МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Понякога, когато механично посочваш безспорни факти без да вникнеш в логиката на понятията които я съпътстват, а инертно ги пречупваш през своя мироглед, тогава претенциите за историчност са много спорни. Казвам това не случайно. Като повод да напиша тези няколко реда, ми послужи изказването на историка-депутат Костадин Костадинов от трибуната на Народното събрание на РБ, относно документирания спор между Никола Петков и Георги Димитров по въпроса за ФЮС (Федерация на южните славяни). Позорното мълчание по този въпрос на народните представители от БСП само ги изобличава като буржоазни, не „леви“, не пролетарски представители.
Само че народният представител, преразказвайки фактологически репликите между историческите личности, забравя да вникне в същността на спора. Ако си е направил трудът да изследва подробно историческите процеси които текат по това време, може би не щеше да е толкова категоричен в извода си.
Самите процеси по практическото изграждане на ФЮС започват още по времето на Втората световна война през 1944 година. Има общо разбиране от комунистическото движение, че тя ще се изгражда върху принципа на пролетарския интернационализъм, който е различен от буржоазния национализъм. Нарочно използвам понятията конкретно, а не изобщо, защото ако се използват изобщо може да се стигне до объркване. Например ако буржоазния национализъм се замени с национализъм изобщо – то тогава може да се стигне до убеждението, че и комунистите са националисти като капиталистите, като фашистите, защото не може да си интер, ако не си националист. Ако заменим пролетарския интернационализъм с интернационализъм изобщо може някоя повърхностна глава да си помисли, че между комунисти и либерали няма никаква разлика. На никой комунист, ако той е такъв, не би му хрумнало да изгражда каквото и да било с помощта на буржоазни принципи. Да не говорим, че такава форма на държавно обединение, при съществуващите тогава, пък и сега, доста сложни междунационални отношения между България и съвкупна Югославия, по пътя на буржоазния национализъм е било, и е невъзможно тази идея да се осъществи. Трябва да се има предвид, че самата тя е много прогресивна, но ако се изгражда от истински комунисти, пролетарски интернационалисти, а не от буржоазни националисти, чиято цел е не обединение на суверенни държави, а да поглъщат държави. Конфликтите, след унищожаването на СССР от недоубити троцкисти, националисти и социалдемократи отдавна овладели партийните и държавни висини, между Русия и някои от бившите съветски републики са мощна илюстрация за това. Понеже ние днес живеем в буржоазна държава и господстващ принцип е буржоазният национализъм, някои буржоазни представители не могат да си представят, че някога в ОФ комунистите са наложили пролетарския интернационализъм като норма. Това незнание е в основата на техните произволни тълкувания иначе на истински случки и факти.
Спорът между Никола Петков и Георги Димитров е точно на тази основа. Никола Петков излиза от коалицията на ОФ по тази причина. И правилно, когато изпълняваш поръчките, на англо-американските си господари, самият ти никога, понеже си капиталист, не можеш да застанеш на позицията на комунистите, които са политически авангард на работническата класа и която те са се стремили да наложат като господстваща класа в изграждащото се ново общество. Борбата между труда и капитала не е клише, както си въобразяват някои, тя понякога, когато класовия антагонизъм се изостри достига до много кървави форми. Но годината е 1947 и Георги Димитров, поради постоянните си отсъствия заради сериозните му болести, не знае, че зад гърба му, строго конспиративно, Трайчо Костов, Тито и техните банди в ръководствата на двете държави имат предвид друго. Разбира се, центърът на този заговор е същият, причинил излизането на Никола Петков от ОФ.
Така че за никакво национално предателство от страна на Георги Димитров тук не може да става дума. Той винаги е разглеждал въпроса за регионалното устройство на ФЮС единствено и само, когато тя – федерацията е факт, а не извън нея. Спомнете си как изглеждаше Украйна в СССР, тя също беше изградена от различни национални образувания, и как изглежда сега. Разбира се, това е нямало как да се хареса на англо-американците. Нов Съветски съюз на Балканите ..? Те, чрез техните слуги Никола Петков, Г М Димитров, Трайчо Костов и техните бандити действително са „работили“ за разрушаването от България на приятелските си отношения със СССР и чрез Тито заедно с Трайчо Костов са имали намерение да присъединят нашата страна към англо-американската икономическа и политическа система на експлоатация. Тоест да стане такава каквато е сега. Между другото за това се е борела и организацията на фашиста Иван (Ванче) Михайлов, когото „под път и над път“ днес цитират постоянно. Затова е и голямата омраза към дейността на великия деец на българското и международно комунистическо и работническо движение Георги Димитров. Разбира се, аз добри думи от буржоазни представители нито за него, нито за други велики личности на националното и международно комунистическо, и работническо движение – не очаквам. Те ще тълкуват всеки факт по начин „както дяволът чете евангелието“, само и само да чернят комунистите, и техните намерения, за да могат да налагат на обществото своите реакционни възгледи, като последователя на фашиста Иван Михайлов Велизар Енчев, който използва позорното гласуване в НС относно РСМ , за да приравни комунистите с глобалистите-това е оксиморон, но на такива не им е съдено да разберат какви глупости говорят.
Когато буржоазните представители започнат да бесят своите престъпници, както са правили на времето комунистите – тогава би могло и да чуем нещо от такива подобни!
Но не заради тях пиша тези редове. Опитвам се да покажа на комунистите – как не трябва да се използват фактите.
