Неотдавна във вестник „Правда” се появи статията на Г.Зюгянов, лидерът на КПРФ, под заглавие „Руският социализъм – отговор на руския въпрос”. Четейки я си помислих: ако бурятите или якутите, татарите или евреите, или всяка от десетките националности във федерацията решат да строят свой национален социализъм, какво ще излезе от това? Но Зюганов има един „железен” аргумент – руснаците са най-много и точка. И в СССР руснаците са били най-много, но в съветската преса никога не се е появило такова словосъчетание – „руски социализъм”.
По време на посещението на лидера на КНР Мао Цзе-дун в СССР през 1950 г. Сталин му казва: „Вие говорите за някакъв китаизиран социализъм, такъв няма в природата. Няма социализъм руски, английски, немски, френски, италиански, както няма и китайски социализъм. Има един социализъм и това е марксистко-ленинският социализъм. Друг е въпросът, че при строителството на социализма задължително трябва да се отчитат специфичните особености в тази или онази страна. Но социализмът – това е наука, задължително имаща, както всяка наука, общи закономерности, и само малко да се отклоним от тях и строителството на социализма ще бъде обречено на неизбежен провал.”
Какви са тези общи закономерности при построяването на социализма?
1. Това е преди всичко диктатурата на пролетариата – държава на работниците и селяните – форма на съюз между тези две класи, под ръководната роля на най-революционната класа в историята – работническата класа. Само тази класа е способна да построи социализма, да смаже съпротивата на експлоататорите и дребната буржоазия.
2. Обществена собственост върху основните средства за производство. Експроприация на всички големи фабрики и заводи и управлението им от страна на държавата.
3. Национализация на всички капиталистически банки и сливането им в една държавна банка и строг контрол за нейната дейност от страна на държавата на диктатурата на пролетариата.
4. Научно планово ръководство на народното стопанство от един център. Задължително използване при строителството на социализма на принципа от всеки според способностите, на всеки според труда,разпределение на материалните блага според количеството и качеството на вложения от всеки труд.
5. Задължително господство на марксистко-ленинската идеология.
6. Създаването на такива въоръжени сили,които позволяват защитата на завоеванията на революцията, винаги да помним, че революцията само тогава струва нещо,когато може и умее да се защити.
7. Безпощадно смазване на контрареволюционерите и чуждата агентура.
Такива са най-общо казано, основните закономерности за построяването на социализма. Разберете, че ако те се спазват, всичко със строителството на социализма в Китай ще бъде наред. Ако не го разберете, ще донесете много вреда на световното комунистическо движение. В Комунистическата партия на Китай, както ми е известно, има тънка пролетарска прослойка и много силни националистически настроения, и ако не се води научна, истинска марксистко-ленинска класова политика, не се борите с буржоазния национализъм, националистите ще ви удавят. Тогава не само ще бъде провалено социалистическото строителство в Китай, но той може да се превърне в опасна играчка в ръцете на американския империализъм. Аз горещо Ви препоръчвам при строителството на социализма в Китай да използвате забележителната работа на Ленин „Предстоящите задачи на съветската власт”. Това е залог за успех. /Й.Сталин. Съчинения. Том 18. 1917-1953./
Днес животът показа, че Сталин е бил марксист-ленинец с голяма буква, забележителен практик на строителството на социализма в СССР. Неговото предвиждане относно трагичните последици от опортюнистичното отстъпление от марксизма-ленинизма се оправдаха. Контрареволюцията удържа победа. И не само в Китай. Рухна световната социалистическа система.
