Поредният буржоазен вариант на Конституцията на РФ, укрепващ господството на крупния капитал и експлоатацията на руските трудещи се, трябва да бъде отхвърлен
Президентът на РФ В. Путин обяви внасянето на поправки в основния закон на държавата – Конституцията на РФ от 1993 г.
Тя беше приета в края на годината (12 декември) като следствие от грохота на танковите изстрели в Москва на 3-4 октомври 1993 г. Тогава президентът Б. Елцин разгони Върховния съвет на Русия и разстреля неговите защитници, извършвайки с това държавен преврат. Конституцията от 1993 г. беше наложена на народа със сила. Предлаганата редакция на Конституцията от 2020 г. запазва същността, главното съдържание на кървавата Конституция от 1993 г. Тя беше приета в интерес на едрия капитал, за да прокарва с ускорени методи нужните на буржоазията реформи. По тази Конституция се въведе авторитарна президентска власт, даваща право на президента да формира правителство и да разпуска парламента (Държавната дума). Ролята на парламента беше сведена до декорация: всеки закон, приет от Държавната дума, подлежи още и на утвърждаване от „горната камара” – Съвета на Федерацията, и от президента, които могат да отклонят приетите закони. Накрая президентът има право да издава собствени укази, имащи силата на закон.
Основен закон на държавата, предвиждащ диктаторски пълномощия на президента, е характерен за тези капиталистически страни, където властта е неустойчива, а липсата на демократична подкрепа се замества със силен полицейски режим. Подобни „конституции” може да се срещнат в страните от Латинска Америка в периоди на военни диктатури, когато „конституцията” не е нищо повече от смокиново листо. Авторитарна схема на властта имаше например и във Франция по времето на генерал дьо Гол: тази власт беше установена когато френският режим „се клатеше” и буржоазията имаше нужда да го укрепи.
Конституцията на РФ от 1993 г. беше призвана да охранява буржоазната власт, независимо от това какви партии ще бъдат избрани в Държавнaтa дума. Конституцията премина по наследство от Елцин при Путин.
Сегашните поправки на Конституцията са призвани да придадат вид на законност на запазването на властта на президента Путин, който стои начело на страната вече двадесет години. Предлага се формата на властта в Русия да се промени така, че Путин да остане неин пълновластен лидер, а самият политически режим да не промени същността си.
Главното нововъведение ще стане появяването на още един орган на властта – Държавен съвет. Формула, при която президентът става председател на някакъв висш „Съвет”, вече беше успешно изпробвана в Казахстан – там Н. Назърбаев се премести от едно висше кресло в друго.
При това в Русия на парламента е обещано не голямо разширяване на правата. Според поправките Държавната дума ще може да гласува не само „за” или „против” новия министър председател, но и по кандидатурите на част от министрите. Обаче пълномощията на президента, формално намалени в полза на парламента, се разширяват на друго място: сега той ще получи правото да инициира уволнението на председателите на Върховния и Конституционния съд.
Очевидно е, че вътре в управляващата власт все още се води борба на групировки за новия облик на Конституцията и поправките се раждат в тази борба – оттук и противоречията в тях. Един от водещите политолози предположи, че различните поправки са писани от различни групи хора, които не са ги съгласували помежду си. Само за маскировка на основните моменти е предложено в основния закон да се добавят такива неща като индексация на пенсиите на пенсионерите и съответствие на минималната работна заплата с жизнения минимум (което изглежда позорно, но се подхвърля като някакво благо). Някои на шега предлагат в Конституцията да се добави, „че времето трябва да бъде хубаво”, „правото на хората да дишат” и др.п. Различни лобисти започнаха под сурдинка да съчиняват и свои поправки, призвани да укрепят собственото им влияние: така патриархът на РПЦ предложи в Конституцията да се спомене „Бог”, а атамани на казаците предложиха въвеждането на „казаческа милиция” и т.н.
Но шегата настрана.
Независимо от това конкретно кой ще стане държавен глава, на кой орган ще добавят малко повече пълномощия, а на кой малко ще отнемат, Конституцията на РФ от 2020 г. с внесените поправки не променя същността си. Това е буржоазен документ, който с високопарни слова обосновава властта на капиталистите в страната и безправието на масата трудещи се.
