ВЛАДИМИР ЦЕКОВ
В миналия брой на вестника бяха разгледани предпоставките за премахването, за унищожаването на класите. Сега акцентът ще падне върху същността и етапите на премахването на класите.
Научен, марксистки отговор на въпроса за съдържанието на процеса на унищожаване на класите даде Ленин. „Да се унищожат класите-това значи да се поставят всички граждани в еднакво отношение към средствата за производство на цялото общество, това значи-всички граждани да имат еднакъв достъп да работят с обществените средства за производство ,на обществената земя, на обществените фабрики и така нататък.” Голямата научна и практическа стойност на тази ленинова постановка на въпроса се състои в това, че тя изхожда от основния и определящ белег на класовото делене на обществото-различното отношение на класите към средствата за производство. Преодоляването на това различие открива пътя за създаване на социалната еднородност в обществото.
Премахването на класите е сложен и продължителен процес, който обхваща цяла историческа епоха. Природата, дълбочината и обхватът на измененията в социално-класовата структура на обществото на различните етапи на прехода от капитализма към комунизма са строго определени, детерминирани от съществуващите материални, икономически условия, от зрелостта на обективните условия.
През преходния период от капитализъм към социализъм съществуват обективни ,условия за осъществяване само на първата крачка към безкласовото общество-ликвидирането на експлоататорските класи, преобразуването на социалната природа на работническата класа, селяните и интелигенцията. В периода на изграждане на социализма се утвърждава, консолидира социалистическата социално-класова структура на обществото, сближават се икономически, политически и духовно работническата класа, селяните и интелигенцията. Но определени класови различия, както и различия между умствения и физическия труд се запазват, но в процеса на по-нататъшното строителство на новото общество, тези социално-класови различия постепенно се преодоляват.
От изключително важно значение е въпросът за КЛАСОВАТА БОРБА И КЛАСОВИТЕ ИЗМЕНЕНИЕ В ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД ОТ КАПИТАЛИЗМА КЪМ СОЦИАЛИЗМА. Исторически първи етап от преминаването от класово към безкласово общество представлява преходния период от капитализма към социализма. Този период започва с установяването на държавата на диктатурата на пролетариата и завършва с победата на социалистическите обществени отношения във всички сфери на социалния живот.
След победата на социалистическата революция антагонистичните класи и противоречията между тях не изчезват изведнъж. Те продължават да съществуват, тъй като не може да бъдат ликвидирани веднага икономическите основи на деленето на обществото на антагонистични класи. поради това класовата борба е исторически неизбежна през преходния период от капитализма към социализма. Историческият опит недвусмислено доказва, че експлоататорските класи не отстъпват доброволно своите позиции. Те яростно и с всички сили се съпротивляват, стремят се да предотвратят неизбежната гибел на капиталистическия обществен строй. Съборената от власт през преходния период буржоазия има много източници на сила. Тя се опира на международната империалистическа буржоазия и с нейна помощ се стреми да възстанови своето господство. През преходния период от капитализма към социализма буржоазията има и редица фактически предимства: пари, движими имущества, връзки, организаторски и управленчески опит, по-високо образование, несравнимо по-голям опит във военното дело и т. н. Един от източниците на силата на съборената от власт буржоазия е дребнобуржоазната стихия, наличието на маса дребни собственици, които проявяват по-голяма или по-малка политическа колебливост в класовата борба. Буржоазията умело използва колебанията на дребната буржоазия и на политически неукрепналата част от работническата класа и селяните за своите реакционни цели.
