ВЛАДИМИР ЦЕКОВ
Винаги с наближаването на тази дата започват полемики какво означава тя, за какво я отбелязваме. Както е известно, у нас 1-ви май е обявен за почивен ден. И като такъв, възниква въпросът, това ден за активен отдих ли е, ден за излети в планината, разходки в парковете и градините, празненства, веселби и банкети, или е ден за работническа солидарност в борбата против желязната пета на капитала, ден в който отдаваме почит на хилядите работници и работнички, дали здравето, кръвта си, а често и живота си, в кървави сблъсъци с копоите на капитала.
В този ред на мислите, не мога да не отбележа, че на 1-ви май вечерта попаднах на едно предаване, в една от телевизиите, в което водещата недоумяваше защо тази дата се нарича Боен или Боеви празник на труда. Тя никога не би могла да си отговори на този въпрос, защото никога не е живяла с грижите и тегобите на обикновените работнички, които денонощно, на смени, работят във фабриките и заводите за нищожни заплати, отглеждат с неимоверни усилия своите деца, стоят облечени с дебели дрехи в домовете си, защото парите не стигат за отопление и се чудят как да нахранят семейството си с оскъдните продукти с които разполагат. Тази госпожа или госпожица вече на възраст, която не може да бъде скрита с никакви кремове, пудри и какво ли още не, винаги е била там където креслата са удобни, леглата меки , а студията така отоплени, че може в тях и през зимата да си носи летните тоалети. Към очевидната параноя по отношение на бившата Държавна сигурност, комунистите, Русия и Путин сега се прибави и скритата неприязън към работническата класа.
Но да се върна на темата. Имах възможност, за кратко, да присъствам на отбелязването на 1-ви май от казионните синдикати КНСБ и „Подкрепа”, заедно с БСП и от профсъюз „Защита”. Разликата беше от земята до небето. БСП, отдавна абдикирала от защитник на работническата класа, отбелязваше 1-ви май като ден на левия печат и по-точно на вестник „Дума”. Общите приказки за борба за защита на интересите на трудещите се не можеха да скрият фалша и лицемерието на партийната върхушка на тази партия. Елементарно Уотсън, би възкликнал Шерлок Холмс. Буржоазна партия, участваща в буржоазна властова коалиция няма да поведе срещу себе си работниците и винаги ще се стреми да ги отклони от истинската борба за
защита на техните интереси. За това бяха и червените балончета и хората и ръчениците и целия този фалшив патос. По нищо на „левицата” не отстъпваха и казионните КНСБ и „Подкрепа”, като вторите превърнаха тази славна дата в историята на синдикалното движение в карнавал с мажоретни изпълнения по софийските улици, вместо да организират работниците на борба за своите коренни интереси, за добро заплащане, добри условия за труд, за отдих, лечение и прочие.
„Организирайки масите и издигайки класовото им съзнание, задачата на професионалните съюзи е да водят борба в защита на интересите на тия маси против капиталистическата експлоатация.” Г Димитров
По коренно различен начин протече отбелязването на 1-ви май от членовете и привържениците на синдикат „Защита”, които проведоха истинска протестна акция под „прозорците на властта” в центъра на столицата. Тук нямаше хора, ръченици, мажоретки и балончета, а лозунги и викове: „Искаме справедливо заплащане на своя труд”, „Искаме безопасни и здравословни условия за своя труд”, „Хляб и справедливост”, „Стига гаврата с нашия труд”, „До кога ще лъжете народа?”, „Оставка”..
Изводите се налагат от самосебе си: Първо, нужно е обединение на всички работници в един истински синдикат. Второ, необходимо е да се издигне класовото съзнание на синдикалните членове, а разбира се, и на останалата част от работниците. Трето, синдикалната борба не може да бъде нищо друго освен революционна класова борба против капитализма. За разлика от комунистическата партия, в която трябва да членуват единствено и само убедени комунисти в синдикатите членуват различни по убеждения и класово съзнание маси и те трябва да бъдат приобщени към общата борба и точно тук е мястото и ролята на българските комунисти.
„В работническото движение никакво място няма за „синдикален неутралитет, дори под формата на така наречения организационен неутралитет…Днес, когато професионалната борба по своята същност става класова революционна борба, обединението на работниците може да стане само в синдикати, които са органи на революцията..”
„Работниците няма какво да делят помежду си, те трябва да се споразумеят и обединят за обща борба против капитализма.” Кой е против единството? Георги Димитров,т.3,стр.20
