръщането им в придатък на държавния апарат, омаловажаване на ръководната роля на партията в социалистическото строителство), опитвайки се да наложат върху партията методът на военния режим за ръководене на масите.
През 1923-1924г. завършва идеологическото формиране на троцкизма като антипартийна тенденция, която отразява настроенията на някои слоеве от градската дребна буржоазия и част от буржоазната интелигенция и обективно обслужва интересите на остатъците от капиталистическата класа в страната.
Основната теза на троцкизма по това време е отричането на възможността за изграждане на социализъм в СССР. Следвайки лидерите на западната социалдемокрация, троцкистите твърдят, че поради техническата и икономическа изостаналост на страната, в условията на капиталистическо обкръжение, работническата класа на СССР няма да може да консолидира властта си и да изгради социалистическо общество .
Троцкизмът се противопостави на доктрината на Ленин за диктатурата на пролетариата като специална класова форма на съюз между работническата класа и селячеството с тезата, че селячеството е „враждебно“ на каузата за изграждане на социализма.
Троцкистите обявяват социално-икономическата система в СССР за държавен капитализъм, тълкуват новата икономическа политика само като отстъпление към капитализма, смятат изграждането на социализма в една страна за признак на национална ограниченост, отклонение от принципите на пролетарския интернационализъм, и продължават да налагат на партията авантюристичната тактика за „натиск“ върху световната революция.
През 1922 г. троцкистите твърдят, че след като се е защитила политически и военно като държава, Съветската република не е пристъпила към създаването на социалистическо общество, че истинският подем на социалистическата икономика в Съветска Русия ще стане възможен едва след победата на пролетариата в най-важните страни на Европа.
И за да „издържат“ до този момент и да подготвят страната за „революционна война“, троцкистите по време на възстановителния период представят предложение за „диктатура на индустрията“, за да увеличат военния потенциал на СССР.
Освен това, през периода на преход към възстановяване на националната икономика троцкистите избързаха с тезата за „свръхиндустриализацията“, която смятаха за необходимо да се извърши за сметка на селячеството, наричайки го „колония на индустрията“. Те предложиха повишаване на цените на промишлените стоки и намаляване на цените на селскостопанските продукти, повишаване на данъка върху селските стопанства, изтегляне на средства от провинцията и други подобни авантюристични мерки, които неизбежно биха заплашили да разрушат съюза между работническата класа и селячеството и да предизвикат смъртта на съветската власт.
В периода на реконструкцията, в противовес на общата линия на партията за високи темпове на социалистическа индустриализация, троцкистите издигнаха теорията за „затихващата крива“, предназначена да оправдае и затвърди икономическата изостаналост на страната. Високите темпове на икономическо развитие бяха обявени за приемливи само през периода на възстановяване, след което се предполага, че темповете на икономическо развитие на страната трябва да намаляват рязко от година на година.
Троцкистите смятаха, че преди победата на световната революция СССР няма да може сам да преодолее икономическата изостаналост, че икономиката на страната е обречена да бъде придатък на световната капиталистическа икономика. Следователно в платформата на троцкистите имаше откровено капитулантски предложения за премахване на активния външнотърговски баланс на СССР и провеждане на „широка стокова интервенция“, тоест увеличен внос на промишлени стоки от чужбина, което би отворило пътя към СССР за чужд капитал.
В дискусията от 1923-1924г. Троцкистите направиха опит да преразгледат организационните принципи на партията, под прикритието за „защита“ на вътрешнопартийната демокрация, те поискаха свобода на фракциите и групировките в партията, отслабване на партийното ръководство на държавния апарат и икономическо развитие. Троцкистите се опитаха да разрушат връзката между партията и младежта, призоваха младежта да изрази съмнения относно правилността на политиката на партията, противопоставиха младите членове на партията на старото болшевишко ядро, като се стремяха да предизвикат разцепление в партията.
В статията „Уроците на октомври“, публикувана през есента на 1924 г., Троцки, след като изопачи историята на болшевизма, се опита да замени ленинизма с троцкизъм.