В политическите позиции на Зюганов и неговите съмишленици няма и следа от марксизъм. За неговата партия учението на Маркс е остаряла догма. Зюганов се опира само на дореволюционните руски обществоведи Данилевски, Бердяев, Илин и др. Постоянно възторгвайки се от хилядолетната руска цивилизация, премълчава факта, че 98% от населението в тази цивилизация е било неграмотно. През 1993 г. на страниците та политическата автобиография под заглавие „Драмата на властта”, Зюганов пише: „Нашата страна изчерпа лимита на революции и прочие сътресения. Ние абсолютно сме неспособни сега за борба. И слава Богу.” През 1996 г. в книгата „Русия – родина моя. Идеология на държавния патриотизъм” той вмъква пасаж, че „в принципно новата историческа обстановка идеите на пролетарския социализъм, разработени от Маркс, Енгелс и техните последователи, в значителна степен са загубили своята привлекателност за много наши съвременници”. В тази работа той твърди че „много от марксистката доктрина се нуждае от доуточнение и коригиране, в това число теорията за принадената стойност, присвоявана от капиталистите, теорията за относителното и абсолютно обедняване на работническата класа при капитализма, теорията за пролетарската революция и за диктатурата на пролетариата..”
Философската основа на марксизма,на диалектическия и историческия материализъм, последователите на Зюганов заменят с идеализъм. Отказват се от марксистката политическа икономия и отиват на позициите на дребно-буржоазния социализъм. Главно ударение поставят върху равнопоставеността на всички форми на собственост. Главната идея на „Манифеста на комунистическата партия” – необходимостта от унищожението на частната собственост – даже не се споменава.
Надеждите на КПРФ са свързани не с работническата класа, главната производителна сила на обществото, а с отечествените предприемачи. Генадий Андреевич във всяка предизборна кампания се кълне и кръсти, че всячески ще поддържа дребния и среден бизнес, ако дойде на власт. Лениновата мисъл,че капитализмът се ражда ежедневно, ежечасно, стихийно и в масов мащаб от дребното частнособственическо производство, той счита за остаряла.
В статията „Руският социализъм – отговор на руския въпрос”, той, обикновения опортюнист, пише: „Животът доказа, че обществото и държавата са стабилни и се развиват динамично само тогава, когато на власт е истински национален елит.”
Колко прав е бил Ленин, наричайки опортюнизъм измяната на делото на работническата класа и нейната борба.
Наистина, за Зюганов забележителен философ е не Ленин, марксисткият теоретик и основател на първата в света държава на работниците и селяните, а религиозният философ-белоемигрант Иван Илин, изгонен от СССР през 1922 г. Илин цял живот е ненавиждал болшевизма, проповядвайки „руския национализъм”. С идването на Хитлер на власт през1933 г. се е възторгвал от идеите на германските фашисти, които фактически се явяват продължители на делото на Бялата армия на Деникин и Врангел, на Краснов и Шкуро, на Юденич и Колчак, целта на която е била да унищожат съветския и световен болшевизъм.
Лютата ненавист на Илин към Съветската власт, неговата многогодишна антикомунистическа дейност в Европа, симпатиите към фашизма, даже след Нюрнбргския Трибунал, не можеха да не предизвикат протести от препогребването на този негодяй на наша съветска земя.
Пред тази фашизоидна философия се прекланя и руският президент Владимир Путин. Това не е никаква изненада, той е буржоазен политик. Естествено е и това, че буржоазната контрареволюция в СССР се съпровождаше и от масови публикации на илинския антисъветизъм.
Активната пропаганда по време на преустройството, на буржоазните теории за конвергенцията като „идеален” модел за обществено устройство, който трябва да вземе всичко най-хубаво и от капитализма и от социализма – „частната инициатива” от първия и социалната защита от втория, свършиха своето дело. Много партийни лидери клъвнаха на това. Един от тях е и Зюганов.
Изводът се налага от самосебе си. С политиката на съглашателство с буржоазната власт в Русия е необходимо да се борим, тъй като тя, както и всеки опортюнизъм се явява „стражево куче на капитализма и развратител на работническото движение” и вместо да се бори за унищожението на периферийния капитализъм в Русия опортюнизмът се стреми да го „подобри и усъвършенства”.
Актуален е както никога „Манифестът на Комунистическата партия” – „Комунистите смятат за презряно дело да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че тяхната цел може да бъде постигната само по пътя на насилственото унищожение на съществуващия обществен строй. Нека господстващите класи треперят пред Комунистическата революция. Пролетариите няма какво да загубят в нея, освен своите окови”.
Превод от руски Вл.Цеков