Анализирайки съотношението на политическите и икономическите сили на антагонистичните класи през преходния период от капитализма към социализма Ленин прави следния извод: „Унищожението на класите е въпрос на дълга, трудна, упорита класова борба, която след свалянето властта на капитала, след разрушаването на буржоазната държава, след установяването на пролетарската диктатура не изчезва /както си въобразяват пошлите глави от стария социализъм и старата социалдемокрация/,а само променя формите си, става в много отношения още по-ожесточена..” Игнорирането на тази ленинова постановка от съвременните ревизионисти имаше трагични последици за социалистическото общество. Хрушчовистите и техните верни папагали у нас преждевременно и необосновано обявиха края на преходния период от капитализма към социализма и окончателната победа на новия строй. Обявиха старата експлоататорска класа за окончателно унищожена, с което изчезвала и необходимостта от класова борба. Класовата борба не само, че не се изостряла в този период, както казва Ленин, но постепенно затихвала и ставала ненужна. Така тези предатели на социализма отвориха широко вратите на комунистическите партии и в тях нахлуха елементи с дребнобуржоазен мироглед, с кариеристични цели, а даже и прикрити врагове на работническата класа и комунизма, чиято цел беше да рушат партията отвътре. Това рефлектира и върху икономиката, където социалистическите методи на управление и функциониране бяха постепенно заменени с капиталистически. Така постепенно диспропорциите и кризисните състояния в народното стопанство се задълбочиха. Появиха се дефицити на стоки важни за бита на хората, което доведе до появата на връзкарство, рушвети и корупция. С указ 56 окончателно се узакони капиталистическият начин за производство и настъпи раят за тарикатите, мошениците и спекулантите. Ролята и авторитетът на комунистическата партия намаля и така се създадоха условията за реставрацията на капитализма у нас.
Отслабването на класовата борба и намаляването на нейния обхват през преходния период от капитализма към социализма, при още недоубита буржоазна класа и капиталистическо обкръжение е меко казано безумие. При определени изменения във вътрешната и външната обстановка в отделни периоди, класовата борба неминуемо може да се засили и да приеме повече или по-малко остри форми ,включително и до въоръжени действия на враговете на социализма. Убедителен пример за това представлява контрареволюционното въстание в Унгария през 1956г.,а също така събитията в Чехословакия през 1968г.Възможностите за изострянето на класовата борба нарастват тогава, когато ръководещата комунистическа партия допуска сериозни грешки в своята политика, нарушава изискванията на обективните закони на социалистическото строителство на обществото и пренебрегва общественото развитие на трудещите се. Усилването на противоречията, породени от грешки в дейността на субективния фактор, създава благоприятни възможности на външните и вътрешните врагове да привличат на своя страна отделни честни труженици, да разширяват политическото си влияние. Ето защо от първостепенно значение е идейно-политическата подготовка и овладяването на марксизма-ленинизма от ръководния субективен фактор, като за никого не е тайна, че една голяма част от него, включително генералния секретар, бяха истински профани по марксизъм-ленинизъм. Не по-малко важно е и редовите комунисти и по-голямата част от трудещите се също да имат едно определено идейно-политическо ниво. Но лекциите от политическата учебна година в Първичните партийни организации бяха занемарени, подобно беше и положението на тази просветна дейност и в профсъюзните организации. Така субективния ръководен фактор не можеше правилно да ръководи и направлява процесите и действията в строителството на новото общество, а редовия субективен фактор приемаше всичко спуснато от горе безкритично. От казаното става ясно, че най-верният и най-сигурен щит против действията на враговете на социализма и комунизма е високото идейно-политическо ниво на субективния фактор и идейното единство на народа.
Ликвидирането на експлоататорските класи не означава, че автоматически изчезват всички и всякакви антагонистични противоречия. Една част от бившите експлоататори се примиряват с гибелта на капитализма, но друга продължава да живее с илюзията и надеждата, че могат да бъдат ликвидирани социалистическите завоевания. В борбата си срещу социализма тя се опира на помощта и подкрепата на световния империализъм. Илюстрация на казаното са събитията от по-далечното, по-близкото минало и настоящето във Виетнам, Корея, Чили, Никарагуа, Венецуела, в редица африкански страни и много други. Подценяването на опасността от антисоциалистическа дейност е не само проява на политическа наивност, но е и съдбоносно относно бъдещето на социалистическата революция и новия обществен строй.
Класовият враг прилага различни методи и средства в борбата си против социализма. По време на унгарската контрареволюция от 1956г. той открито атакува социалистическите завоевания на народа и си постави за цел непосредствено да унищожи Комунистическата партия и нейните кадри. В Чехословакия през 1968 година врагът използва тактиката на така наречената „тиха” контрареволюция. Без да атакува фронтално социализма той започна широка разложителна дейност в партията, държавния апарат, профсъюзите, младежките организации, творческите съюзи и др. Несрещнала необходимия отпор, тази дейност парализира боеспособността на държавните и обществени органи и организации, внесе идейно объркване сред народа и подготви почвата за настъпление на антисоциалистическите сили. Опасното развитие на събитията от онова време беше спряно ат решителната намеса на петте социалистически страни, членки на Варшавския договор.