Новите формули ще запазят авторитарните диктаторски форми на управление, опиращи се преди всичко на полицейщината. В РФ по същество няма парламент и партии даже във вида, в който се предполагат в буржоазно-демократичните държави, а цялата система на властта е подчинена на интересите на олигархични групировки.
Съотношението на силите между капитала и народните маси може да се промени само в резултат на революционна борба на трудещите се маси за своите права и интереси – за социализъм. Всякакви надежди за „парламентарни републики” или „добър президент” са нереални.
По тази причина съзнателните трудещи се трябва да не участват, а да бойкотират лицемерните опити на действащата власт да ги въвлекат в напразни „обсъждания” и „гласувания” на всевъзможни опити за декоративни поправки на буржоазната конституция. Съзнателните трудещи се трябва да разбират, че цялата тази шумотевица е създадена от либералите за лукаво придаване на враждебната към народа „нова” Конституция на РФ на ефимерния статут на „всенародно одобрение” („волеизявление”). Според декларацията на висшата власт на РФ с приемането на „новата” Конституция няма да има никаква промяна на либералния курс, водещ Русия към пропаст. Конституцията на РФ от 1993 г., написана от Елцин под диктовката на западните кукловоди, не може да бъде „доработена” и представена на народа като „усъвършенствана”. Предлаганата „нова” Конституция на безправие на народа трябва да бъде отхвърлена.
17 февруари 2020 г., Ленинград
Поредният буржоазен вариант на Конституцията на РФ, укрепващ господството на крупния капитал и експлоатацията на руските трудещи се, трябва да бъде отхвърлен
Президентът на РФ В. Путин обяви внасянето на поправки в основния закон на държавата – Конституцията на РФ от 1993 г.
Тя беше приета в края на годината (12 декември) като следствие от грохота на танковите изстрели в Москва на 3-4 октомври 1993 г. Тогава президентът Б. Елцин разгони Върховния съвет на Русия и разстреля неговите защитници, извършвайки с това държавен преврат. Конституцията от 1993 г. беше наложена на народа със сила. Предлаганата редакция на Конституцията от 2020 г. запазва същността, главното съдържание на кървавата Конституция от 1993 г. Тя беше приета в интерес на едрия капитал, за да прокарва с ускорени методи нужните на буржоазията реформи. По тази Конституция се въведе авторитарна президентска власт, даваща право на президента да формира правителство и да разпуска парламента (Държавната дума). Ролята на парламента беше сведена до декорация: всеки закон, приет от Държавната дума, подлежи още и на утвърждаване от „горната камара” – Съвета на Федерацията, и от президента, които могат да отклонят приетите закони. Накрая президентът има право да издава собствени укази, имащи силата на закон.
Основен закон на държавата, предвиждащ диктаторски пълномощия на президента, е характерен за тези капиталистически страни, където властта е неустойчива, а липсата на демократична подкрепа се замества със силен полицейски режим. Подобни „конституции” може да се срещнат в страните от Латинска Америка в периоди на военни диктатури, когато „конституцията” не е нищо повече от смокиново листо. Авторитарна схема на властта имаше например и във Франция по времето на генерал дьо Гол: тази власт беше установена когато френският режим „се клатеше” и буржоазията имаше нужда да го укрепи.
Конституцията на РФ от 1993 г. беше призвана да охранява буржоазната власт, независимо от това какви партии ще бъдат избрани в Държавнaтa дума. Конституцията премина по наследство от Елцин при Путин.
Сегашните поправки на Конституцията са призвани да придадат вид на законност на запазването на властта на президента Путин, който стои начело на страната вече двадесет години. Предлага се формата на властта в Русия да се промени така, че Путин да остане неин пълновластен лидер, а самият политически режим да не промени същността си.
Главното нововъведение ще стане появяването на още един орган на властта – Държавен съвет. Формула, при която президентът става председател на някакъв висш „Съвет”, вече беше успешно изпробвана в Казахстан – там Н. Назърбаев се премести от едно висше кресло в друго.
При това в Русия на парламента е обещано не голямо разширяване на правата. Според поправките Държавната дума ще може да гласува не само „за” или „против” новия министър председател, но и по кандидатурите на част от министрите. Обаче пълномощията на президента, формално намалени в полза на парламента, се разширяват на друго място: сега той ще получи правото да инициира уволнението на председателите на Върховния и Конституционния съд.