Лидерите на троцкизма се стремяха по всякакъв начин да премахнат ръководството в Централния комитет на партията, което не им харесваше, да грабнат Централния комитет в свои ръце. И В Сталин винаги е предизвиквал особена омраза сред троцкистите и преди всичко заради твърдата си, непримирима ленинска позиция. Именно този див антисталинизъм, понякога достигащ до мания, отличава всички съвременни троцкисти, независимо от техните вътрешни разногласия.
Прогнозирайки неизбежното поражение на СССР в предстоящата война (Втората световна война), троцкистите щяха да използват това поражение, за да свалят съществуващото правителство. Тясната им връзка с немския фашизъм е абсолютно доказана.
Обективно политическата и икономическата линия на троцкистите доведе до възстановяването на капитализма в СССР. През 1926 г. на платформата на троцкизма всички опортюнистични групи във ВКП (б) се обединяват (групата на „демократичния централизъм“, „работническата опозиция“, „новата опозиция“ и др.), образуват Троцкистко – Зиновиевския антипартиен блок.
Дискусията в края на 1924-началото на 1925г. намира отражение в Комунистическия интернационал; в редица чужди комунистически партии (Германия, Франция, САЩ, Чехословакия и др.) възникват троцкистки групи.
Партията и В И Ленин, водят непрекъсната война с троцкистите, постоянно разкриват капитулантската същност на възгледите и практическата платформа на троцкизма. Дискусиите, предизвикани от троцкистите, неизменно завършват с тяхно поражение.
Троцкизмът беше осъден на 7-мия, 10-тия, 13-тия, 14-тия партийни конгреси, на 13-та, 14-та, 15-та партийни конференции, на редица пленуми на ЦК и Централната контролна комисия на партията.
Определяйки идеологическата същност на троцкизма и неговата платформа, 13-та конференция на ВКП (б) през 1924 г. подчертава, че това е не само опит за ревизия на болшевизма, не само пряко отклонение от ленинизма, но и ясно изразено дребнобуржоазно отклонение .
15-та конференция на ВКП (б) през 1926 г., характеризира възгледите на троцкистите по въпроса за перспективите на социалистическата революция, посочи, че те са пряко приближаване до възгледите на лидерите на западните социалдемократически партии, които отрича възможността за победа на социализма в СССР и в тази връзка квалифицира троцкизма като социалдемократическо отклонение в ВКП (б).
От голямо значение за идеологическото поражение на троцкизма бяха речите на партийните конгреси и конференции, на пленуми на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките и Изпълнителния комитет на Коминтерна на генералния секретар на ЦК И В Сталин, както и трудовете му „Троцкизъм или ленинизъм?“, „Октомврийската революция и тактиката на руските комунисти“, „За социалдемократическия уклон в нашата партия“ и др.
Постоянно търпейки идеологически поражения, троцкистите все повече и повече се подхлъзваха по антисъветския път.
Петият конгрес на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките през 1927 г. посочи, че троцкистко-зиновиевската опозиция е идеологически напълно скъсала с марксизма-ленинизма, изродила се е в меншевишка група и е поела по пътя на капитулацията пред силите на международната и вътрешната буржоазия. Конгресът призна принадлежността към троцкизма за несъвместима с членството в партията. Завършвайки идеологическото и организационно поражение на троцкизма, конгресът одобри решението на ЦК и ВКП (б) от 14 ноември 1927 г. за изключване на Троцки и Зиновиев от партията, а също така изключи активни троцкисти от партията.
От 1928 г. троцкизмът престава да съществува като политическа тенденция във ВКП (б).
16-ият конгрес на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките през 1930 г. заявява, че троцкизмът напълно се е изпаднал на контрареволюционни меншевишки позиции и предупреждава за примиренчеството спрямо него.
Поражението на троцкизма в редиците на КПСС (б) беше придружено от изключването на троцкистите от другите комунистически партии. 9-ият пленум на ИККИ (1928) посочва, че принадлежността към троцкизма е несъвместима с принадлежността към Коминтерна, като това решение е допълнително потвърдено на 6-ия конгрес на Коминтерна (1928).
След 15-ия конгрес на ВКП (б) част от троцкистите продължават борбата срещу линията на партията и Коминтерна.
