- МАТЕРИАЛИЗМЪТ – ФИЛОСОФИЯ НА ПРОГРЕСИВНИТЕ КЛАСИ.
Основното съдържание на историята на философията е борбата между материализма и идеализма. Тази борба е отражение на класовата борба в класовоантагонистичните общества. Общо взето материализмът е бил и е философия на прогресивните класи. Идеализмът, общо взето, е бил и е философия на реакционните класи.
Прогресивните класи и групи са се борили за развитие на обществото. Те винаги са били заинтересовани от обогатяването на положителните, научните знания за света. Били са заинтересовани да имат и такъв общ поглед върху света, който правилно да обобщава тези знания и практическия опит на епохата, за да могат целесъобразно да водят борба за постигане на своите цели. Такъв общ поглед е бил и е материализмът. Материализмът, както казва Енгелс, означава да се приема светът такъв, какъвто е, без странични прибавки и приумици.
Всяка историческа форма на материализма е отражение на основните класови интереси на съответните прогресивни класи и философско обобщение на научните постижения на съответната епоха. Големите научни постижения са довеждали до обогатяването на материализма с нови философско-теоретични положения. От своя страна материализмът е стимулирал по-нататъшното развитие на научните знания за света. Затова материализмът и науката винаги са били съюзници и са служели на обществения прогрес.
Реакционните класи винаги са се борели против прогресивните класи и тяхната материалистическа философия, а така също и против науката. На единия полюс на класовата борба са се намирали прогресивните класи и обществени групи с тяхната материалистическа философия и науката, а на другия полюс – реакционните класи и обществени групи с тяхната идеалистическа философия и религията.
Господстващите реакционни експлоататорски класи и групи винаги са били спирачка на обществения прогрес, стремели са се с всички сили да запазят и увековечат своя обществен строй. Те са били и са заинтересовани да има такъв философски поглед върху света, който обосновава тяхното господстващо положение в обществото и се противопоставя на материалистическата философия и на науката. Такъв общ философски поглед върху света е идеализмът.
- ПОЗНАВАТЕЛНИ КОРЕНИ НА ИДЕАЛИЗМА.
Идеализмът има свои познавателни и социални корени. Субективният идеализъм обяснява погрешно връзката между съзнанието и материалния свят и преди всичко усещането. Субективните материални представи се отразяват в съзнанието първо във вид на усещания /зрителни, слухови, обонятелни и пр./. Така например моето съзнание не притежава непосредствено в себе си сградата на близкото фабрично предприятие. То има за нея представа, изградена от усещанията, които съм получил наблюдавайки сградата. Върху този факт субективните идеалисти разсъждават по следния начин:
На моето съзнание непосредствено са дадени само моите усещания. Нямам никакво основание да считам, казва субективният идеалист, че съществува нещо вън от моето съзнание, което да съответства на моето усещане. Мисълта за някакъв външен материален свят е само предположение на материалистите, което не може да се докаже. Следователно светът – това са моите усещания, комбинация от мои усещания.
Така субективните идеалисти обявяват усещанията за единствено съществуващи. Според тях усещанията се пораждат от активността на нашия ум или от някаква друга причина от духовно естество, но не от външните обективни предмети, които според тях не съществуват.
Ежедневната практика на всеки човек и на обществото като цяло и преди всичко производствената практика опровергават субективния идеализъм. Тази практика показва първо, че съществуват обективни предмети, и второ, че нашите усещания общо взето са верни, точни техни отражения. Сблъскването или задръстването на превозни средства по улиците и шосетата например не е сблъскване или задръстване на усещания и представи, а на реални, обективни неща. Повреждането на посеви от градушка се причинява не от представата ни за дадена градушка, а от съответното обективно природно явление.
ВЪЗМЖНОСТТА МИСЛЕНО ДА СЕ РАЗКЪСА ВРЪЗКАТА НА УСЕЩАНЕТО С ПОРОДИЛИЯ ГО ОБЕКТИВЕН МАТЕРИАЛЕН СВЯТ И ДА СЕ ОБЯВИ УСЕЩАНЕТО ЗА ЕДИНСТВЕНО СЪЩЕСТВУВАЩО ПРЕДСТАВЛЯВА ПОЗНАВАТЕЛЕН КОРЕН НА СУБЕКТИВНИЯ ИДЕАЛИЗЪМ.
Обективният идеализъм пък обяснява погрешно понятията. Понятието е отражение на общото и същественото, което се намира в обективните материални предмети. Например понятието „река” е отражение на общите и съществени белези на всички реки по света – Дунав, Искър, Волга, Рейн, Нил, Мисисипи и пр.
При мисленето с понятия мислещият ум се абстрахира /откъсва се/ от отделните материални предмети. Мислим за общото, без да мислим за единичното. Например мислим за река въобще, за общите, съществени белези на реките, без да мислим в момента за отделните реки с техните особености /техните конкретни дължини, конкретни ширини, конкретни дълбочини и пр./.
Когато се разсъждава за понятията и се забрави или не се разбира, че те отразяват обективните предмети, може да се направи груба грешка. Мисълта може да скъса връзките на понятията с обективната материална действителност и при известни условия да дойде до погрешния извод, че понятията са нещо самостоятелно съществуващо, че те предхождат природата и обществото и ги творят. Такава груба грешка правят обективните идеалисти. Те откъсват от човешката глава мисленето, което се извършва с понятия, и фактически го обожествяват.
ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ МИСЛИ ОБЩОТО БЕЗ ЕДИНИЧНОТО Е ПОЗНАВАТЕЛЕН КОРЕН НА ОБЕКТИВНИЯ ИДЕАЛИЗЪМ.
Възможността да се правят такива грешки в обяснението на човешкото познание се превръща в трайна философска идеалистическа система само ако съществуват определени социални условия, социални корени.
- СОЦИАЛНИ КОРЕНИ НА ИДЕАЛИЗМА.
Социалните корени за формирането и съществуването на идеалистическата философия са главно експлоатацията на човек от човека и отделянето на умствения от физическия труд. Умствената дейност в класовоантагонистичните общества е привилегия на експлоататорските класи. Техният умствен труд играе ръководна роля в производството и в обществено-политическия живот. На експлоатираните трудещи се маси е предоставен предимно изпълнителският физически труд.
Известно е, че производството на материални блага винаги става по предварителен идеен план. Идеята за продукта на труда предхожда създаването на този продукт. С този факт може да се спекулира и да се обяви, че духът, идеята, изобщо предхожда материята, тъй като без предварителна идея не може да се произвежда предмет. Истината обаче е друга. Самите идеи, плановете и проектите за производството не се раждат от нищо, а отразяват знанията за света и нуждите на материалния живот на обществото. Следователно те в основата си имат пак материалния живот.
За господстващите експлоататорски реакционни класи обаче е изгодно да се преиначават нещата и да се обяви, че ръководната умствена дейност, духовният живот са първични и определящи в живота на обществото. Това именно се опитва да докаже идеалистическата философия. Със своите възгледи тя обосновава ръководното господстващо положение на реакционните класи и подчинението на експлоатираните и угнетени класи. С това идеалистическата философия изразява основните класови интереси на реакционните експлоататорски класи и им служи.
- ПАРТИЙНОСТ НА ФИЛОСОФИЯТА И НА МИРОГЛЕДА.
Всичко това означава,че философията в класовото общество е класова, или което е все същото, партийна. Материализмът отразява основните класови интереси на прогресивните класи и служи на тези интереси. Идеализмът отразява основните класови интереси на реакционните класи и служи на тези интереси. Борбата между материализма и идеализма във философията е отражение на класовата борба между прогресивните и реакционните класи. Материализмът и идеализмът са партиите във философията. Борбата, която водеха българските философи-марксисти като Д.Благоев, Т.Павлов и др. против буржоазните реакционни философи-идеалисти като Д.Михалчев, Саръилиев и др. отразяваше класовата борба между работническата класа и буржоазията в нашата страна.
- ЕТАПИ В ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА. /Материалите по тази тема за сега ще останат извън обсега на нашето обучение и ще бъдат предоставени само на тези другари, които желаят по-задълбочено да се занимават. Тук само ще маркираме тези етапи и ще се спрем на последния./
а/ Наивният материализъм на робовладелското общество.
б/ Механистичният и метафизичен материализъм на 17 и 18 век.
в/ Материализмът на руските революционни демократи от 19 век.
г/ Диалектическият материализъм.
Диалектическият материализъм е висша форма на материализма. Той е единствената научна философия. Той е също така класова, партийна философия, защото отразява и служи на основните класови интереси на работническата класа. Философите-марксисти не крият, а напротив, подчертават партийността на своята философия. Едновременно с това Диалектическият материализъм е и научна философия, притежава качествата на обективна научна истина. Съвременните буржоазни философи твърдят, че не можело една и съща теория да бъде едновременно и партийна и научна. Те се опитват да прикрият партийността на буржоазната философия като заявяват, че тя била „безпартийна”, „надпартийна” и затова била научна.
Истината обаче е друга. Партийността, класовата заинтересованост на прогресивните и на реакционните класи не е една и съща. Това са два коренно противоположни вида партийност. Съвременната буржоазна философия не може да бъде научна, защото интересите на съвременната буржоазия диктуват противни на науката изводи. Интересите на съвременната буржоазия изискват нейните философи да създават изопачена философска картина на света, която да прикрива факта, че буржоазията е изживяла своето време като ръководна сила в обществото, че капитализмът не е вечен строй и неминуемо ще загине. Такава изопачена философска картина на света е съвременната идеалистическа буржоазна философия. ТЯ Е АНТИНАУЧНА, ЗАЩОТО ПРОВЕЖДА ПАРТИЙНОСТТА, КЛАСОВАТА ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ НА ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА БУРЖОААЗИЯ.
Партийността на Диалектическия материализъм съвпада с научността. Това се обяснява с основните класови интереси на работническата класа,която има за задача да промени по революционен начин света. Но за да го промени успешно, тя трябва да го познава научно. Работническата класа е заинтересована да притежава не каква да е, а научна философия. Такава философия е Диалектическият материализъм, науката за най-общите закони на развитието на природата, обществото и мисленето.
Това е и най-мощното и непобедимо оръжие на нас комунистите. Ние сме длъжни да го владеем и да боравим с него безупречно. Трябва да въоръжим и научим да борави с него и колкото се може по-голяма част от работническата класа. Така тя няма да позволи да я вкарат в затворения кръг от буржоазни избори, които нищо не променят. Справка последните 30 години. Всъщност променят, но към по-лошо. Няма да позволи разни недоучки-професорчета и доцентчета – уж комунисти, да я тикат да гласува за дясна социалдемокрация, против своя класов интерес, за тази социалдемокрация, която именно предаде интересите на работниците.
Вл. Цеков