Очевидно е, че вътре в управляващата власт все още се води борба на групировки за новия облик на Конституцията и поправките се раждат в тази борба – оттук и противоречията в тях. Един от водещите политолози предположи, че различните поправки са писани от различни групи хора, които не са ги съгласували помежду си. Само за маскировка на основните моменти е предложено в основния закон да се добавят такива неща като индексация на пенсиите на пенсионерите и съответствие на минималната работна заплата с жизнения минимум (което изглежда позорно, но се подхвърля като някакво благо). Някои на шега предлагат в Конституцията да се добави, „че времето трябва да бъде хубаво”, „правото на хората да дишат” и др.п. Различни лобисти започнаха под сурдинка да съчиняват и свои поправки, призвани да укрепят собственото им влияние: така патриархът на РПЦ предложи в Конституцията да се спомене „Бог”, а атамани на казаците предложиха въвеждането на „казаческа милиция” и т.н.
Но шегата настрана.
Независимо от това конкретно кой ще стане държавен глава, на кой орган ще добавят малко повече пълномощия, а на кой малко ще отнемат, Конституцията на РФ от 2020 г. с внесените поправки не променя същността си. Това е буржоазен документ, който с високопарни слова обосновава властта на капиталистите в страната и безправието на масата трудещи се.
Новите формули ще запазят авторитарните диктаторски форми на управление, опиращи се преди всичко на полицейщината. В РФ по същество няма парламент и партии даже във вида, в който се предполагат в буржоазно-демократичните държави, а цялата система на властта е подчинена на интересите на олигархични групировки.
Съотношението на силите между капитала и народните маси може да се промени само в резултат на революционна борба на трудещите се маси за своите права и интереси – за социализъм. Всякакви надежди за „парламентарни републики” или „добър президент” са нереални.
По тази причина съзнателните трудещи се трябва да не участват, а да бойкотират лицемерните опити на действащата власт да ги въвлекат в напразни „обсъждания” и „гласувания” на всевъзможни опити за декоративни поправки на буржоазната конституция. Съзнателните трудещи се трябва да разбират, че цялата тази шумотевица е създадена от либералите за лукаво придаване на враждебната към народа „нова” Конституция на РФ на ефимерния статут на „всенародно одобрение” („волеизявление”). Според декларацията на висшата власт на РФ с приемането на „новата” Конституция няма да има никаква промяна на либералния курс, водещ Русия към пропаст. Конституцията на РФ от 1993 г., написана от Елцин под диктовката на западните кукловоди, не може да бъде „доработена” и представена на народа като „усъвършенствана”. Предлаганата „нова” Конституция на безправие на народа трябва да бъде отхвърлена.
17 февруари 2020 г., Ленинград
Поредният буржоазен вариант на Конституцията на РФ, укрепващ господството на крупния капитал и експлоатацията на руските трудещи се, трябва да бъде отхвърлен
Президентът на РФ В. Путин обяви внасянето на поправки в основния закон на държавата – Конституцията на РФ от 1993 г.
Тя беше приета в края на годината (12 декември) като следствие от грохота на танковите изстрели в Москва на 3-4 октомври 1993 г. Тогава президентът Б. Елцин разгони Върховния съвет на Русия и разстреля неговите защитници, извършвайки с това държавен преврат. Конституцията от 1993 г. беше наложена на народа със сила. Предлаганата редакция на Конституцията от 2020 г. запазва същността, главното съдържание на кървавата Конституция от 1993 г. Тя беше приета в интерес на едрия капитал, за да прокарва с ускорени методи нужните на буржоазията реформи. По тази Конституция се въведе авторитарна президентска власт, даваща право на президента да формира правителство и да разпуска парламента (Държавната дума). Ролята на парламента беше сведена до декорация: всеки закон, приет от Държавната дума, подлежи още и на утвърждаване от „горната камара” – Съвета на Федерацията, и от президента, които могат да отклонят приетите закони. Накрая президентът има право да издава собствени укази, имащи силата на закон.