Троцки е изгонен от СССР през 1929 г. за антисъветска дейност, а през 1932 г. е лишен от съветско гражданство. В чужбина той открито изразява своите капитулантски възгледи, като се обявява против 1-вата петилетка, индустриализацията на страната и колективизацията на селското стопанство. През 30-те години. прогнозира „неизбежното поражение“ на СССР във войната с нацистка Германия.
По време на Втората световна война 1939-1945 г. троцкистите се противопоставиха на създаването на антихитлеристката коалиция, отричаха освободителния, антифашистки характер на войната от своя страна, считайки войната империалистическа от двете страни.
През септември 1938 г. на среща на троцкистки групи от различни страни е провъзгласено създаването на така наречения „4-ти Интернационал“, който никога не е представлявал едно цяло, а от 50-те години се разделят на враждуващи групи, откъснати от масовото работническо движение.
От 60-те години троцкистите се групират около няколко центъра – „Международен секретариат“, „Международен комитет“, „Марксистко-революционна тенденция на 4-ти Интернационал“, „Латиноамериканско бюро“ и др. Въпреки разногласията тези „центрове“ са единни в борбата срещу световното комунистическо движение.
Троцкистките групи съществуват в редица страни (Аржентина, Боливия, Белгия, Великобритания, Италия, САЩ, ФРГ, Франция, Япония и др.).
Идейните лидери на троцкистите непрекъснато правят опити да модернизират позициите на троцкизма по отношение на новите условия.
Троцкистите, признавайки фактите на прогресивните социални преобразувания в СССР и другите социалистически страни, не ги смятат за социалистически. Те се радваха на смъртта на СССР вероятно повече от всеки друг, с този факт, който те разглеждат винаги механично, чисто субективно, се опитват да докажат правилността на всички предишни тези на Троцки. Сега те се правят на истински марксисти-ленинци, „забравяйки“, че по всички сериозни въпроси на революционната стратегия и тактика позициите на Ленин и Троцки са били диаметрално противоположни.
Някои групи троцкисти отричат водещата роля на работническата класа в съвременния революционен процес, опитвайки се да докажат, че пролетариатът на капиталистическите страни уж е загубил своя боен дух. Сега за тях главната движеща сила на революционния процес е градската интелигенция, „пролетариите на умствения труд“.
Троцкизмът никога не е имал сериозно влияние в работническото движение, но като идейно течение сред дребнобуржоазните маси е доста разпространено, включително и в съвременна Русия.
Съществуването на троцкизма и неговото периодично активизиране в определени страни са свързани с редица причини, които включват:
– масово въвличане в революционното движение на дребнобуржоазно настроени и политически неопитни слоеве от интелигенцията, студенти, селяни, занаятчии, които лесно попадат под влиянието на „свръхреволюционните“ лозунги на троцкистите;
– антиреволюционна дейност на „леви“ и десни ревизионисти, чиито възгледи и действия често се сливат с троцкистите;
– използването и действителната подкрепа на троцкизма от антикомунизма, империалистическата пропаганда като съюзник в борбата срещу истинския марксизъм-ленинизъм.
Троцкистите оказват значителна помощ на буржоазията чрез своите разцепнически действия в работническото и националноосвободителното движение. По време на периоди на масови въстания на работниците екстремистки групи от троцкисти извършват провокационни действия, които позволяват на силите на реакцията да възстановят политически неопитната част от населението срещу пролетариата и неговия авангард, комунистите.
Например по време на общата стачка във Франция през 1968 г. троцкистите, заедно с други „ултрареволюционери“, издигнаха авантюристичния лозунг за незабавно въоръжено въстание. В Япония те дадоха претекст на реакцията за избиването на демонстрантите в Шинджуку (октомври 1968 г.), Йокосука (януари 1969 г.) и другаде.
Подобни факти се случиха и в други страни по света.
Разколническата дейност на троцкистите в Чили значително допринесе за успеха на фашисткия преврат.
Троцкистите се опитват да проникнат в масовите революционни организации, за да ги взривят отвътре. Особено активни са в младежките организации, разчитайки на политическата незрялост на част от младежите. На тяхното непознаване на истинското лице на троцкизма.
Ето защо борбата срещу идеологията и провокативните действия на троцкистите остава една от важните задачи на световното комунистическо движение.
Л Г Титов и други Марксистко – ленинско работническо движение „Рабочий путь“ превод Милчо Александров