Основен закон на държавата, предвиждащ диктаторски пълномощия на президента, е характерен за тези капиталистически страни, където властта е неустойчива, а липсата на демократична подкрепа се замества със силен полицейски режим. Подобни „конституции” може да се срещнат в страните от Латинска Америка в периоди на военни диктатури, когато „конституцията” не е нищо повече от смокиново листо. Авторитарна схема на властта имаше например и във Франция по времето на генерал дьо Гол: тази власт беше установена когато френският режим „се клатеше” и буржоазията имаше нужда да го укрепи.
Конституцията на РФ от 1993 г. беше призвана да охранява буржоазната власт, независимо от това какви партии ще бъдат избрани в Държавнaтa дума. Конституцията премина по наследство от Елцин при Путин.
Сегашните поправки на Конституцията са призвани да придадат вид на законност на запазването на властта на президента Путин, който стои начело на страната вече двадесет години. Предлага се формата на властта в Русия да се промени така, че Путин да остане неин пълновластен лидер, а самият политически режим да не промени същността си.
Главното нововъведение ще стане появяването на още един орган на властта – Държавен съвет. Формула, при която президентът става председател на някакъв висш „Съвет”, вече беше успешно изпробвана в Казахстан – там Н. Назърбаев се премести от едно висше кресло в друго.
При това в Русия на парламента е обещано не голямо разширяване на правата. Според поправките Държавната дума ще може да гласува не само „за” или „против” новия министър председател, но и по кандидатурите на част от министрите. Обаче пълномощията на президента, формално намалени в полза на парламента, се разширяват на друго място: сега той ще получи правото да инициира уволнението на председателите на Върховния и Конституционния съд.
Очевидно е, че вътре в управляващата власт все още се води борба на групировки за новия облик на Конституцията и поправките се раждат в тази борба – оттук и противоречията в тях. Един от водещите политолози предположи, че различните поправки са писани от различни групи хора, които не са ги съгласували помежду си. Само за маскировка на основните моменти е предложено в основния закон да се добавят такива неща като индексация на пенсиите на пенсионерите и съответствие на минималната работна заплата с жизнения минимум (което изглежда позорно, но се подхвърля като някакво благо). Някои на шега предлагат в Конституцията да се добави, „че времето трябва да бъде хубаво”, „правото на хората да дишат” и др.п. Различни лобисти започнаха под сурдинка да съчиняват и свои поправки, призвани да укрепят собственото им влияние: така патриархът на РПЦ предложи в Конституцията да се спомене „Бог”, а атамани на казаците предложиха въвеждането на „казаческа милиция” и т.н.
Но шегата настрана.
Независимо от това конкретно кой ще стане държавен глава, на кой орган ще добавят малко повече пълномощия, а на кой малко ще отнемат, Конституцията на РФ от 2020 г. с внесените поправки не променя същността си. Това е буржоазен документ, който с високопарни слова обосновава властта на капиталистите в страната и безправието на масата трудещи се.
Новите формули ще запазят авторитарните диктаторски форми на управление, опиращи се преди всичко на полицейщината. В РФ по същество няма парламент и партии даже във вида, в който се предполагат в буржоазно-демократичните държави, а цялата система на властта е подчинена на интересите на олигархични групировки.
Съотношението на силите между капитала и народните маси може да се промени само в резултат на революционна борба на трудещите се маси за своите права и интереси – за социализъм. Всякакви надежди за „парламентарни републики” или „добър президент” са нереални.
По тази причина съзнателните трудещи се трябва да не участват, а да бойкотират лицемерните опити на действащата власт да ги въвлекат в напразни „обсъждания” и „гласувания” на всевъзможни опити за декоративни поправки на буржоазната конституция. Съзнателните трудещи се трябва да разбират, че цялата тази шумотевица е създадена от либералите за лукаво придаване на враждебната към народа „нова” Конституция на РФ на ефимерния статут на „всенародно одобрение” („волеизявление”). Според декларацията на висшата власт на РФ с приемането на „новата” Конституция няма да има никаква промяна на либералния курс, водещ Русия към пропаст. Конституцията на РФ от 1993 г., написана от Елцин под диктовката на западните кукловоди, не може да бъде „доработена” и представена на народа като „усъвършенствана”. Предлаганата „нова” Конституция на безправие на народа трябва да бъде отхвърлена.
17 февруари 2020 г., Ленинград
